Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Срещу банките, просто така – управление на слуховете

Автор: Красен Станчев / 30.09.2016
Оцени тази статия:

Предистория

По някаква случайност във вторник сред приятелите ми във Фейсбук започна хленч, че таксите, които събирали банките за услуги към клиентите, били големи, а и те не предупреждавали, когато ги сменяли. Това ми напомни вопли на активисти, които събираха преди време подписи срещу банките в центъра на София и някои филипики на омбудсмана срещу банките.

Опитах се да обясня откъде идват и как се формират цените на тези услуги на банките. Отговориха ми, че както примерно „Гугъл“ не събирал такси за мейли и проверка на сайтове, така банките не трябвало да събират такси за интернет и други проверки. Впрочем не „банките“, а „банкстерите“. Средновековната омраза към банките ме накара да потърся и другаде какво става.

И намерих: в същия ден в-к „Стандарт“ излиза с бомбастично заглавие „Депутати свалят банковите такси (Икономическата комисия вика БНБ на среща след писмо от бизнеса)“.[1] Оказа се, че в Троян, вестникът, една работодателска организация, двама депутати и местен бизнес били обсъждали регионалното развитие, земеделието, образованието, още нещо и между другото и въпросното писмо.

Мотивацията на активизма

Тя не много ясна. „Стандарт“ цитира Петър Кънев (председател на икономическата комисия в законодателното събрание): „Всяка банка си е въвела различни такси и трябва да намерим начин как те да бъдат ограничени, заяви Петър Кънев. По думите му проблемът е голям за българския бизнес, за всяко нещо трябва да плащаме, дори и ако нямаме дълг към банката, ни искат такса за изваждане на удостоверение за това, каза Кънев и цитира, че в същото време търговските банки се хвалят с печалба от над милиард лева за първото полугодие на годината.“

Тези мотиви поставят няколко въпроса.

  • Банките си въвеждали такси, т.е. цени за различни услуги. Това си е тяхна работа. От това не следва, че „ние“ трябва да ги ограничим. Кой ограничава ценообразуването да услугите на други дружества?
  • Проблемът бил голям – по отношение на какво, колко е голям фактически?
  • За всяко нещо трябвало да се плаща. Ами, да, безплатен обед няма. Как биха реагирали депутатът или организацията с писмото, ако от тях се иска да предоставят стоки и услуги без пари?
  • Банките се „хвалели“ с печалба. Чисто егоистично, като клиент и всъщност кредитор на банките, в които си държа парите, за мен е по-добре да отчитат печалба, а не загуба. Това ли иска председателят на икономическата комисия или просто му се струва, че печалбата на банките е също „голяма“? И в двата случая, ако наистина е казал това, този човек не разбира от икономика и не следва да бъде председател на тази комисия.
  • Може би той иска да се ограничи печалбата на другите, в този случай банките, а не тази на неговия бизнес? И в този случай той не става за председател на комисия.

Трябва да кажа, че аз ценя услугите на фирмите на г-н Кънев и с готовност ги плащам.

Уведомлението и пазара

От 25 години аз не си спомням промяна в цените за банково обслужване, при която аз като отделен клиент и юридическите лица, които съм ръководил, да не са били информирани от банките за такава промяна. Имаше случаи, когато отивам до банката, но се оказва, че тя е фалирала (без да ме уведоми) – но това е друга тема.

При сделките винаги е налице един общ феномен. Нарича се асиметричност на информацията. Продавачът знае повече от купувача за онова, което продава. Но той не знае със сигурност дали ще му купят стоката и на каква цена. Когато купувачът не е принуден от външна сила да купи именно от този продавач, той ще потърси информация от други продавачи. Всички те, за да го спечелят, ще трябва да му разкажат повече за стоките и услугите си. И е в интерес на продавача разходът за информиране на купувача да бъде сведен почти до нула.

Банките са много, отношенията с тях за доброволни и всъщност купувачът на услугите им решава от коя точно банка да ги купи. Затова и системата с уведомлението и поддържането на ниски разходи (такси) работи от само себе си.

Независимо от това през последните години депутатите на няколко пъти въвеждат нови изисквания и за уведомяването, и за начина на формиране на таксите. Това е законът за платежните услуги и платежните системи (ПУПС). Нови промени в този закон, произтичащи от директива на ЕС (2014/92 относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции), бяха внесени в парламента през април и приети от комисията по икономическа политика през май т.г.[2] Самата директива не отчита горните чисто пазарни стимули в областта на предмета, който регулира, но това също е друга тема.

Важни тук са няколко положения.

  1. С приемането на закона всички ползватели на банкови услуги могат да се смятат за уведомени. Но за банките е и практично (имат интерес), и задължително да информират клиенти си.
  2. Съобразяването с нови изисквания не пада от небето и струва пари. То може да бъде финансирано от всички клиенти на банките – на едните от лихвите по спестяванията (те се намаляват), на другите от лихвите по кредитите (те се увеличават). Но може да бъде финансирано и от онези, които конкретно ползват дадена услуга – проверка, извлечение по сметка, свидетелство, акредитив, гаранция и пр.
  3. В крайна сметка не е ясно дали ропотът е срещу таксите и изискванията, въведени с този и други закони, или е просто така – да се ругаят „банкстерите“ и чорбаджиите-изедници.
  4. Разбира се, понеже приемането на нови изменения в ПУПС предстои със сигурност, възможно е целият шум да е просто за да могат след това депутатите да кажат „приехме закона и ограничихме банкстерите“. Проблем няма, но важното е да се каже, че той е „голям“ и да се повика БНБ да обясни. Приносът на депутати и работодатели за създаването на вредно обществено настроение е просто странична щета.

Още веднъж за безплатния обед

Когато видите във вестник „Нови такси за нищо“ въвеждат банките,[3] не вярвайте.

Банките са най-регулираните дружества в съвременния правен свят. Разни на пръв поглед безсмислени такси като например обработка на запор, ползване на външни услуги на нотариуси, адвокати, ЧСИ и пр. изискват някой да се заеме с тях. Запорът не може сам да се заведе (осчетоводи и пр.), по но него се дължат такси на държавни органи, адвокати и др. Използване на човешки ресурс изискват и почти всички свидетелства, проверки, извлечения и пр. услуги, оказвани от страна на банките.

Софтуерът е ясно, че струва пари, но търсенето на аналогия с доставчиците на интернет услуги е некоректна, защото:

  • банките не могат да разпръснат финансирането на онлайн услуги като ви пращат по пощата или ви показват реклами;
  • те не могат да разпрострат програми и данни за всеобща употреба и да разпространяват програми и документи;
  • кореспонденцията с клиентите им е строго конфиденциална и по традиция и договор трябва да бъде пазена като такава.

Ако не са луди, клиентите на банките не биха приели нарушаването на тези три конвенции и затова те си плащат за тази услуга.

Критерият за смисленост на всяка услуга е готовността да се плаща. Регулирането вкарва шум в тази договорка, в свободата на сделките.

Би било странно, ако някоя банка няма такси –това ще рече, че нещо са правили не както трябва.

 


[1] Виж:http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-09-28&article=264664

[2]Виж протокол от заседанието, на което  е присъствала споменатата организация на работодателите: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2328/reports/ID/6183 .

[3]Миналата седмица подобни бомбастични „новини“ разпространиха БГНЕС и Е-vesti.