Стара Европа закъсня за капиталистическия бал (от Ричард Ран*)
Word Format
(Word Format)
Стара Европа – главно Франция и Германия – страда от икономическо „неразположение“, невиждано от времето на Джими Картър в Америка. Но въпреки това е рано да се отказваме от тях. Четвърт век след като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън започнаха кръстоносния си поход към икономическа политика, целяща висок икономически растеж в Обединеното кралство и САЩ, в стара Европа започва да се проявява тихо движение за радикално икономическо преструктуриране.
В авангарда на това движение е консорциум от нови пазарно ориентирани „мозъчни тръстове“. На 6 и 7 февруари Стокхолмската мрежа (Stockholm Network) – работна група на европейски пазарно ориентирани „мозъчни тръстове“- и Центъра за нова Европа спонсорираха конференция в Брюксел, завършила с официален капиталистически бал в брюкселската борса. Консорциумът – наред с осигуряването на ерудиция и стимулиране на мисленето, спомага за популяризиране на постиженията на новата вълна от пазарно ориентирани лидери. На бала бившият министър-председател на Естония Март Лаар получи награда „Адам Смит“ като признание за приноса му към принципите на свободната пазарна икономика.
Тези принципи изглеждат като спомен от далечното минало за Франция, Германия и Белгия. По подобие на САЩ и Великобритания в края на 70-те, икономическият растеж в тези държави не само е нисък, но и продължава да намалява. Социалистическото мислене, дори и когато не е декларирано като такова, е проникнало сред правителствените бюрократи, управляващия елит и медиите. Политическият и икономически вакуум очевидно се нуждае от запълване и новите европейски интелектуални центрове се опитват да правят точно това.
Тачър и Рейгън успяха, частично, защото бяха в състояние да привлекат учени и експерти, защитаващи идеята за свободен пазар. Обществото „Мон Пелерин“ (Mont Pelerin Society), основано през 1947 г. от Фридрих Хайек, Милтън Фридман и др., се превърна в основа за развитие на модерното, ограничено правителство и пазарно ориентираните мозъчни тръстове.
Правителството на Тачър силно разчиташе на лондонския Institute of Economic Affairs (IEA), на мозъчния тръст на консервативната партия – Центъра за политически изследвания и на няколко други независими институти във Великобритания. Администрацията на Рейгън черпеше идеи и експерти от фондациите „Херитидж“ и „Хувър“, както и от институтите American Enterprise, CATO и др.
Успешното влияние на тези организации върху икономическата политика насърчиха създаването на такива институции и в други страни. Сър Антъни Фишър, който изигра водеща роля при създаването на American Enterprise Institute, продължи с изграждането на Фондацията за икономически изследвания „Атлас“, която от своя страна участва в изграждането и подкрепата на други пазарно ориентирани групи по целия свят.
Тези от нас, които бяха или все още са въвлечени в процеса на икономически преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз, помогнаха за създаването на пазарно ориентирани мозъчни тръстове в бившите комунистически страни. Например на Балканите съществува впечатляваща група от пазарно ориентирани мозъчни тръстове, формиращи т.нар. Балканска мрежа, чиито представители от България и Черна гора участваха в конференцията в Брюксел.
За съжаление, стара Европа изостава по отношение на формирането на наистина независими пазарно ориентирани икономически организации. В някой страни има икономически институти, обвързани с определена политическа партия. Тези организации са полезни, но често не са склонни да критикуват партийната политика или не са иновативни по начин, който би противоречал на съществуващата партийна идеология. Оскъдността на независими пазарно ориентирани мозъчни тръстове в стара Европа доведе до липсата на предизвикателство пред конвенционалното мислене.
Отчасти това обяснява защо темповете на икономически растеж са средно наполовина на тези в САЩ през последните 20 години, а нивото на безработица е средно с 50 % повече от това в САЩ.
Социалдемократите и социалистите, които контролираха и контролират правителствата в стара Европа, направиха всичко възможно, за да издигнат препятствия пред развитието на тези институции, облагайки с данъци привлечените от тях средства и ограничавайки достъпа им до контролираните от държавата медии. За разлика от тази практика, САЩ винаги са насърчавали създаването на нестопански организации, облекчавайки данъчното третиране на даренията.
Независимо от препятствията, група талантливи и смели млади европейци най-накрая успяха да създадат и да намерят финансиране за пазарно ориентирани мозъчни тръстове. Част от финансирането на тези организации идва от мултинационални корпорации, които много добре осъзнават, че стагниращата икономика не е здравословна за техните акционери, служители и клиенти. Те разбират, че един от най-добрите начини да постигнат промяна е да предизвикат откровен дебат относно алтернативите на икономическата политика.
Темата на конференцията в Брюксел беше „Мъртъв ли е социализмът?“. Социалистическият идеал определено е мъртъв сред мислещите, рационалните и информираните хора. За нещастие, голяма част от хората по света, включително много от младите хора в развитите страни, не познават добре историята и провала на всички форми на социализма (комунизъм, национален социализъм, фашизъм, утопични комуни и т.н.) и на това се дължи повторната поява на дискредитирани идеи.
Държавната собственост вече не е на мода, така че новият акцент е върху държавния контрол, който можем да открием например в опитите на стара Европа да спре данъчната конкуренция. Това е същия стар рефрен за върховенството на държавата, отричащ индивидуалните права на собственост и свободи.
Възходът на пазарно ориентирани мозъчни тръстове е най-окуражаващия отговор на стария държавен ред. Вероятно скоро Франция и Германия поне по едно отношение ще са в състояние да оставят понятието „Стара Европа“ зад гърба си.*Ричард Ран е председател на „Новекон“, експерт в институтите „Дисковери“ и CATO, член на обществото „Мон Пелерин“, и член на Консултативния съвет на ИПИ. Статията е публикувана в The Wall Street Journalна 25 февруари 2003 г.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
