Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Становище на ИПИ относно Препоръките на ЕК по НПР 2015

10.07.2015
Оцени тази статия:

На 13 май 2015 г. Европейската комисия публикува своите препоръки относно Националната програма за реформи на България за 2015 г. ИПИ следи развитието на стратегическите цели по Стратегия "Европа 2020" от години и неизменно коментира разписаните мерки в Националната програма за реформи. Като част от РГ 31 "Европа 2020", на 1 юли 2015 г. получихме покана да изпратим позиция относно допълнителни мерки за преодоляване на макроикономическите дисбаланси, както и нови/актуализирани мерки, които отговарят на препоръките на ЕК.

Важно е да отбележим, че в официално становище на ИПИ от 9 април 2014 г. посочихме слабостите по отношение постигането на трите водещи цели в социално-икономически план - непостижимост на поставената цел за заетостта, както и чисто номинален напредък в поставените цели за образование и бедност без реална качествена промяна. Тогава предложихме да се промени процесът по консултации, осъществяван досега проформа и многократно критикуван от ИПИ, и да се състави нова работна група за периода 2015-2020, която да се фокусира върху структурните слабости в трите ключови области - заетост, образование и бедност. Това предложение не получи отзвук, а в рамките на 2014 г. България отстъпи от практически всички реформи, проявления на което бяха високият бюджетен дефицит и намаленият кредитен рейтинг на страната.

На 9 февруари 2015 г. за пръв път бе проведена достатъчно задълбочена дискусия по препоръките на Комисията и възможните мерки за постигането на заложените цели с участието на представители на администрацията и външни наблюдатели. Резултатът от тази дискусия обаче не намери достатъчен отзвук в Националната програма за реформи за 2015 г. и това е видимо от препоръките и на практика критиките (посочените слабости и рискове) на ЕК към България. ИПИ потвърждава позицията си, че е нужно преформулиране на механизма за консултации и създаването на нова работна група, която да се фокусира върху структурни промени в ключовите сфери.

Във връзка с конкретните критики на ЕК по НПР 2015 можем да отправим следните препоръки:

  • Актуализиране на средносрочната фискална програма с цел постигането на балансиран бюджет през 2016 г. - бюджетът на страната е неизменно на дефицит от 2009 г., като средносрочната рамка предвижда такъв и до 2017 година. Последните две години показаха колко неустойчив на политическата среда е националният бюджет. Дефицитът не беше овладян в рамките на планираните стойности две години поред и съответно - бюджетът актуализиран. Посочените от ЕК рискове пред бюджета, както и препоръката за конкретни фискални мерки, показват нарушеното доверие към фискалната стабилност на страната. Считаме, че е нужна по-бърза консолидация и изоставяне на хроничните дефицити. Икономическото възстановяване и доброто изпълнение на приходната част на бюджета за първото полугодие на 2015 г. показват, че това е напълно възможно.
  • Замразяване на минималната работна заплата и премахване на минималните осигурителни прагове - неизменно в препоръките на ЕК се посочват негативите от функционирането на системата на минималните осигурителни доходи и увеличението на минималната работна заплата върху заетостта и по-конкретно върху младите и нискоквалифицираните на пазара на труда. Наскоро публикуваният анализ на ИПИ "Как влияе ръстът на минималната заплата върху заетостта в България" потвърждава наблюденията на ЕК. Проблемите при системата на минималните осигурителни доходи и конкретно ефектът върху заетостта също са пространствено разгледани в "Анализи на тристранното сътрудничество в България" (БТПП, март 2014) и посочени в становището на ИПИ по НПР от 9 април 2014 г. Възстановяването на заетостта в страната през последните две години касае основно висококвалифицираните кадри и считаме, че са наложителни промени по отношение на нормативно разписаните минимални възнаграждения (минимална заплата и осигурителни прагове), за да станем свидетели на по-сериозно покачване на заетостта сред младите и нискоквалифицираните.
  • Преосмисляне на пенсионната реформа - идеите за пенсионна реформа, които виждахме в предходните НПР и съответно в препоръките на ЕК, бяха сериозно подменени през последната година. Набързо приетите промени, които дават възможност за прехвърляне на средства от личните партиди в солидарната система, тоест отказване от спестявания, са на практика разрушаване на пенсионния модел в страната и никога не са били плод на задълбочен обществен дебат, нито са били разписвани в някакъв стратегически документ. Вредите от т. нар. пенсионна реформа от края на 2014 г. коментирахме задълбочено в доклада "Планираните промени в пенсионното дело: оценка на потенциалните ефекти" (ИПИ, февруари 2015). Считаме, че вместо моделът да се разбива, то правителството трябва да се върне към широко приетата посока за пенсионна реформа, разписвана многократно в НПР - покачване на пенсионната възраст с по-бърз темп, изравняване на условията за пенсиониране за мъже и жени, ограничаване на ранното пенсиониране и контрол върху инвалидните пенсии.
  • Фокусиране на политиките за намаляване на бедността върху образованието и пазара на труда – по-голяма свобода по отношение на образователните програми и възможности за сътрудничество между училища и бизнес на местно ниво; равно третиране на частни и общински училища; възможности за гъвкава заетост и по-малко пречки при навлизане на пазара на труда; стимули за местните власти да привличат инвестиции чрез стъпки в посока на финансова децентрализация;
  • Дефиниране на бедността и по-добро таргетиране на социалните трансфери – приемане на единен абсолютен праг на бедност, спрямо който се равняват всички трансфери и помощи; обвързване на всички помощи с условия (например, за образование); възприемане на изцяло програмно начало по отношение на помощите и насочването им спрямо бедните и дълбоко бедните. Повече за конкретните предложения може да се прочете в докладите "Бедност и рискови групи" (ИПИ, март 2015) и "Предизвикателства пред социалното подпомагане" (ИПИ, януари 2015).