Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Стъпки назад от свободната търговия

16.12.2006
Оцени тази статия:
На какво се дължи подобряването на битовите условия, по-високия стандарт на живот на хората сега в сравнение преди 50 и 100 години?

Отговорът е прост и гласи: наличието на повече и по-разнообразни стоки и услуги, които задоволяват потребностите. Т.е. нарастването на производството в качествен и количествен аспект.

През 2004 г. производството на стоки и услуги в световен мащаб е нараснало с 4,9 % (1)спрямо предходната година - благосъстоянието на цялото населението се е увеличило за пореден път. Разпределението на това новопридобито богатство е нееднородно по държави и е равно на допълнително произведените стоки и услуги във всяка страна.

На свой ред е необходимо да знаем коя сила стои в основата и прави възможно това нарастване в световен мащаб. Отговорът отново е прост и движещата сила се нарича международна търговия. От една страна, тъй като не съществува държава, която е самодостатъчна (задоволява нуждите си без внос), а дори и да има такава, едва ли би се самоизолирала, държавите предлагат това, което имат и търсят това, което нямат. От друга страна, за да нараства, което и да е производство, когато покупателната способност на националния пазар е ограничена и/или съществуващите условия предполагат по-изгоден пласмент зад граница се използват каналите на международната търговия.

Един от най-неоспоримите постулати в икономиката, запазил актуалността си почти 200 години, е принципът на сравнителните предимства, за първи път формулиран от Дейвид Рикардо в книгата му “За принципите на политическата икономия и данъчното облагане” (2). Той гласи, че дори една държава да няма абсолютни предимства при производството на нито една стока, тя все пак може да търгува и да печели, защото винаги ще има относителни предимства при производството на някоя стока спрямо друга държава (3). Това е валидно и днес. Абсолютните и относителните предимства, които се изразяват в цената на една стока са отражение на всички условията вътре в държавата, които определят производството – природни ресурси, квалификация на работната сила, заплащане на труда, данъци, държавно управление, престъпност и бюрокрация, доколкото формират средата за бизнес (разходите за бизнес).

В условията на свободен търговски обмен (отсъствие на, каквито и да било тарифни и нетарифни търговски ограничения), съвкупността от всички тези фактори намира израз в цената (4), която при равни други условия е представител на конкурентноспособността.

От една страна дължим разнообразието на стоки и услуги днес, както и постепенния спад на техните цени, на икономическия растеж, който е възможен в динамичен план единствено чрез международен обмен. От друга, колкото по-освободен от бариери, по-либерализиран е този обмен, толкова по-големи възможности за нарастване има и общият продукт.

Основният радетел на свободната търговия в международен мащаб е Световната търговска организация (СТО (5)). Съществуването и е насочено към свеждане на търговския протекционизъм – митнически ставки, импортни квоти до минимум по пътя на международни спогодби, които се ратифицират от националните законодателни органи и стават задължителни. Достиженията са значителни като варират по икономически сектори.

Голяма победа над протекционизма в текстилния сектор е подписаното през 1995 г. споразумение, което предвижда поетапното премахване на квотите за текстилни изделия в рамките на период от 10 години. По план от началото на 2005 г. секторът трябва да е напълно либерализиран – абсолютните и сравнителните предимства на страните и компаниите да бъдат поставени на една конкурентна плоскост. Тези, които могат да произвеждат на цени, които удовлетворяват потребители от други страни (т.е. износ – напр. Китай) разбираемо подкрепят споразумението, тъй като то е естественият гарант за “международна търгуемост” на националните им условия. Тези, които не могат поради едни или други условия да продават същото качество на същата цена (ЕС, САЩ) са естествено против, т.е против са тези, които получават изгоди от инкубаторното съществуване на текстилните отрасли – браншови организации, производители, политици (кастата на политиците е включена, тъй като митът за преимуществото на националното производство е широко използван).

Но истината е друга – страхът от конкурентен внос, съответно неговото ограничаване има като единствен резултат потреблението на сравнително по-скъпи и/или по-некачествени изделия от населението.

Точно в такова положение се намира ЕС и най-вече тези страни, които имат развита лека промишленост – Франция, Италия, Испания, Португалия. Текстилните лобисти в тези страни явно имат голямо влияние, тъй като въпреки подписаното споразумение, опити за възраждане на протекционизма има още преди цялостната либерализация (началото на 2005г.).

 

Няколко примера:

  • 2004 г. Паскал Лами (европейски комисар за международната търговия): “Европейската текстилна индустрия не е оставена сама да се справя с предизвикателствата ”. ЕК обявява, че ще създаде специален резервен фонд за подпомагане на европейските региони в борбата им с нарастващата конкуренция в текстилния сектор.

  • План за изграждане на текстилен мегаклъстър в европейския и средиземноморския регион

 

Съществува и идея за създаване на специален текстилен сектор, който да осигури защита срещу евтиния внос от Китай. Ще се обсъжда следващата седмица в Хонконг на поредната среща на министрите на СТО!!!

 

Либерализацията създава ли проблем в България? – по-скоро не

Таблица1: Внос: Януари – Септември

 

2004

млн. евро

2005

млн. евро

Промяна

1. Облекла илидопълнения за облекла, трикотажни или плетени

198,3

165,3

-16,64%

2. Облекла идопълнения за облеклата, различни от трикотажните или плетените

85,7

101,9

18,9%

Източник: БНБ

 

Вносът на текстилни изделия, както показват данните в таблицата е нараснал за периода само 2,26 %. Твърденията, че евтин внос от Китай (или от, където и да било) са следователно неоснователни.

Таблица 2: Износ:ЯнуариСептември

 

2004

млн. евро

2005

млн. евро

Промяна

1. Облекла или допълнения за облекла, трикотажниили плетени

468,2

419,8

-10,33 %

2. Облекла и допълнения за облеклата, различни от трикотажните или плетените

606,3

618,4

2 %

Източник: БНБ

 

 

Износът е спаднал с малко над 8 %. Според прогнози на Българската асоциация на производителите и износителите (БАПИОТ) място за паника обаче няма, тъй като се очаква изоставането да се компенсира до края на годината, възможен е дори лек ръст.

Българските текстилни фирми са следователно достатъчно конкурентноспособни и би трябвало да са против, какъвто и да е търговски протекционизъм.

Дори и според някой да няма единно становище по въпроса дали международната търговия е основният двигател на нарастването на БВП или БВП нараства вследствие на вътрешните условия и специализацията и така създава предпоставки за развитието на международния обмен, ясно е едно: колкото по-високо се слага летвата на ограниченията, толкова по-тесни са границите за икономически растеж.

 

 

---------------------------------

(1) Източник: CIA

(2) Публикувана за първи път 1817г.

(3) Съществува хипотетичен вариант, при който няма сравнителни предимства, но той е нереален в практиката

(4) Приемам цена fob , за да изключа влиянието на транспортни разходи, застраховки, обработка на митнически документи и др. подобни

(5) До началото на 1995г. – Общо споразумение за митата и търговията ( GATT)