Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Становище на ИПИ относно Закон за бюджета на ДОО за 2016

Автор: ИПИ / 27.11.2015
Оцени тази статия:

Проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. предвижда рекордно високо повишение на минималните осигурителни доходи за икономиката на България след кризата от 2009 г. Предвижда се минималните осигурителни доходи (МОД) по основните икономически дейности и групи професии да нараснат средно със 7,5 на сто за 2016 г. в сравнение с 2015 г. За сравнение, в предходните години нарастването беше с темп между 3 и 6% годишно (виж Графика 1).

Графика 1: Покачване на МОД, 2008-2016 г.


Източник: ИПИ

Бързото повишение на МОД за 2016 г. заплашва да задуши крехкото възстановяване на заетостта, което наблюдаваме от началото 2014 г. От началото на 2014 година се създават значителен брой нови работни места, но пикът в създаването на заетост вече беше достигнат в последното тримесечие на 2014 и първото на 2015 г. – съответно 58 100 и 55 700 нови работни места. През второто и третото тримесечия се наблюдава известно забавяне на този процес, като заетите се повишават с 31 400 и 42 800 души. Макар и новите работни места през 2014-2015 г. средно да са едва около 1/10 от загубените по време на кризата (2009-2012 г.), този положителен обрат на пазара на труда беше дълго чакан и крайно необходим за възстановяването на икономиката от кризата.

Рекордното покачване на МОД, в комбинация с повишаването на минималната работна заплата от 360 лева в началото на 2015 г. до 420 лева от началото на 2016 г., носят значителен риск да прекратят тази положителна тенденция на пазара на труда от последните 2 години.

Това, което е особено притеснително, е, че за поредна година ще се предприеме служебно увеличение на МОД в редица дейности, в които или не са били проведени преговори, или тези преговори не са били успешни. Административното повишение на МОД е изключително вредна практика, която не е прилагана единствено през 2013 и 2014 г. За 2016 г. тя ще се приложи за близо половината от икономическите дейности в страната (37 дейности), като повишението на МОД ще се направи със средния процент, с който се повишават МОД в дейностите, където е постигната договорка между социалните партньори, 7,5%.

Системата на договаряне на МОД страда от редица недостатъци и ИПИ от години призовава за нейната ревизия и промяна. Основните проблеми са следните:

1/ В редица сектори социалните партньори, които договарят МОД, не представляват целия сектор, напротив - много често преговарящите синдикални и работодателски организации представляват една малка част от сектора. Не е тайна, че в някои сектори договарянето на МОД се използва от по-големите фирми (които обикновено са представени в преговорите) за отстраняване на конкуренцията от по-малките фирми.

2/ Покачването на МОД намалява шансовете за заетост на най-уязвимите групи на пазара на труда – младежи, нискоквалифицирани, лица с увреждания. Неслучайно и заетостта в тези групи е изключително ниска. Така например, коефициентът на заетост сред тези с начално и по-ниско образование (които представляват основната част от нискоквалифицираните) варира между едва 9 и 26% в отделните области, по данни за 2013 г.

Възможностите за нарастване на производителността в повечето от тези уязвими групи са ограничени и бързият ръст на минималните осигурителни доходи и минималната заплата е фактор, който води до неоткриване на нови работни места или закриване на съществуващи[1].

3/ Данните за броя на осигуряващите се на МОД на областно ниво са силно притеснителни. В някои области над половината от наетите на практика се осигуряват на МОД. По този начин всяко покачване на МОД повишава разходите за труд и съответно ограничава възможностите за откриване на нови работни места. Това е особено валидно за по-слабо развитите области, като по този начин допълнително се потиска тяхното икономическо развитие.

 

Предвид гореизложеното Институтът за пазарна икономика апелира към Комисията по труда, социалната и демографската политика за следното:

1/ прекратяване на практиката на административно покачване на минималните осигурителни прагове в икономическите дейности, в които не са проведени преговори или не е постигнато споразумение между социалните партньори;

2/ преглед и промяна на процеса на договаряне на МОД по икономически дейности – изготвяне на ясни критерии за представителност на участващите в преговорите, както и пълна прозрачност на целия процес на договаряне.

 

Надавамe се, че представеното становище ще бъде взето под внимание при гласуването на Закона за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2016 г.

 

 

-------------------------------------------

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

http://www.ngogrants.bg/

 


[1] За някои квалификационни групи и икономически дейности МОД е равен на МРЗ