Стойността на стоките и услугите, произведени от правителството

В своя публикация „Government at a glance” ОИСР изследва действията на правителствата на страните членки на организацията, като се изследват повече от 30 индикатора, фокусирани върху държавните приходи и разходи, както и заетостта в държавния сектор.

Един от използваните показатели се фокусира върху общите разходи на правителствата за генерираните от тях стоки и услуги (production cost in general government), измерени като дял от БВП. Това обхваща както бюджетните разходи за производство и предоставяне на публични стоки и услуги, както и такива, произведени от частния сектор, но финансирани от правителството – аутсорсване.

Разходите за производство на тези стоки и услуги са само част от общите правителствени разходи, т.е. този индикатор не е показател за размера на правителството, измерен като съотношение на разходи и БВП. Групата изключва разходите за инвестиции, лихвени плащания, както и разходи, които не са свързани с генериране на определени стоки и услуги – социални плащания (пенсии, помощи, обезщетения) и субсидии.

Индикаторът позволява да се съпоставят решенията на правителствата относно това колко и какви стоки и услуги трябва да предоставя правителството, както и начинът, покойто да се произведат. Освен това, показателят не измерва количеството и качеството на стоките и услугите, поради което той не се възприема като измерител за ефективност и производителност.

Използва се сравнително проста методология, базирана на групи от разходи, дефинирани според Системата от национални сметки (SNA). Наличието на такива информация от базата данни на Евростат позволява да се направи сравнение на индикатора за България и страните от ЕС.

Разходите на правителството за производство на стоки и услуги включват:

• Компенсацията на наетите на ниво консолидирано правителство – това са всички разходи за заплати и възнаграждения на заетите в публичния сектор (в брой и натура), заедно с осигурителните вноски, плащани от държавата за сметка на служителите. По отношение на този показател се наблюдават значителни различия между отделните държави, което е следствие от начина на статистическото отчитане на пенсионните схеми за държавните служители;
• Разходи за стоки и услуги, генерирани от частни субекти, които са финансирани от правителството

o   Междинно потребление – стойността на стоките и услугите, които са вложени или трансформирани в процеса на производството без потреблението на основен капитал (амортизация). Включва разходи за материали, горива, вода, командировки, услуги (продажби, маркетинг, счетоводство, информационно обслужване, транспорт, съхранение, поддръжка) и др.

o   Социални трансфери в натура, предоставени от пазарни производители – правителството плаща за стоки и услуги, произведени от пазарни производители и директно предоставени на домакинствата (без преобразуване). Като такива могат да бъдат определени разходи за здравеопазване, образование, транспорт и жилищни услуги.

• Потребление на основен капитал – амортизация

Общите разходи на правителствата за генерираните от тях стоки и услуги през 2010 г. варират значително между отделните страни от ЕС. В четири от държавите – Дания, Холандия, Финландия и Швеция делът е относително висок – над 30% от БВП. Най-ниски са те в Люксембург – 18,4% от БВП.

Значителни са различията по отношение на разграничението дали публичен или частен ресурс е вложен при генерирането на стоки и услуги от държавата. Според приложената методология публичният ресурс покрива компенсацията на наетите – разходите за заплати. Частният ресурс са стоките и услугите, които правителствата купуват на пазара и влагат в процеса на производство, както и този, за който правителство плаща на пазарни субекти, за да го доставят на домакинствата. Това може да се определи още като аутсорсване.  

Разходи на правителствата за генериране на стоки и услуги през 2010 г. (% от БВП)

Източник: Eurostat

Ясно разграничение може да се направи за държавите, разчитащи относително повече на пазарни субекти, за да произвеждат публичните стоки и услуги, както и на такива, които разчитат относително по-малко на аутсорсване. Към първите спадат Холандия (60,7%), Германия (59,2%) Великобритания (50,6%) и Чехия (50,4%), където делът на публичните стоки и услуги, аутсорсвани към пазарни субекти, е повече от половината от всички произведени публични стоки и услуги. Обратно, правителствата в Кипър и Малта разчитат в по-малка степен на аутсорсване и значителна част от публичните стоки и услуги се произвеждат от правителството – съответно 69,1% и 60,1%. Гърция се доближава до тях с 58,7%.

Средните нива за ЕС-27 са 47,3% за аутсорсвани стоки и услуги и 44,9% за публично произведени. България се нарежда близо до тези средни нива, но все пак делът на публично генерираните стоки и услуги е 49,7% и надвишава този на аутсорсваните стоки и услуги (42,3%). Следва да се отбележи, че сборът на двете категории не дава  100%, като разликата идва от потреблението на основен капитал.

Структура на разходите през 2010 г.

Източник: Eurostat

Промяна в разходите (2001 – 2010 г.)

Източник: Eurostat

Тенденцията на нарастване на общите разходи (като дял от БВП) за генериране на стоки и услуги от правителствата е ясно изразена в по-голямата част от страните. Все пак могат да се разграничат отделни групи от страни в зависимост от това дали правителствата се преориентират към частни субекти за генериране на стоки и услуги, или обратно – чрез повишаване на издръжката на администрацията.

Първата група включва страни като Холандия, Финландия, Франция, където увеличението основно е за сметка на аутсорсване. Към тях могат да се добавят и страни като Унгария, Португалия и Германия, където има и намаление на дела на компенсацията на наетите, т. е. правителствата генерират повече продукция с по-малка издръжка на администрацията.

Обратно, Кипър, Гърция и Ирландия са красноречив пример за „щедрост” към администрацията – тук разходите за генериране на публични стоки и услуги нарастват основно за сметка на администрацията, а не толкова за сметка на аутсорсване.

България попада в друга група страни заедно с Полша, Словакия и Латвия (новоприети държави), където общите разходи през 2010 г. са по-ниски спрямо 2001 г. Само Словакия и Полша, обаче, успяват да редуцират административната издръжка и да се преориентират в по-голяма степен към аутсорсване при генериране на публичните стоки и услуги.

***

Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“