Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Статистика за задължителната минимална работна заплата**

Автор: Александър Будинов* / 06.08.2010
Оцени тази статия:

Статистиката за минималните работни заплати, публикувана от Евростат, се отнася до месечната минимална работна заплата. Тя обикновено се прилага за всички работещи или поне за по-голямата част от тях в съответната държава. Минималната заплата е наложена със закон, често след консултация със социални партньори, или директно чрез национално междубрашово споразумение (какъвто е случаят в Белгия и Гърция).

Статистиката, представена по-долу, показва как нивото на минималната работна заплата се различава сред страните членки на ЕС, а също така сравнява и разликите със САЩ.

 

 

Най-важни статистически наблюдения

Към януари, 2010 г. общо 20 от 27-те страни членки (Белгия, България, Чехия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Англия) и две кандидат-членки (Турция и Хърватска) имаха закон за минималната работна заплата. Минималните работни заплати в страните-членки варират от 123 EUR в България до 1 683 EUR в Люксембург.

 

 

Графика 1.

Графика 1 показва нивата на минималните работни заплати в евро в страните-членки, Хърватска, Турция и САЩ за януари 2010 г. Страните, участващи в изследването могат да бъдат разделени на три групи на базата на минималната работна заплата. Първата група включва 11 държави с най-ниските минимални работни заплати, между 100 и 400 евро на месец: България, Румъния, Литва, Латвия, Унгария, Естония, Чехия, Словакия, Полша, Турция и Хърватска. Втората група се състои от 5 страни-членки (Португалия, Словения, Малта, Испания и Гърция) и САЩ със средно ниво на минималната работна заплата от 550 до 900 евро на месец. Третата група включва шест страни-членки (Англия, Франция, Белгия, Холандия, Ирландия и Люксембург), където минималната работна заплата е над 1 000 евро на месец.

Минималната работна заплата изразена чрез ППС (Паритет на покупателната  способност)

  

Графика 2.

 

Графика 2 също сравнява нивата на минимална работна заплата в страните, но тук е използван Паритета на покупателната способност, като е взета под внимание разликата в цените на стоките и разходите на домакинствата за тези стоки.

Докато в Графика 1. разликите в минималната работна заплата варираха в съотношение 1:14 (123 ЕUR : 1 683 EUR), тук това съотношение е намалено до 1:6 благодарение на взетите под внимание нива на цените. Страните, попаднали в Групи 1 и 2, които имат сравнително ниска минимална работна заплата, представена в евро, също така имат и по-ниско ценово равнище. По този начин минималната работна заплата, представена в ППС, е по-висока. От друга страна, държавите, попаднали в Група 3, имат висока минимална заплата в евро, но и високо ценово равнище. Следователно тяхната минимална работна заплата, представена в ППС, е сравнително ниска.

Когато сравняваме минималната работна заплата в евро и тази, представена чрез ППС, за отделните страни, най-голяма промяна се вижда в Ирландия. На графика 1 тя заема второ място, но след смятане на ППС слиза до шесто място. Повечето от останалите страни също сменят местата си, но само с 1-2 пункта.

Отношението Минимална работна заплата – средна брутна месечна заплата.

 

Графика 3.

 

Ако погледнем отношението между минималната работна заплата и средната брутна месечна заплата в сферата на индустрията и услугите, най-високи стойности отчитат Малта и Гърция, където минималната работна заплата представлява 50% от месечната заплата. В по-голямата част от държавите, обаче, тази стойност е под 45%. В долната част на графиката са Чехия, Словакия, Естония, САЩ и Румъния, при които процентите са под 35 (бел. пр. Отново България е в по-високата половина, като минималната заплата е равна на над 40% от средната работна заплата).

** Статията е превод на изледване, публикувано в сайта на Евростат през юни 2010 г. Оригиналният текст е достъпен тук.

* Стажант в ИПИ.