Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Странни аргументи против намаляването на осигуровките

15.12.2006
Оцени тази статия:

Предвид разглеждането на бюджета за следващата година продължава дебатътза намаляването на данъчно-осигурителната тежест в България. Запазванетона ставката на ДДС на 20% на практика означава, че ако не бъдат намаленидруги данъци преразпределението през бюджета ще се запази близко до ниватаот предишната година. Според нас това е допълнителен аргумент за намаляванетона най-изкривяващия данък в България – осигурителната тежест.
През последните няколко седмици имаше много активен дебат относно възможноститеза по-ниски осигуровки. Направи впечатление, че когато беше изказвано мнениепротив често се използваха необосновани и направо странни аргументи.

1/ Не са налице необходимите средства за финансиране на реформата.Като се има предвид, че само преизпълнението на бюджета тази година се очаквада бъде около 1.3 млрд. лева е ясно, че средства за реформи има. През следващатагодина е твърде вероятно да има подобно преизпълнение. Освен това спореднас има и редица други възможни източници за финансиране (виж “Какда се намалят осигуровките до 10%"). Така че това, което всъщностлипсва не са средства, а политическа воля за създаване на по-благоприятнабизнес среда в България.

2/ Икономиката ще “прегрее”. Средните нива на доход в България савсе още твърде далеч от средните за ЕС (около 30% от тези в ЕС). При товаположение да се говори за “прегряване” е направо несериозно. Освен товастрани като Естония и Латвия постигат значително по-добри резултати, най-вечепоради ниски данъци и въобще намаляване намесата на държавата в икономиката.Вместо “прегряване” това доведе до значително повишаване на жизнения стандартв сравнение с България.
През седмицата опасенията от “прегряване” бяха споделени от страна на синдикатите(КНСБ). България безспорно е страна на странностите, нищо не е такова каквотоби следвало да бъде. Например синдикатите би трябвало да защитават праватана своите членове, а намаляването на осигуровките би повишило значителнозаплатите. Тоест, синдикатите е логично да са сред най-горещите привърженицина осигурителната реформа, но вместо това те поддържат “прегряващата хипотеза”.
Във фигуративен смисъл аргументът с “прегряването” е все едно човек да езатънал до ушите в едно блато и да излиза всяка година средно с по няколкосантиметра и да му се казва, че не трябва да излиза по-бързо да не би дасе почувства прекалено добре и да му стане нещо.

3/ Пенсиите няма да растат с обещаните темпове. Настоящата разходо-покривнасистема продължава да трупа скрит дълг. Работещите в момента плащат пенсиитена сегашните пенсионери, а бъдещите поколения ще трябва от своя страна даплащат когато работещите сега се пенсионират. И в момента плащанията отстрана на работещите не са достатъчни за изплащането на пенсиите и затовасе налага доплащане от страна на бюджета. Демографската ситуация в Българияе предпоставка този дълг да става все по-голям така че колкото по-дългосе забавя реформата, толкова по-трудно ще бъде осъществена. Ако не бъденаправена реформа ще се налага все по-голямо увеличение на възрастта запенсиониране, а вероятно и намаляване на пенсиите.

На практика реформата включва две основни направления: намаляване на осигурителнататежест и преход към частна пенсионна система. Осъществяването на тези реформище направи този дълг от скрит – явен. Предложението на ИПИ за пенсионнареформа предвижда спазване на обещанията към сегашните пенсионери, такаче обещаният ръст на пенсиите ще бъде изпълнен.

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).