Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Старата песен на нов глас

Автор: Зорница Манолова / 12.09.2008
Оцени тази статия:
 

Чл. 47. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.; изм., бр. 90 от 2002 г.) Родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в училищата за времето, през което те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 20 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 до 250 лв.

Закон за народната просвета

Тази седмица зам.-образователният министър Кирчо Атанасов обяви какви ще са промените в новия Закон за училищното образование. Ето какво са решили:

  • Родители, които спират децата си от училище, ще бъдат лишавани от родителски права. Това е предизвикано от хрумването, че глобите и предупрежденията не са достатъчна мярка (или не се изпълняват). В същото време от Министерство на труда и социалната политика се опитват да ограничат броя на децата в домовете. Наложително е да се разберат. По думите на Кирчо Атанасов това наказание е редно да се приложи, защото децата, останали без образование се нареждат на опашката за социално слаби. Къде се нареждат децата от сегашните детски домове и интернати, като се има предвид състоянието им и начина на обучение? Надали тази мярка ще промени нещо.
  • Родители, чиито деца са направили сериозен брой неизвинени отсъствия ще бъдат викани на разговор и предупредени - какъв ще е резултатът от тези разговори? Това и сега си го има, но няма данни какво се случва след това и образованието повишава ли ефективността си. Не ми се струва. След разговора и при непроменен брой отсъствия на децата, родителите ще трябва да плащат глоба от 500 лв. Едва ли тази сума ще се плаща като се има предвид събираемостта на почти всички други глоби в отделните общини и като цяло. Доста по-лесно ще е да се даде пет пъти по-малка сума „под масата", а както е известно има хора, които не биха имали угризения да ги вземат. Друг е проблемът, че хората, които не оценяват ефекта от образованието на децата си, обикновено не са достатъчно заможни, за да отделят (или да имат изобщо) 500 лв. Регионалните инспекторати по образование са помислили и за това. В случай, че семейството няма финансова възможност да изплати санкцията си, родителите ще полагат общественополезен труд. Това също изглежда неизпълнимо. За последната фаза на целия процес по наказанията се налага глоба в примерен размер от 5000 лв. (в случай, че глобата от 500 лв. или общественополезния труд не са постигнали резултати). Това вече май няма нужда от коментар.
  • Последното кардинално решение е връщането на оценката за поведение като важен фактор в образование. При лоша оценка ще се отнема правото на стипендия и отново ще се полага общественополезен труд само, че този път от страна на децата с лоша дисциплина. Най-вероятно единственият ефект от тази мярка ще са няколко разочаровани баби, които искат да виждат примерни бележници.

И с всичко това ще се занимава цял куп администрация, на която ще се плащат заплати. Какво стана с елемента на лична отговорност. Не стига, че държавата финансира образованието, а и трябва да се грижи за желанието на хората да се образоват. Би трябвало родителите да поемат основната отговорността  да образоват децата си.

Няма смисъл, когато има някакъв проблем да се измислят нови закони, да се допълват и променят старите или да се създават абсурдни наредби. Явно има проблем в образователната система. Стана ли време за се премине към реформа, защото, както се вижда, няма причина да се наливат пари в нереформирана система на образование? В доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за образованието от миналата година беше показано, че подобно наливане на пари почти не влияе на качеството. Старата система си остава стара и неефективна. Нужно е нещо ново, но и изпитано, а ние имаме поглед върху достатъчно добри практики от другите страни. Само трябва да ги адаптираме към условията в нашата държава и да пожънем резултатите.  И това е възможно за изпълнение дори в кратки срокове.

Какво бихме могли да постигнем с реформа в образователната система, вместо с кръпки по старата:

  • 1) Увеличаване на ефективността на училищното образование - това е свързано с комплексното действие на всички положителни промени, които биха могли да се направят.
  • 2) Намаляване на тежестта върху бюджета - потребителите на услугата образование трябва да имат възможността да влияят директно върху финансирането на училищата пряко чрез финансиране и косвено чрез самия избор, който правят.
  • 3) Увеличаване на конкуренцията между учебните заведения - това може да се постигне чрез „борбата" им за привличане на нови ученици, а не тази за одобрение от администрацията.
  • 4) Именно чрез конкуренцията между училищата могат да се намалят в значителна степен разходите за образование. Качественото образование предполага по-малка нужда от последващо такова при по-нататъшната реализация на учениците.
  • 5) Конкуренцията влияе и върху увеличаването на качеството на образованието. Предлагащите по-качествено образование и на по-ниска цена ще имат повече „клиенти".
  • 6) Увеличаване на автономността на училищата - тъй като ще се борят на свободния пазар за ученици, учителите и директорите на училищата трябва да имат свободата да избират учебните програми и да разработват методи на обучение.
  • 7) Може да се очаква значително увеличение на иновациите и ИКТ в образователния процес.
  • 8) Чрез децентрализация и ефективното разпределение и използване на ресурсите ще се повиши и ефективността на управление на училищата, което ще доведе до ползи за цялата икономика.
  • 9) Ролята на учителя е една от основните в системата. Увеличаването на стимулите на учителите да изпълняват качествено работата е от жизнено важно значение. Може да се въведе външно и вътрешно оценяване на дейността и при правилно отчитане и тълкуване на резултатите да се постигне значителен напредък в цялостния облик на учителя и образованието.
  • 10) Намаляването на заетите би освободило средства за наистина важните лица в образованието, което допълнителни ще ги стимулира.

Ако се направи реформата така, че да може да се изпълнят нейните положителни ефекти, всеки един от преките или косвени участници в процеса на образованието на едно дете ще може да види разликата и да направи своя избор. Чрез този избор, той ще декларира лична заинтересованост и няма да е нужно държава да бъде отговорникът по образованието.