Становище на ИПИ по проекта за Национална програма за развитие на България 2030

Становището е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

Становище на ИПИ по проекта за Национална програма за развитие на България 2030

На 28 октомври 2019 г. ИПИ изпрати становище относно проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие на БЪЛГАРИЯ 2030. По-долу представяме резюме.

Резюме

Отчитаме като положителен факта, че документът се изработва след задълбочен социално-икономически анализ. Имайки предвид относително високата степен на свобода, която участниците в изработването на документа имат при липсата на зададени на наднационално ниво цели и приоритети, считаме че отправените в настоящото становище бележки, коментари и предложения ще допринесат за подобряване на структурата и съдържанието на окончателния вариант на документа.

1.Представената визия, както и цялостната структура на документа, не създават усещане за амбиция и смелост за голяма, трансформираща промяна и нужните за целта дълбоки структурни реформи. В известен смисъл, документът повече би подхождал на страна с висока степен на икономическо развитие, утвърдени институции с висока степен на обществено доверие и ефективни публични услуги. Описаните във визията характеристики на желаното състояние на България през 2030 г. сами по себе си са естествено желани и неоспорими, но именно заради тази универсалност не позволяват извеждане на приоритети за действие и фокус на политиката в следващото десетилетие.

2. Считаме, че централно място в документа трябва да се даде на икономическото развитие. Постигането на бърз икономически растеж е естествен приоритет на политиката за всяка относително бедна страна. Повишаването на благосъстоянието на гражданите трябва да се разглежда като цел само по себе си, а от друга страна, като инструмент, който допринася за успешно постигане на редица други цели, например в областта на здравеопазването, образованието, опазване на околната среда, подобряване на инфраструктурата, културното многообразие и др. под. В документа за икономически растеж се споменава предимно в контекста на това какъв трябва да бъде – приобщаващ, устойчив, включващ, да намалява неравенствата, да допринася за нисковъглеродна икономика и т.н. – без да се дискутират политиките за постигане на този растеж, още повече, как той да бъде бърз и изпреварващ.

3. Достигането на значително по-висока степен на икономическо сближаване на България със средното за ЕС трябва да бъде част от визията за развитие. Към 2018 г. българската икономика създава БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност равен на 51% от средния за ЕС. За сравнение, най-близо до нас е Хърватска – с 63% от средното за ЕС, малко след Румъния с близо 65%, и така нататък – факт е, че всички пост-комунистически страни, присъединили се към ЕС, са по-близо до средното ниво на доход в икономиката на съюза. Считаме, че в национален стратегически документ с десетгодишен хоризонт е изключително важно да се направи ясна заявка, че България няма да остане най-бедната страна в ЕС, и ще се стреми да постигне бърз и висок икономически растеж, който да я доближи до най-богатите страни-членки. Ако приемем, че „границата на възможното“ е постигнатата конвергенция от страните в Централна и Източна Европа за 11 последователни години, то „по-амбициозната“ цел биха поставили Естония и Литва – с 33,6 и 31 процентни пункта доближаване до средния в ЕС БВП на човек, докато Румъния, Латвия, Словакия или Полша са постигнали между 20 и 26,6 пр. п. За сравнение, най-голямото сближаване за 11 последователни години в България е 16,8 пр. п.Конвергенцията с 24,4 процентни пункта на Словакия между другото се случва при стартова позиция от малко над 50% от средното за ЕС – каквато е и българската към настоящия момент.

4. Социално-икономическият анализ, който служи за основа на националния стратегически документ, също не отделя специално внимание на скоростта на сближаването и най-вече – на факторите, които могат да ускорят процеса. В представянето на макрокартината се споменава, че „страната продължава процеса на конвергенция с равнищата на доходите в ЕС, макар и с относително бавни темпове“, а в частта, дискутираща основните проблеми и идентифицирания потенциал – че „съществен резерв за ускоряване на растежа и конвергенцията се крие във все още потиснатата инвестиционна активност“. Това са верни сами по себе си констатации. Още повече, докладът детайлно, и съвсем коректно, разкрива важните тенденции в десетилетието след членството в ЕС, включително преориентацията на индустрията, повишаването на производителността, промяната на пазара на труда. Идентифицирани са и дългосрочните структурни предизвикателства, включително демографските тенденции, неефективната връзка между наука, иновации и бизнес, качеството и обхвата на образованието и т.н. Всичко това обаче не се дискутира в контекст на една визия за бъдещето, в която България е богата в сравнителен план европейска страна, защо не и лидер по растеж – липсва задълбочен допълнителен анализ на предизвикателствата и възможните начини за преодоляването им.

