28-11-2014

Страшен е не дългът, а това какво символизира

През последните дни някои медии и наблюдатели отделиха огромно внимание на размера на новия публичния дълг, който правителството планира да поеме през 2015 г. – 8,1 млрд. лв. Размерът наистина е стряскащ, но не трябва да се забравя, че дългът сам по себе си не е проблемът, а е следствието на друг проблем – бюджетния дефицит. В периода 2009-2014 г. правителствата всяка година харчат повече средства, отколкото събират като приходи, и натрупаните дефицити за периода, включително прогнозния за 2014 г., се очаква да достигнат малко под 9,6 млрд. лв. В Средносрочната бюджетна прогноза са залегнали очаквания за натрупване на дефицити в периода 2015-2017 г. в размер на близо 6,4 млрд. лв.

Истинският проблем са огромните дефицити. Никое правителство не пожела да адресира този проблем и публичните разходи растяха отвъд възможностите за финансирането им с приходи всяка следваща година. Най-общо има два начина за финансиране на тези дефицити – използване на собствени средства или поемане на дълг. Под собствени средства се разбира приватизация на физически капитал като земя, сгради, компании, концесиониране на държавна собственост/ресурси и др. или финансов ресурс, натрупан във фискалния резерв. От 2009 г. досега правителствата използваха смесен подход – почти никаква приватизация и финансиране на дефицитите с нов дълг и средства от фискалния резерв. Този подход, обаче, вече не е възможен заради изчерпването на фискалния резерв.

Планираното финансиране на дефицит от близо 2,5 млрд. лв. през 2015 г. е изцяло чрез емисия на дълг, без да се използват средства от фискалния резерв. Нещо повече – предвидена е емисия на 400 млн. лв. нов дълг за „обезпечаване на краткосрочните флуктуации на фискалния резерв”. С други думи състоянието на фискалния резерв е следното:

Няма средства за обезпечаване на изплащането на главниците по държавни задължения, каквато беше първоначалната му функция;
Няма свободни средства за осигуряване на ликвидна подкрепа при разминаване между постъпващите приходи в бюджета и настъпващите плащания, каквато функция му беше вменена в последствие;
Няма свободни средства за покриване на нови бюджетни дефицити, каквато функция изпълняваше до 2014 г.

Емисията на дълг в размер на 8,1 млрд. лв. през следващата година е следствието от:

дефицитното харчене през последните 6 години, което остави страната без фискален резерв;
трупане на дългове, които финансират част от дефицитите;
взимане на нови дългове за изплащането на стари такива, тъй като няма приватизация, няма пари във фискалния резерв и бюджетът не генерира излишъци.

Новата емисия на дълг през 2015 г. се състои от:

4,2 млрд. лв. – рефинансиране на дълга, който правителството ще поеме вследствие на актуализацията на бюджет 2014 г.;
2,5 млрд. лв. – финансиране на бюджетния дефицит през 2015 г.;
0,4 млрд. лв. – буфер за обезпечаване на краткосрочните флуктуации на фискалния резерв;
1 млрд. лв. – нов заем от ЕИБ за осигуряване на средствата за съфинансиране на проектите от оперативните програми от Структурните фондове на ЕС.

Срещу тази нова емисия от 8,1 млрд. лв. стоят плащания по държавния дълг в размер на 6,8 млрд. лв. (от които 845,3 млн. лв. лихвени плащания, които трябва да се извадят), което означава нетен прираст от около 2 млрд. лв. Размерът му не е толкова стряскащ, колкото 8,1 млрд. лв., нали? В същото време големият дял на рефинансираните дългове – близо 84%, разкриват друг проблем. Освен че България вече разчита изцяло на дългово финансиране на бюджетните си дефицити, тя разчита и във все по-голяма степен на дълговите пазари за погасяването на стари задължения. Това не е страшно, докато пазарите са благосклонни и „спокойни”. Но при пазарни трусове и/или загуба на доверието тази благосклонност значително намалява и бъдещите кредитори стават по-консервативни относно това на кого отпускат заеми и на каква цена. „Ниското ниво на публичния дълг” , както го определят някои наблюдатели, от около 30% от БВП едва ли ще помогне, тъй като Латвия фалира с публичен дълг от около 10% от БВП, а Румъния – с 16%.

Проблемът не е голямата емисия на дълг догодина, а това, че тя не променя тенденцията от предходните години, напротив – тенденцията се влошава. В същото време Средносрочната бюджетна прогноза не представя решителни стъпки за бързо намаляване на дефицитите и дори преминаване към излишъци, които да бъдат използвани за намаляване на дълговото бреме. По отношение на приватизацията прогнозата е изключително лаконична и единствените очаквания са приходите от приватизация да „намаляват предвид изчерпване на ресурса за приватизация”. Т.е. въпреки наличието на значителен обем физически капитал за приватизиране, управляващите не смятат подобна стъпка за разумна, което ни връща обратно към дефицитното харчене и дълговото му финансиране. Затворен кръг, от който има два изхода – бюджетни излишъци и намаляване на дълга или лавинообразно растящ дълг и съответно нарастващ риск от фалит.