Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Становище относно интеграцията на политиките и реформите в областта на спешната помощ

Автор: ИПИ / 29.06.2022
Оцени тази статия:

изх. № 31/29.06.2022 г.

ДО

ПРОФ. АСЕНА СЕРБЕЗОВА

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 

СТАНОВИЩЕ

от

Институт за пазарна икономика

гр. София, ЕИК 831344929

 

Относно: Интеграция на политиките и реформите в областта на спешната помощ в Националния план за възстановяване и устойчивост на България.[1]

 

Системата за спешна помощ в България е от ключово значение за осигуряване на бърз и ефективен достъп до медицинска грижа за хора в състояние, застрашаващо живота. В нея са налице редица дисбаланси, свързани както с обективни географски характеристики на части от територията на страната, които затрудняват достъпа, така и с други ограничения пред осигуряването на спешната грижа – намаляващ брой специалисти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик и други. Съществуват различия в използването на екипите, наличните финансови ресурси и общите равнища на производителността на регионално ниво и между отделните общини. Спешната помощ е натоварена с извършване на нетипични дейности, които затормозяват дейността ѝ и намаляват нейната ефективност.

Същевременно в момента България има възможност да се възползва от специфичен достъп до финансиране на инвестиции за определени мерки и реформи чрез инструментите на механизма за възстановяване и устойчивост. В Националния план за възстановяване и устойчивост са включени общо 58 проекта, два от които имат пряко отношение към развитието на системата на спешната помощ в България. Това са проект Н9 „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“ и проект П48 „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“. И двата проекта са обвързани с реализацията на реформа 3: „Подобряване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти на територията на цялата страна“, насочена към преодоляване на недостига на медицински специалисти и осигуряване на пълна материално-техническа и финансова обезпеченост на сектора. Общата стойност на проектите е 174 милиона лева.

Анализът на проектите и дейностите, включени в тях, показва, че обвързването между целите на реформата и проектите за развитие на спешната помощ е чисто формално – предложената реформа в стълб „Здравеопазване“ по-скоро е насочена към здравната професия, отколкото към здравните резултати и достъпа до здравеопазване. Проект Н9 запълва празнина при предоставянето на спешна медицинска помощ на гражданите в страната. Той е добре мотивиран и сравнително добре описан. Записана е общата концепция за функциониране на въздушната спешна помощ, но липсват всякакви детайли по отношение на функциониране и интегриране в системата на спешната помощ на България в момента. Създаването на още едно държавно звено (агенция), което да администрира тази система, вероятно ще затрудни допълнително постигането на желаните крайни резултати – по-бърз достъп до спешна помощ и намаляване на смъртността от спешни състояния. Позитивен момент е включването на разходи за обучение на персонала.

В проект П48 техническото описание е добре представено. Той предвижда замяна на настоящата система на спешни повиквания с нова, но липсва ясно изразена идея какво точно се очаква да се подобри в предоставянето на здравните услуги, как ще допринесе проектът към развитие на здравната система и какъв ще е крайният ефект за обществото. Недостатък и на двата проекта е липсата на ясно и точни измерими индикатори за оценка на ефект (impact).

В тази връзка предлагаме следното:

1. Да се обмисли и предложи ясна визия за интеграцията на двата проекта от НПВУ в системата на спешната помощ, като предварително се изясни ще има ли допълнителни реформи в този подсектор на здравеопазването и как проектите ще ги обслужат. Следва да се анализира какви промени ще са необходими във функционирането на спешната помощ и предлагането на кои услуги ще се свие за сметка на новите услуги, които ще бъдат въведени.

2. Критично важно е да се изясни как ще функционира спешната помощ по въздуха на регионално ниво – кой и как ще обслужва болните, за какви състояния и при какви условия ще бъде достъпвана тази помощ, кой и как ще координира наземната и въздушната спешна помощ в синхрон.

3. Необходимо е да се включват ясни индикатори, чрез които да се измери има ли подобрение в предоставянето на услугата за пациентите на телефона за спешни повиквания.

4. Важно е също да се обмисли как ще се финансират текущите разходи, необходими за функциониране на системите след приключване на проектите (интеграция в дългосрочен план), тъй като те вероятно ще бъдат значителни и това поставя предизвикателства пред устойчивото планиране и приоритизиране в рамката на публичните финанси в бъдеще.

В заключение ще отбележим, че спешната помощ е критично важна за пациента и е препоръчително да се следва по-систематичен подход при решаване на проблемите в сектора, за да се постигне максимален резултат и да не се разпиляват ресурси.

 

юни, 2022 г.

 гр. София

 


[1] ИПИ работи по проект „Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи“ (финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство), който изследва и анализира Националния план за възстановяване и устойчивост.