Странно тълкуване на КС за свободата на стопанска инициатива

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

На 5 април в Държавен вестник бяха обнародвани две решения на Конституционния съд. Тук ще се ограничим с кратък коментар по Дело Н17 от 2001 г., относно противоконституционността на редица текстове от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). От гледна точка на средата за водене на бизнес и стопанската свобода изобщо, най-важни са аргументите на съда при разглеждането на различните режими за създаване на радио и телевизионни програми.

В ЗРТ е предвиден лицензионен режим за радио-телевизионна дейност (създаване на програми) при разпространение чрез наземни далекосъобщителни мрежи (ефирни), и регистрационен – при всички останали способи (кабел, сателит). Групата народни представители твърдят, че това е противоречие с чл. 19 ал. 2 на конституцията, тъй като създава различни условия за една и съща дейност.

1/ КС отхвърля искането, като твърди, че лицензионният режим за ефирните оператори произтича от изключителните суверенни права на държавата върху радиочестотния спектър (чл. 18 ал. 3 от КРБ). Съдът приема, че създаването на програми (т.е. дейността, за която СЕМ издава лиценз) и ползването на ефира, който е ограничен и изключително право на държавата, са една и съща дейност. Но, по думите на съдия Гоцев, подписал решението с особено мнение „създаването на една програма не е свързана с това как тя ще бъде пренесена“. СЕМ е орган, който регулира по закон съдържанието на програмите, а не как държавата ще разпределя ползването на суверенните си права. Без да влизаме в анализ на ефективността от медийна регулация, очевидно е това, че СЕМ контролира по различен начин програмите на кабелните и ефирните оператори, макар зрителите да възприемат програмите еднакво. Ако логиката на решението на съда се възприеме, това би означавало например, че крайморските хотели трябва да подлежат на различен режим на регулиране, само защото ползват крайбрежната плажна ивица, която е изключителна държавна собственост.

2/ Това тълкуване може да помогне на аргументите за запазване на много от действащите над 500 режима за ограничаване започването на стопанска дейност. В някакъв смисъл, повечето дейности имат връзка с използването на природни ресурси, пътища, плажове, води, далекосъобщения.

3/ Още по-странно е разбирането на съда относно смисъла на равните условия за стопанска дейност, предвидени в конституцията. Според съда, свободата се изразява в избора на дейност, а различието в правните условия са следствие от избора. Това тълкуване на стопанската свобода предполага, че е напълно легитимно (конституционно) да се въвеждат каквито и да е ограничения или специални условия, тъй като предприемачът винаги има избор дали да върши съответната дейност или не.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.