09-08-2019

Стипендиите, които никой не иска

От 05.08.2019 г. в портала за обществени консултации стартира обсъждането на П роект на Решение на МС, чиято цел е да определи границите на стипендиантска програма за привличане на експерти в администрацията. Програмата е насочена към третокурсници^{^[1]}, чрез които държавата да си осигури кадри за позиции, които са били незаети за период по-голям от 18 месеца, поради липсата на подходящи кандидати. Процесът по подбор преминава през три етапа – подбор по документи, писмен изпит и интервю. С класиралия се на първо място се сключва споразумение, в което се определя какъв е размерът на стипендията и за какъв период от време се задължава да работи в съответната държавна администрация. Важно е да отбележим, че съгласно Доклада на зам.-министър председателят относно проекта на решение месечният размер на стипендията не може да надвишава 330 лв., а минималният срок, за който стипендиантът се задължава да работи в съответната администрация е 3 години. В случай, че стипендиантът не спазва задълженията си, описани в споразумението, той е длъжен да възстанови изплатените му под формата на стипендия суми, заедно със законната лихва.

Ефективен ли е обаче този метод за запълване на кадровите дупки в държавната администрация? Данните за изпълнението на програмата до този момент по-скоро подсказват обратното. Програмата е въведена през 2017 г., като първите стипендии се изплащат през 2018 г. Засега не се наблюдава висок интерес нито от страната на държавните институциите (виж таблиците), нито от страна на студентите.

Източник: Решение на Министерския съвет за приемане на списък на специалностите, които в отделните администрации съществува недостиг на експерти и за които могат да се предоставят стипендии през 2018 г.

Източник: Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на списък на специалностите, които в отделните администрации съществува недостиг на експерти и за които могат да се предоставят стипендии през 2020 г.

Може само да предполагаме какви са причините за слабия интерес от страна на държавната администрация да се включи в инициативата:

1) Програмата не се популяризира и заинтересованите страни нямат информация, че могат да се възползват от нея.

2) Държавните институции нямат необходимия бюджет, с който да изплащат стипендията.

3) Разминаване между изискванията към необходимите кадри и това, което програмата може да осигури (напр. ако има обявена свободна позиция за старши експерт, незаета повече от 18 месеца, то програмата не би била ефективна, понеже един току-що завършил младеж няма съответната квалификация и не покрива формалните критерии, за да заеме тази длъжност).

Идеята за подобен модел за набиране на кадри може би идва именно от частните компании на Запад, където е често срещана практика те да оказват финансова помощ на студенти, които са в последен курс от своето обучение, срещу ангажимент за последващо постъпване на работа в съответната организация. Така те успяват да привлекат най-добрите кадри от съответните специалности.

Прилагането на подобен подход в държавните институции обаче изглежда има съмнителен ефект. Размерът на стипендията не изглежда достатъчен, за да подтикне перспективни студенти да се включат в програмата, а и задължението да останат в съответната държавна структура за минимум три години допълнително би ги демотивирало. Както се вижда от таблиците по-горе, голяма част от специалистите, които се търсят, са от професионални направления, за които има глад и в частния сектор, а там перспективите за развитие са сравнително по-добри.

Остава отворен и въпросът дали въобще е необходимо запълването на тези свободни места, след като 18 месеца преди конкурса и 12 месеца след него (докато тече последната година от следването на кандидатите) нещата са се случвали/ще се случват и без тях. Според Наредбата начинът за определяне на недостига е едностранно изявление от съответната администрация, но не се изисква например проверка дали това място може изначално да се премахне чрез оптимизиране на работата в съответната структура. Би било редно първо да се направи опит за преструктуриране на съответната администрация и едва тогава да се посяга към държавния бюджет за разрешаване на проблема.

*Авторът е стажант в ИПИ.

^{^[1]} Има разминаване относно кои студенти могат да участват в стипендиантската програма, тъй като според доклада към проекта на решение тя е отворена само за български граждани, докато в Наредбата са включени и гражданите на други държави членки на Европейския съюз, на други държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария (чл. 4, ал. 1, т. 1).