Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Стимулиране на научни разработки чрез пазарна икономика

Автор: Соня Цветкова * / 23.08.2019
Оцени тази статия:

Три години и половина след като законодателната власт дава възможност на висшите училища да създават търговски дружества с цел реализиране на резултатите от научната им дейност, Министерският съвет най-после предлага  проект на постановление, в който са описани условията за това. Според частичната предварителна оценка на въздействие, липсата на подобна регулаторна рамка досега се отразява „демотивиращо и на авторите на патенти, както и на водещи стопански и икономически субекти, предлагащи финансови и други ресурси за ускоряване процеса на експлоатация и комерсиализация на научните продукти, тъй като не е налице възможност те да участват като съдружници или акционери в търговски дружества, създадени от висшите държавни училища“. Настоящият проект на постановление цели повишаване качеството на висшето образование и стимулиране на научноизследователската дейност в академичната среда и създаване на по-добра връзка с бизнеса.

В проекта са поставени конкретни изисквания към висшите училища относно създаването на дружество и участието им в капитала му. Едно от тях е ограничението относно размера на паричната вноска в капитала на дружеството, която може да бъде само от собствени средства на висшето училище и не по-голяма от 5000 лв. Несъмнено определянето на таван за основния капитал на дружеството има логика, но проблемът е, че в предложението никъде не се споменава на каква база е определен. Различните проекти изискват различни финансови ресурси и може би ще бъде по-добре да се осигури повече гъвкавост в това отношение, като максималният размер на паричната вноска да се определя спрямо всяка индустрия поотделно или в зависимост от бюджета на конкретното висше училище. За съжаление липсва по-подробна обосновка на това предложение, както и преглед на добрите практики в други страни.

Според частичната предварителна оценка на въздействието, възможността за пазарна реализация ще даде тласък на изследователската дейност в университетите. Но дали това ще бъде достатъчна мярка за постигане на тази цел?

Нека първо разгледаме как изглежда научноизследователската дейност в момента у нас. Според European Innovation Scoreboard 2019 България отбелязва най-нисък резултат при показателите инвестиции в научна и развойна дейност в публичния сектор и брой цитирани публикации. Това поставя страната на последно място по атрактивност на научноизследователската дейност, извършвана във висши учебни заведения.

Графика 1: Атрактивност на научноизследователската дейност в ЕС

 

Източник: European Innovation Scoreboard 2019

На теория, улесняването и ускоряването на пазарната реализация на даден научен продукт има положително въздействие върху мотивацията на учените да разработват иновативни проекти. Подобно на частния бизнес, ако един предприемач има осигурен пазар, то той ще бъде стимулиран да произвежда търсения продукт. В случая обаче почти всички висши училища са държавни и средствата, с които те разполагат за разработване на научни продукти, се осигуряват основно по линия на държавно финансиране, към което значителен принос има  и европейското финансиране. Дори да получават допълнителни средства от частни лица под формата на спонсорство или дарение за научни разработки, сумата едва ли би била значителна с оглед на това, че инвеститорът би предпочел да вложи средства в разработки в частния сектор.

Затова и предложената нормативна уредба, макар и стъпка в правилната посока, сама по себе си не би била достатъчна, за да възроди изследователския дух сред академичните среди. Идеята на проекта е да се стимулира пазарната реализация на научните изследвания, като подобен модел се прилага в Южна Корея, Германия и САЩ, които са световни лидери в областта на иновациите. България обаче не може да се сравнява с тези страни от гледна точка на ресурси и институции. Проблемът е, че когато научната среда не е развита, не се създават нови продукти, които да бъдат патентовани.

Имайки това предвид предложенията могат да се разгледат като първа стъпка в правилната посока, но са необходими и допълнителни усилия. Въпреки осигуряването на средства от държавния бюджет и различни европейски програми, очевидно това не е достатъчно, за да насърчи иновациите във висшите училища и е необходимо да се използват допълнителни механизми. Такива могат да бъдат идентифицирани на база на добри практики от страни със сходно характеристики, например икономическо, социално, технологично, институционално ниво на развитие, с България. Когато се създадат условия за насърчаване на изследователската дейност във висшите училища, тогава може да се очаква и по-голяма ефективност от предложението.

Графика 2: Брой заявки за патент на 1 млрд. БВП по паритет на покупателна способност

 

Източник: European Innovation Scoreboard 2019

Разбира се, с оглед моментното състояние на висшето образование у нас и негативната статистика за научноизследователската среда в страната, няма как да очакваме драстични промени в краткосрочен период, независимо каква реформа бъде въведена. Не може обаче и да се отрече, че подобни инициативи, които стимулират взаимодействието на висшите училища и частния сектор, биха допринесли за разрешаването на проблема. Настоящото предложение е стъпка в правилната посока, но изглежда недостатъчно за постигане на целите, тъй предвид настоящото състояние на научноизследователската дейност в страната (Графика 1). Ако настоящият механизъм не е съпътстван с допълнителни мерки, които да стимулират самото създаване на нови продукти, това поставя под съмнение ефективността на инициативата.


* Авторът е стажант в ИПИ