Становище: Ускоряване на изпълнението на НПВУ

И.П.И

Институт за пазарна икономика

бул. “Патриарх Евтимий” N 10, София 1142

тел./факс.: (+359 2) 952 62 66, 952 35 03

ел. поща: [email protected]

страница в интернет: www.ime.bg

изх. № 37 /07.10.2022 г.

ДО

Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ

СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА

КОПИЕ ДО

Г-ЖА РОСИЦА ВЕЛКОВА – ЖЕЛЕВА

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

СТАНОВИЩЕ

от

Институт за пазарна икономика

гр. София, ЕИК 831344929

Относно:  Ускоряване на процеса по изпълнение на задълженията и постигане на целите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост на България[1]

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕКАНОВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВЕЛКОВА,

С голяма степен на тревога наблюдаваме развитието на събитията около изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НПВУ) през последните месеци.

Изготвянето на плана и изпращането му за одобрение към Европейската комисия поначало закъсня, но дори и след одобрението на плана не виждаме сериозни усилия в посока изпълнение на заложените в него реформи и стартиране на проектите. Политическата криза през последните две години не спомагат за ускоряване на изпълнението на плана и поставят цялостната реализация на реформите в НПВУ под сериозен риск. Още по-сериозни се оказват фискалните ефекти, които забавянето може да има, върху ключови бюджетни показатели.

Забавянето на изпълнението на НПВУ доведе най-напред до пропускане на авансовото плащане,  в момент, в който цената на финансиране на бюджетния дефицит беше близка до нула, поради което липсата на аванс не предизвика особена тревога сред управляващите. Самият замисъл на Механизма за възстановяване и устойчивост е да покрива част от дефицита на страните членки, така че да не се налага те да свиват публичните разходи или да поемат нови дългове в трудните моменти по време и непосредствено след кризата, причинена от пандемията. Парадоксално, България продължава да не се възползва от този инструмент и все ще не е получила първото плащане от около 2,6 млрд. лева. Още повече, правителството изпрати искане за плащане през лятото докато един от ангажиментите все още не беше изпълнен и не се знае как липсата това частично неизпълнение ще се отрази на финансирането. Европейската комисия от своя страна има нужда от време, за да оцени напредъка и да формализира резултатите от прегледа в официална препоръка за плащане. Има риск това плащане да не дойде до края на календарната 2022 година, въпреки публичните уверения, че това може да стане до средата на ноември.

В същото време се очертава и друг, вече сериозен проблем със следващия етап – през полугодието от юли до декември България е обещала да изпълни 66 ангажимента, повечето от които изискват ефективно работещи правителство и парламент. Към днешна дата, видно от информационната система ИСУН, неизпълнени остават 63 етапи и цели, а времето за това е твърде кратко (по-малко от три месеца до края на отчетния период). Така малко над 1,4 млрд. лева, които са програмирани някъде за март 2023 г., може да бъдат забавени за продължителен период от време. Междувременно, в първите 6 месеца на 2023 г. управлението е обещало да завърши още 47 мерки и реформи, по които напредъкът е нулев – а това е условие за още 1,48 млрд. лева за есента на 2023 година. Каскадното забавяне, което според нас е неизбежно, съчетано с евентуална продължаваща политическа криза, могат да имат крайно негативен ефект върху бъдещите възможности на България да разчита на съдействие от страна на ЕК за подкрепа и в други политически и икономически сфери. 

И доколкото миналата година успокоението е, че нищо не губим от забавянето, сега всеки месец и година отлагане се измерва в десетки милиони допълнително разходи за лихви. В средата на септември министерството на финансите пласира две емисии на международните капиталови пазари – 7-годишна за 1,5 милиарда евро при годишна доходност 4,35% и 12-годишна за 750 милиона евро при годишна доходност от 4,82%. Няколко дни по-късно правителството излезе и на вътрешния пазар като пласира 200 млн. лева дълг с 4 години до падежа при доходност от 3,01%, а в началото на октомври сходна емисия на малко над 100 млн. лева бе реализирана при доходност от 4,01%.

Вероятно е дошъл моментът за сериозно обмисляне на възможността за дългово финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост – засега в българския НПВУ не е предвидено ползване на заемни средства за сметка на инструмента. Това може да се промени, ако условията по евентуален кредит са по-благоприятни от пазарното финансиране на бюджета. При наличие на изработена капиталова програма за следващите три години трябва да се разгледа вариант част от нуждите да се покрият със средства чрез адаптиране на НПВУ, вместо същите инвестиции да се покриват чрез бюджетен дефицит и нови държавни заеми при пазарни лихви.

По информация на ЕК малка част от страните на този етап са избрали да се възползват от инструмента на заемите чрез Механизма за възстановяване (граф. 1). Засега 19 държави не предвиждат да използват заемните инструменти на Механизма. От останалите 7 единствено Италия и до известна степен Румъния дават приоритет на заемите. Това не беше изненадващо поради няколко причини. Първо, безвъзмездните помощи обикновено са предпочитани, тъй като се считат за “лесни пари“ – финансиране от общия бюджет на съюза, което държавата ще получи, без да ѝ се налага да мисли по какъв начин ще върне някога. Второ, грантовете по-лесно се обвързват с реформи, които държавата и нейната администрация да извършва. Трето, заемите допълнително увеличават задлъжнялостта на държавите, което е съществено бреме за част от тях, докато безвъзмездното финансиране е приход в бюджета и подобрява фискална позиция. В настоящата ситуация на нарастващи лихви обаче очакваме това разпределение да се промени, като възможността за корекция на плановете е предвидена до края на август 2023 г. и ако България реши да се възползва от нея, дебат по финансирането следва да започне още с настоящата бюджетна процедура.

В този смисъл предлагаме да се обмислят следните действия:

1) Подготовка на необходимите документи и стартиране на всички процедури от администрациите на министерствата и ведомствата, ангажирани с изпълнението на плана, които не изискват специална политическа воля и наличие на действащ парламент и правителство.

2) Обсъждане на възможностите и параметрите на използване на дългови инструменти по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, вместо емисии на пазарите и анализ на най-изгодните за България възможности за финансиране на дефицита чрез включването им в бюджетния дебат.

3) Считаме, че служебното (а след него – и редовното) правителство трябва да проявява по-голяма активност по повод споделяне на подробна информация за обсъждането на изпълнението на плана с Европейската Комисия и пречките, които възникват пред изпълнението на проектите и реформите. По наше мнение министерствата са оставени да действат както намерят за добре, а възникването на проблем с изпълнението на някоя от целите се вижда твърде късно, когато времето за реакция е ограничено. Ако има „проблемни“ проекти, те следва възможно най-рано да бъдат установени и управлявани, така че да не се стига до ситуация на нови неизпълнения и компрометиране на бъдещите плащания по НПВУ.

07.10.2022 година 

                                                                                  С уважение,

Светла Костадинова

Изпълнителен директор на Фондация „Институт за пазарна икономика“

[1] ИПИ работи по проект „Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи“, финансиран от Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, който изследва и анализира Националния план за възстановяване и устойчивост.