Странното чувство за справедливост на Обама*

Пренебрегването на личностите и класовото разделение са неамерикански

Президентът Обама продължава да твърди, че богатите плащат повече, защото „това е просто честно”. В неговото обръщение за Състоянието на Съюза, той каза, че милионерите би трябвало да плащат минимум 30 процента от доходите си под формата на данъци. 30-процентовото число изглежда по-скоро му е дошло свише, а не по пътя на логиката.

Всъщност, много богатите плащат много повече данъци, отколкото декларират за връщане от държавата. Много доста заможни хора получават своите доходи от дивиденти, лихви и капиталови печалби по необлагаеми държавни и общински облигации.  Истинските размери на данъците, които Мит Ромни, Уорън Бъфет и повечето от  останалите заможни хора плащат върху дивидентите са около 52 процента по данни на Организациятаза икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които включват данъци върху корпоративната печалба на федерално и щатско ниво, както и федерални и  щатски данъци върху дивидентите.  Моят колега от  Института Катон Крис Едуардс отбелязва: „Почти всички индустриални държави предоставят данъчни облекчения за двойното облагане на разпределената печалба, дали като предоставят по-ниско индивидуално облагане на дивиденти, индивидуални данъчни кредити за дивиденти или по-ниски корпоративни данъци. Въпреки намалянето на данъка върху дивидентите през 2003г., като цяло американските нива на данъка върху дивидентите …  са четвъртите най-високи сред тези на останалите 34 богати държави от ОИСР.“

Господин Обама изглежда мисли, че е справедливо да облагаш един и същи доход многократно, като ефективната ставка надхвърля 50 процента.

Капиталовите печалби са облагани с данък от 15 процента, но те ще бъдат подложени на по-високо облагане като резултат на заложените приходи на „Обамакеър”.  Сега президентът изглежда ще предложи нивото да бъде удвоено до 30 процента, като се имат предвид коментарите му в обръщението за Състоянието на Съюза.  През последния половин век Съединените Щати са увеличавали и намалявали данъците върху капиталовите печалби много пъти. Когато нивата са се покачвали, приходите са спадали и обратното, защото в повечето случаи, хората могат да решават кога да реализират своите печалби и загуби. Реално всички независими икономически изследвания и дори изследване на Щатското министерство на финансите доказват, че увеличението на данъците върху капиталовите печалби почти сигурно ще доведе до спад на приходите, до намаляване на работните места и до намаляване на икономическия растеж. Когато господин Обама бе попитан относно този въпрос по време на първата си президентска кампания, той призна, че увеличението на данъците може да доведе до спад на приходите, но каза, че го иска въпреки това, заради „справедливостта”.

Така  според президента е „справедливо” всеки да трябва да плаща по-високи данъци или да има достъп до по-малко държавни услуги, за да може да е сигурно, че получаващите по-високи доходи ще могат да плащат по-високи данъци за това, че рискуват своя капитал или създават работни места. Това е може би най-доброто обяснение за икономика от типа на „Алиса в страната на чудесата”.

Също като дивидентите и разпределените печалби, доходите от лихви също са предмет на множество нива на облагане, така че номиналната данъчна ставка върху тях са далеч по-ниски от правилно изчислената реална ставка. Много заможни хора купуват щатски  и местни държавни облигации, които са освободени от данък, но обикновено имат ниска доходност. Причината, поради която щатските и местните власти имат правото да издават такива необлагаеми облигации, е  да могат да си набавят нисколихвени капитали за построяването на училища, пътища, мостове и др. За да се накарат по-богатите да плащат по-високи данъци, тази „данъчна преференция” ще трябва да се премахне, което ще доведе до много по-скъпи нива на лихвите за щатските и местните власти, което, от своя страна, би означавало по-малко нови училища или подобрявания на магистрали. Аз очаквам,  че голяма част от хората, които подкрепят президента и искат повече училища, няма да видят исканата данъчна промяна като „справедлива”.

Федералното правителство признава, че стотици милиарди долари на данъкоплатците се губят чрез измами и липса на адекватен мениджмънт. Само  измамите с „Медикеър” струват десетки милиарди долара годишно. Въпреки това някакси президентът смята, че е по-справедливо да въведе унищожаващо заетостта увеличение на данък, вместо да изисква от представителите на собствената си администрация да разчистят измамите и загубите или да загубят работата си, както би станало във всяка частна компания.

Голяма част от президенсткото объркване относно това кое е „справедливо” изглежда идва от това, че вижда хората като „класи”, а не като индивиди. Американската конституция е изцяло защитаваща индивидуалните (а не класовите) свободи и права. Ако мислиш, че „богатите трябва да плащат повече”, тогава мислиш в класова терминология. Нека приемем за момент, че има двама души, всеки на по 45 години и с еднакъв коефициент на интелигентност, които са посещавали един и същи колеж и са завършили една и съща зъболекарска специалност, и са станали еднакво квалифицирани зъболекари в частните си практики.  Единият е семеен с 4 деца в скъпи колежи, затова избира да работи 60 часа на седмица. Другият зъболекар няма деца и избира да работи само 30 часа седмично, което е половината от работното време на първия. Президентът мисли, че е „справедливо” да облагаш работещия повече зъболекар с по-висока ставка. (Забележка: Най-долните 50 процента от данъкоплатците плащат само 2,3 процента от федералния данък върху доходите, а най-състоятелните 1 процент от данъкоплатците плащат 36,7 процента, много повече от два пъти техния дял в в доходите.)

Тези, които са достатъчно съзряли, за да разберат,че хората променят своето поведение в отговор на положителните и отрицателните икономическистимули и които виждат техните съграждани като индивиди, а не като безлични представители на определена класа,  ще имат много по-различни възгледи за това какво представлява „данъчна справедливост” от тези, които не са толкова умствено зрели. Между другото, видяхте ли становището на Смарт Политикс към Университета в Минесота, според което „Обръщението на Обама за Състоянието на Съюза от 2012г. се оценява като текст на нивото на познавателните възможности на осмокласник според теста за четене на Флеш-Кинкейд, третото  най-ниско ниво за която и да е подобна реч от 1934г. насам ”?

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 30 януари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.   

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.