Странни идеи от Български пощи

През изминалата седмица в медиите се прокрадна информацията, че Български пощи имат идеята посредством своите структури да се превърнат в нещо като туристически информационни центрове. Държавните пощи ще осигурят инфраструктурата (2 986 пощенски станции в страната) за реклама на туристически продукти и дестинации, като за това специално ще бъдат оформени места в пощенските клонове.

Трябва да отбележим, че това не е първата странна бизнес идея за „пълноценно използване на инфраструктурния капацитет на Български пощи". Преди година-две управляващите на български пощи имаха невероятната идея да сключат договори с различни финансови институции за предоставяне на техните услуги в част от клоновата мрежа на пощите. Не се знае докъде стигна тази бизнес инициатива, но със сигурност от такъв тип идеи (още повече, като се има предвид материално-техническата подготовка на пощенските клонове) не могат да бъдат икономически издържани.

Разбираема е целта на ръководството на държавната структура по някакъв начин да докарат малко по-голям приход в касите на Български пощи, но категорично това не е начинът.

Развитието на пощенския сектор, както на всеки друг държавен монопол, се обуславя от прякото и косвеното субсидиране от страна на държавата-майка. Пряко, в смисъл директни трансфери от републиканския бюджет, и косвени – посредством резервиран пазарен дял и привилегията да не плащат лицензионна такса. Благодарение на тези ex-ante предпоставки Български пощи съществуват в една инкубационна среда, в която имат привилегията да се отдават на такъв род несъстоятелни бизнес идеи.

Увеличаването на приходите би се случило, ако се предприемат няколко основни мерки:

• Да се направи структурно-функционален анализ на дейността на „Български пощи". Предварителните разчети показват, че поне 35% от персонала (който в момента е около 14500 души) практически няма съществен принос в работата на пощите и може да претърпи оптимизация;
• Да се оптимизират работните процеси посредством въвеждане и ефективното използване на достиженията на информационните и комуникационните технологии в областта на пощенските услуги. Като пример (за клоняща към нула рационалност на разходване на средства) може да се даде изграденият сортировъчен център, който практически не работи с пълния си капацитет поради някои технически причини (проблеми с оптическия четец и др.). Този център трябваше да отмени голяма част от работата по сортирането на писмата и колетите, на за съжаление значителна част от тази дейност все още се извършва на ръка. Тоест инвестират се ресурси в добра идея, но резултатите са доста противоречиви;
• Качествено подобряване на услугите (цена, време, качество на доставка и отношение към клиента) и увеличаване на дела в други сегменти от пощенските услуги. В момента около 45% от приходите се падат на т.нар. универсални услуги, където държавният пощенски оператор има резервиран сегмент, а само 7% се падат на не универсалните пощенски услуги;

В заключение трябва да припомним, че в измененията на Закона за пощенските услуги от 2005 година изрично бяха прибавени фразите: "либерализиране на пощенските услуги, създаване на свободен пощенски пазар и лоялна конкуренция". В края на 2008 г., изтича срокът на държавния монопол на "Български пощи", а всички ние трябва да си зададем въпроса какво е бъдещето на държавната структура? Отговорът ще ни даде конкуренцията между операторите, а както историята многократно доказва – иновациите, просперитетът и качеството на услугите в един бизнес, работещ в пазарни условия, винаги са на страната на частния предприемач.