Статии ISSN 1313 - 0544

Сребърният фонд – стъпка към пенсионната реформа

Автор: Адриана Младенова / 10.10.2008
Оцени тази статия:

 

Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри законопроект за създаването на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система или така-наречения Сребърен фонд. Във фонда ще се акумулират 50% от приходите от приватизация, постъпили в централния бюджет, 25% от излишъка на републиканския бюджет за съответната година, приходите от концесии.

Въпреки че това излезе като новина от пресслужбата на правителството, за този фонд се говори вече години наред, идеята дори беше легитимирана в няколко поредни държавни бюджета, но до фактическото му създаване така и не се стига. Още през 2006 г. Министерски съвет одобри проектозакон за създаването на държавния фонд, чиято цел е да покрива дефицита на държавното обществено осигуряване. Но проектозаконът не беше приет от парламента. Част от причините за това е липсата на избистрена визия кой ще управлява средствата във фонда и как ще функционира на практика. Интересно е, че първоначалният вариант предвиждаше 10% от излишъка на бюджета да отиват във фонда, докато според новите одобрени текстове става въпрос за 25%.

Смисълът на създаването на този „сребърен" фонд е осигуряване на средства за изплащане на обещаните пенсии за бъдещите поколения. За целта, обаче, е необходимо да бъдат акумулирани достатъчно средства и колко по-рано започне този процес, толкова повече активи ще има във фонда, които могат да помогнат на бъдещите финансови затруднения на системата. А време няма. Защото според експертни прогнози само след няколко десетилетия неблагоприятните демографски процеси, които протичат в страната, ще поставят в безизходица разходопокривната пенсионна система. А тя вече генерира около 2 млрд. лв. дефицит, който се покрива от републиканския бюджет. Това означава, че повече от една трета от годишните разходи за пенсии се изплащат от общите данъчни и неданъчни приходи в бюджета. 

Демографската криза става все по-осезаема не само в България, но и в целия развит свят и се поставя на дневен ред от анализатори и учени. България е една от най-бързо застаряващите икономики в ЕС поради отрицателния естествен прираст, увеличаващата се продължителност на живота и вълната от емиграция в годините на прехода. Световната банка предупреди, че най-голямото предизвикателство пред икономиките в Централна и Източна Европа е именно негативната демографска тенденция. Излезлите прогнози на НСИ за демографската картина в страната също изглеждат стряскащи. Според прогнозите населението ще намалее до 5 млн. и 138 хил. души през 2060 г. и ще се увеличи делът на населението в надтрудоспособна възраст от 23% до 37% през 2060 г.

Най-засегната от тази тенденция е именно държавната пенсионна система. Солидарният принцип, на който е построен разходопокривният пенсионен модел, предполага, че работещите са в пъти повече от пенсионерите, защото в противен случай товарът върху продуктивния сектор в икономиката да издържа възрастното поколение ще бъде прекалено голям и в крайна сметка, непосилен. Но действителността е друга - след няколко години на един работещ ще се пада да издържа повече от един пенсионер, без да броим децата, безработнице, социално слабите. Това предполага цялостна промяна в дизайна на пенсионната система. Осигуряването на капиталов принцип чрез заделянето на средства в лични сметки, които се инвестират в портфейл от акции и облигации, от които се изплаща пенсия при настъпване на определена възраст, е не само по-справедливо и ефективно от икономическа гледна точка, но е и единственото истинско решение в условията на демографска криза.

Излишъкът в бюджета набъбва с всеки изминал месец и достигна 3,3 млрд. лв. в края на месец май. Ако има ясно поставени цели за какво да се използва този излишък, тогава и данъкоплатците ще знаят за какво се харчат парите им. Наличието на сребърен фонд означава, че всяко правителство ще има дългосрочен ангажимент към провеждането на фискална политика, насочена към осигуряване на дългосрочна стабилност на пенсионната система. В момента сме свидетели на харченето на огромни средства в края на годината от постъпилите приходи в бюджета над планираните, само и само да не се отчете прекалено голям излишък. Вместо да се финансират проекти без доказана икономическа изгода или широка обществена подкрепа, по-добре е събраните средства да се акумулират в Сребърния фонд. Който трябва да служи не само за устойчивост на пенсионната система, но и за нейното реформиране. Всъщност, противоречие между двете цели няма, защото единственият начин, по който може да има дългосрочна устойчивост на системата, е нейното реформиране.

Чуждият опит

Един от най-големите и успешно управлявани фондове е този на Норвегия, който е създаден още през 1990 г. в отговор на няколко икономически трусове в страната през 70-те и 80-те години. В края на 2007 г. фондът е акумулирал повече от 390 милиарда долара.Средствата във фонда идват от реализирания фискален излишък на страната. Активите се инвестират в чуждестранни акции, облигации и парични инструменти и деривативи. Собственик на фонда е Министерство на финансите на Норвегия, което определя стратегическата инвестиционна политика, риска и изискуемата възвръщаемост. Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия (чрез специализирано звено, отделено от другите дейности на банката) и външни консултанти и портфолио мениджъри. За периода 1997-2007 г. реалната доходност на управляваните средства е 4.25% на годишна база (след като е извадена инфлацията). Реалната доходност с натрупване за периода е 58%.

Опитът на Норвегия покачва, че ако се управлява прозрачно и професионално, сребърният фонд е фискален механизъм, чрез който се осигурява прозрачност при използване на бюджетните приходи в страната над планираните. Съществуването на този фонд не отменя необходимостта от цялостна реформа в социално-осигурителната система на страната в условията на застаряващо население, но може да служи за буфер за провеждането на тази реформа, която неминуемо ще доведе до сътресения във фиска през първите години от провеждането й. Но както вече стана ясно, няма за кога да се отлага.