Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Становище по проект на ЗИД на Закона за защита на личните данни

Автор: Зорница Манолова / 20.02.2009
Оцени тази статия:
 

По повод на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, ИПИ изготви становище, което беше изпратено на Комисията за защита на личните данни.

 

Становище по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Изготвено от Зорница Манолова

16 февруари 2009 година

Общи коментари

  • Няма никаква по-сериозна аргументация за предложените промени
  • Няма изчисления, които да доказват очакваните ефекти
  • Няма таблица за съответствието с европейското законодателство
  • Въвежда се нова такса, което не е оправдано по никакъв начин
  • Прозира опит за решаване на проблеми при работата на Комисията като се създават нови изисквания към всички, подлежащи на контрол, а не се използва търсене на проблеми в работата на самата комисия (ефективност, яснота на процедурите, прозрачност и т.н.).

1)      Назначаване на служител по защита на личните данни

В закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се предвижда администраторът на лични данни (АЛД) да определи служител по защита на личните данни - специално оторизирано с функции по защита на личните данни лице. Мотивите за това са:

- подобряване прилагането на закона от самите администратори - самото съществуване на още едно лице не означава, че АЛД ще прилагат закона по-ефективно; 

- ефективна координация между АЛД и надзорния орган - координацията на взаимоотношенията на АЛД с комисията не изисква назначаване на специален служител, който да я осигурява;

- Директива 95/46/ЕО предвижда съществуването на такова лице - всъщност никъде в текста на директивата не се посочва изрично нуждата или изикването от съществуване на такова лице;

- нужда от такова лице за подпомагане на АЛД - подобна нужда не е доказана и повечето от характеристиките на длъжността на служителя по защита на личните данни се припокриват с тези на АЛД т.е. функциите ще се извършват от две лица, вместо от едно, без това да е необходимо.

2)      Задължително обучение на служителя по защита на личните данни

В ЗИД се предвижда служителят по защита на личните данни да преминава задължително обучение от комисията в областта на защитата на личните данни веднага след неговото назначаване. В някои случаи обучението може да не е необходимо, затова задължаващият характер на това изменение по-скоро би бил в тежест на процедурите за АЛД и служителите за защита на личните данни.

От друга страна, в тези случаи парите за самото обучение и разходът на време и усилия на служителя ще бъдат неефективни и неикономични. 

Също така, няма никакви сметки за разходите на гражданите, бизнеса и самата комисия относно обучението.

3)      В зависимост от обема на личните данни, които обработва, АЛД може да изпълнява функциите на служител по защита на личните данни

Формулирането за това изменение на ЗЗЛД, го прави неясно и неточно. Не се поставя граница за определяне на обема на работа и определяне на нуждата от служител по защита на личните данни. По този начин има възможност за дискреция.

4)      Въвеждане се такса за вписване в регистъра, както и за издаване на удостоверения за регистрация на АЛД

Въвеждането на държавна такса само би утежнило процедурата за вписване на АЛД. В проектозакона се предлага 75% от тази такса да постъпва в държавния бюджет, а оставащите 25% да се изразходват за проучвания, маркетингови дейности и обучения на администрацията на комисията за защита на личните данни и АЛД.

Предложението за разходването на тези 25% няма основание защото: 1) според Закона за държавния бюджет всички постъпления от държавни такси, налагани от държавните органи, постъпват в държавния бюджет и 2) дейностите, за които ще се изразходват средствата не са доказано необходими, а изхарчването на средства за тях не предполага повишаване на ефективността на работата на администрацията на комисията и АЛД.

Въвеждането на подобна държавна такса ще се отрази негативно върху стимулите за регистрация на АЛД и ще обхване голям брой хора. Тя представлява и още една тежест за всички лица, подлежащи на вписване. Задължително трябва да се представи подробни сметки и изчисления, които да аргументират необходимостта от въвеждането на такса.

5)      Удължаване на срока за произнасяне на комисията по постъпили жалби

В проектозакона се предлага вместо досегашния 30 - дневен, срокът да бъде двумесечен като мотивите за това са, че удължаването ще допринесе за задълбочено проучване на всеки конкретен случай. Това, че комисията не може да се справи с проучването на случая в срок не означава, че срокът трябва да бъде удължен. Далеч по-добро решение е опростяването на процедурите и въвеждане на по-бързо и ефективно производство по жалбите.

6)      Въздействие на Закона за изпълнение и допълнение върху държавния бюджет

В мотивите към проектозакона се посочва, че «Предложеният ЗИД няма да доведе по пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет». Всъщност с предложението за въвеждане на държавна такса за вписване в регистъра и за издаване на удостоверения за регистрация на АЛД, 75% от която постъпват в държавния бюджет, твърдението става невярно.