Стачката в градския транспорт
През седмицата стана ясно, че на 15 май ще има стачка на водачите на превозните средства от обществения градски транспорт. Мотивът за стачката е желанието за повишение на възнагражденията с около 50%. Това, както и исканията на работещите в други предприятия с държавно или общинско участие, доведе и до поправки в наредбата, която ограничаваше повишенията на заплатите в тези от тях, които не реализират печалба[1].
Какво може да се каже за стачката? Това е законна форма на протест при уреждане на трудови отношения, която обаче в случая може да се използва и за политически цели. Не случайно обявяването на стачката е само няколко дни преди изборите за евродепутати.
Неофициалните данни за заплатите на шофьорите от градския транспорт, които бяха оповестени[2], са за среден размер на възнагражденията от около 1000 лв. на месец. Тук се включват както самата работна заплата, така и добавките за стаж и различните видове допълнително материално стимулиране. В крайна сметка обаче този размер на заплатата значително превишава официалните данни за средното за страната. Според данните от Националния статистически институт средната брутна месечна работна заплата в обществения сектор през 2006 г. е била почти 439 лв., а за служителите в търговски дружества, предприятия и организации с приходи от стопанска дейност – 500 лв. През същия период средната заплата в частния сектор е била съответно 317 лв.
Въпреки голямата условност на тези данни поради наличието на неформална заетост и избягване на данъчното облагане предимно в частния сектор може да се каже, че водачите на превозните средства в градския транспорт получават над средната заплата за страната. Нещо повече – според някои данни[3] средната заплата в София е около 800 лв. Това означава, че възнагражденията на шофьорите превишават средните с около 25%.
Логично е на фона на тези данни, но най-вече въз основа на знанията за размера на собствените си заплати, представителите на някои групи професии, които са значително по-нископлатени, но изискват не по-ниска квалификация или умения, да изразят недоволство от посочените искания. Нещо повече – става въпрос за общинска фирма, която получава доста значителни субсидии за своето функциониране. Тоест по същество това е губеща фирма, чиято обществена значимост води до отпускането на все по-големи средства за нея. По същото време обаче алтернативните услуги, които се предлагат в София от частния сектор, са печеливши. Следователно транспортът не представлява дейност, която непременно трябва да се извършва от държавна или общинска фирма.
На столичната компания за градски транспорт е необходимо подобряване на мениджмънта с цел по-ефективно използване на ресурсите. Съществен проблем в случая е и използването на услугите на фирмата "гратис". Невъзможността на компанията да таксува всичките си пътници води до по-ниски приходи, натиск за повишаване на тарифите за превоз и дестимулиране на някои от "редовните" пътници да си плащат поради по-високата цена на билета. Резултатът от това са ежегодни загуби, които трябва да се покрият от общинския (държавния) бюджет. При такава ситуация искането за още по-високи заплати изглежда неуместно.
Нещо повече – стачката ще доведе до доста големи неблагоприятни последици за всички хора, които разчитат на обществения транспорт в София. Скорошното блокиране на част от столицата от таксиметровите шофьори показа, че това може да доведе до значителни закъснения за работещите хора за пристигане на работното им място. Резултатът от това може да бъде загуба от поне 3 млн. лв.[4] само за един ден.
Като цяло стачката изглежда не се основава на разумни икономически мотиви (освен от гледна точка на шофьорите). Тя е опит една добре организирана група да принуди останалите да приемат искания, които нормалната пазарна логика не би позволила. По тази причина трябва да се предприемат мерки, насочени към либерализацията и приватизирането на градския транспорт в София.
[1] Тази тема е разгледана по-подробно в друга статия от настоящия бюлетин.
[2] По информация от министър Орешарски в сутрешно телевизионно предаване през седмицата.
[3] От проучване на "Индъстри Уоч" и "Витоша Рисърч"
[4] Оценката е посочена в статията https://ime.bg/bg/articles/protesti-i-iskaniq/