5. Неглижирането на фокуса върху икономическото развитие е видно и при сравнение с действащия към момента стратегически и програмен документ Национална програма за развитие: България 2020. В НПР: България 2020 постигането на висок икономически растеж и конкурентноспособна икономика намират централно място още в концептуалната рамка на документа, както и в изготвения анализ и заявените приоритети. Дискутират се основните дългосрочни фундаментални фактори за постигане на икономически растеж, и ясно се споменава изоставането на страната.

6. Успехът в постигането на целите на политиката зависи от това доколко България ще е страна, в които се прилагат принципите на доброто управление. Считаме, че инструментът, които в голяма степен въплъщава прилагането на тези принципи и допринася за постигане на отворено, съгласувано, отчетно и ефективно създаване и изпълнение на публични политики, е процесът на оценката на въздействието. Задължителната оценка на въздействието, въведена с измененията на Закона за нормативните актове през есента на 2016 г., е една огромна победа на разума и прагматизма в законотворчеството, за която ИПИ се бори от повече от 20 години. Възприета е обща методологична рамка за извършване на оценки, която отговаря на най-добрите стандарти в страните с успешно прилагане на процедурата. Опитът от последните три години, обобщен и анализиран и от самата администрация на Министерски съвет в годишните доклади за извършването на оценка на въздействието обаче сочи за голяма степен на формализъм, както и за дълбоко неразбиране и объркване по основни понятия и причинно-следствени връзки.

7. Считаме също, че България трябва да бъде страна с прозрачен и ефективен публичен сектор. От една страна, нужни са редица структурни промени, които да променят механизма на финансиране в редица бюджетни сфери. Промените в моделите на разходване на публичните средства в здравеопазването, образованието, социалната грижа, социалната интеграция, управлението на инфраструктура и комунални услуги са основна предпоставка за постигане на високи цели без това да изисква непременно значимо увеличение на разходите, и оттам – на данъчно-осигурителната тежест за гражданите и бизнеса. При липса на промяна повишаването на, най-общо казано, качеството на публичните услуги, ще е единствено функция на ръста на бюджетните приходи, който, от своя страна, е до голяма степен ограничен от ръста на икономиката. Ефективното и ефикасното разходване на публични средства (за резултатите в последните години показателни са докладите на Сметната палата, обобщени в анализ на ИПИ) е до голяма степен свързано с прилагане на принципите и най-добрите практики на програмно бюджетиране. България е направила доста стъпки в тази посока, включително чрез въвеждане на процедури и методики, но, както е отчетено и в резултатите на страната в международния Индекс „Отворен бюджет“, фактическото прилагане е далеч от най-добрите практики. Смисълът на процеса предполага за всяка разходна програма да се поставят ясни и измерими цели, да се покаже, че избраният разходен модел е най-ефективния и най-ефикасния възможен, и да се даде възможност при отчитане на резултатите неработещите програми да бъдат реформирани или закривани. Не на последно място, ефективният публичен сектор е възможен само при добри механизми за управление на държавните предприятия, както и на ресурсите, които са публична държавна собственост. Смятаме, че стратегическата цел би следвало да бъде създаване на условия за пазарна конкуренция в максимално широк кръг обществени и стопански отношения, така че необходимостта от съществуване на държавни монополи, и държавни и общински предприятия изобщо, да бъде ограничена до възможния минимум – те трябва да се разглеждат като изключения, а не като основен инструмент за провеждане на политики. Това предполага също и прозрачна, предвидима и устойчива политика за приватизация, концесиониране и други форми на публично-частни партньорства.

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).