Стабилизиране финансирането на пенсионните системи – ситуацията в Европа*

В страните от Европейския съюз проблемите с пенсионните системи и нуждата от средства за финансирането им са сериозни. За съжаление, България е най-изостаналата страна сред всички 27 страни членки, което означава, че нуждата от цялостна реформа на пенсионната система е повече от необходима. Проследявайки случващото се, най-ясно може да се откроят временните мерки, които се предприемат по отношение решаването на текущите проблеми в страните от Европа.

Застаряването на населението ще причини намаляването на съотношението между работещите и безработните в европейските страни, оказвайки негативно влияние  върху финансирането за пенсии. Прогнозите показват, че застаряването ще доведе до увеличение на разходите за пенсии със средно 2.4 % от БВП през 2060 година, т.е. от 10.2 % на 12.6%.

В повечето страни има още един, по-малко дискутиран проблем свързан с финансирането на пенсионната система: сивата икономика. Макар точни статистически данни  да е трудно да се набавят, най-добрите прогнози показват, че работещите в сивия сектор създават от 15% до 20 % от БВП на икономиките на страните от ЕС-15 и тези проценти са приблизително два пъти повече за страните членки на ЕС, които се присъединиха след 2004 година.

Наскоро Гърция и Италия вече говорят за големи проблеми със заплатите, които се плащат без да се удържат данъци и социалните осигуровки (за определени групи). Липсващите осигуровки лишават разходно-покривните системи от средствата, които са необходими за плащането на пенсиите на днешните пенсионери, като така се създава неотложен финансов натиск да се увеличи пенсионната възраст.

Усилията за стабилизиране финансирането на пенсионните системи могат да се разделят на три общи (широки) категории.

Първо, фактически всички страни увеличават пенсионната възраст. В това отношение, Германия и Великобритания са в челните редици с регламентирана пенсионна възраст от 67 години, която ще се достигне през следващите 25 до 30 години. От началото на глобалната рецесия, някои страни обсъждат последващи увеличения (Великобритания, Чехия, Финландия, Гърция, Унгария, Латвия, Холандия, Словения и Турция). Също така, годините за трудов стаж, които са необходими за получаване на цялата (пълната) пенсия се увеличават постепенно, като по този начин възможностите за по-ранно напускане на трудовия пазар (ранното пенсиониране, пенсии за инвалидност и отпуск по болест) се ограничават.

В някои страни тези мерки се посрещат със сериозна съпротива. Въпреки това, през периода от 2001 г. до 2007 г., средната възраст за напускане на пазара на труда в ЕС-25 се е увеличила с 1.3 години. В ЕС-15, увеличението е 1.2 години, а в ЕС-10, с цели 2 години. Трябва да се подчертае, че значителните разлики при продължителността на живота в европейските страни, както и сред различните професионални групи в различните страни, дава различно отражение на предприетото увеличение както върху осигурените лица, така и върху финансирането на пенсионните системи.

Второ, в много страни, реформите са насочени в посока на обвързване на пенсиите по-тясно с плащаните през целия живот осигуровки от всеки работник. Привържениците на този тип реформа твърдят, че така се увеличава актюерската безпристрастност. Замяната на социалното осигуряване с лично спестяване също засилва връзката между личния принос и бъдещия размер на пенсията.

Трето, някои страни (Швеция, Полша, Латвия и Германия) са въвели механизъм за стабилизиране финансовото състояние на пенсионните си системи чрез автоматично намаляване на размера на пенсиите, когато застаряващото население води до намаляването на съотношението между работещите и пенсионерите. Други страни са преминали от индексация спрямо заплатата към индексация спрямо цените (Гърция, Франция и Австрия) или чрез индексиране спрямо двете мерки (Естония, Унгария и Полша). Ако приемем, че в миналото заплатите растат по-бързо от цените, тези индекси ще доведат в стечение на времето до намаляване пенсиите по отношение на равнището на заплатите.

Изводът от направения преглед е ясен – разходо-покривните системи могат да оцелеят само ако пенсионната възраст и стажа се вдигат постоянно. Някои от страните вече осъзнават, че това просто не е възможно и затова са започнали преход към капиталово-натрупваща пенсионна система, в която личното спестяване за пенсия постоянно нараства. За съжаление в България този процес е спрян от години и в момента дори не се обсъжда.

*Статията е резюме на част от изследването „Dynamic Social Security for Europe: Choice and Responsibility – Developments and Trends” на International Social Security Association. Оригиналният текст без съкращения може да бъде намерен тук. Преводът е на Михаил Колев – стажант в ИПИ