Сребърен фонд – опитът на Норвегия

През юли 2006 г. Министерският съвет одобри проектозакон за създаване на така наречения Сребърен фонд (Държавен фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система). Според него 50% от приходите от приватизация, постъпили в централния бюджет, и 10% от излишъка на републиканския бюджет за съответната година се акумулират във фонда. Натрупаният в него финансов ресурс ще служи за покриване на дефицита на Държавното обществено осигуряване (първи стълб на пенсионната система). С цел осигуряване на възможност за натрупване на средства се предвижда 10 години да не се извършват трансфери към бюджета на ДОО.

Въпреки доброто желание и показана политическа готовност, до момента този закон не е приет от парламента и Сребърен фонд няма. Пропуснаха се вече 2 години, в които можеше да се натупат средства във фонда, а в същото време дисбалансите на държавната пенсионна система стават все по-големи и се трупа имплицитен пенсионен дълг.

Подобни стабилизационни (резервни) фондове са създадени в редица страни от Европа (Норвегия, Белгия, Испания, Ирландия и др.) поради общия проблем, който е надвиснал над пенсионните системи от разходопокривен тип – безпрецедентно застаряване на населението, което означава дългосрочна финансова неустойчивост и ниски пенсии за бъдещото поколение.

Един от най-големите и успешно управлявани фондове е този на Норвегия, който е създаден още през 1990 г. в отговор на няколко икономически трусове и рецесии през 70-те и 80-те години, предизвикани от петролните кризи. Норвегия е третият най-голям износител на нефт в света през 2005 г. след Саудитска Арабия и Русия. Централният бюджет на Норвегия получава около 30% от приходите си от петролния бизнес (под формата на данъци и приходи от собственост). Това прави икономиката силно уязвима към петролните шокове и геополитическата обстановка. В същото време след 2011 г. се очаква производството на нефт да започне да намалява поради изчерпване на залежите, което би се отразило пагубно върху бюджета, ако страната не беше взела предварителни мерки да "омекоти" фискалния шок чрез създаване на държавен пенсионен фонд, в който се трупа целият бюджетен излишък, който произлиза от приходите от петрол (повече за организацията, управлението и постигнатите резултати на фонда виж тук).

В края на 2007 г. фондът е акумулирал повече от 390 милиарда долара. Активите се инвестират в чуждестранни акции, облигации и парични инструменти и деривативи. Собственик на фонда е Министерство на финансите на Норвегия, което определя стратегическата инвестиционна политика, риска и изискуемата възвръщаемост. Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия Norges Bank (чрез специализирано звено, отделено от другите дейности на банката) и външни консултанти и портфолио мениджъри, които получават комисионна за управление на средствата в зависимост от постигнатите резултати.

За периода 1997-2007 г. реалната доходност на управляваните средства е 4.25% на годишна база (след като е извадена инфлацията). Реалната доходност с натрупване за периода е 58%.

Опитът на Норвегия в управлението на фонда вече повече от 12 години показва следното:

– Фондът е фискален механизъм, чрез който се осигурява прозрачност при използване на бюджетните приходи от петрол в страната.

– Принципите, на които трябва да се основава управлението и организацията на фонда, са следните – професионализъм, отговорност и прозрачност.

– Фондът служи като средство за предпазване на икономиката от флуктуации на приходите в бюджета, което действа благоприятно върху предвидимостта в икономиката и поддържане на стабилни макроикономически показатели (например стабилен валутен курс).

– Инвестирането на средствата води до запазване на тяхната покупателна способност и дори до увеличаването й благодарение на успешното управление на средствата в диверсифициран портфейл от международни активи.

– Въпреки че акумулираните средства са значителни, те не са достатъчни за поддържането на стабилността на пенсионната система в Норвегия, която е основана на разходопокривен принцип. Съществуването на този фонд не отменя необходимостта от цялостна реформа в социално-осигурителната система на страната в условията на застаряващо население.

– Наличието на стабилизационен фонд само по себе си не е достатъчно за поддържане на стабилна макроикономическа среда. Необходимо е едновременно с него да се провеждат структурни политики и реформи, свързани с поддържане на гъвкав пазар на труда, дерегулация на търговията, финансова либерализация.

Какво означава това за България?

Създаването на "сребърен пенсионен фонд" в страната не отменя необходимостта от цялостна реформа в страната. Пенсионният фонд може да служи като буфер, чрез който да се улесни преходът към капиталова пенсионна система, тъй като в момента е натрупан голям имплицитен пенсионен дълг (над 100 милиарда лева), който ще се превърне в експлицитен (официален) при евентуалното преминаване към система, базирана изцяло на лични сметки.

Към края на месец февруари 2008 г. фискалният резерв на страната е 7,49 млрд. лв. С реална доходност от 4,25% на година (средната доходност на пенсионния фонд в Норвегия) за по-малко от 17 години средствата ще се удвоят в реално изражение (като се запази покупателната им способност). Това е само илюстрация на потенциалните възможности, които има един професионално управляван фонд да увеличава стойността на натрупаните финансови средства.

Наличието на сребърен фонд означава, че всяко правителство ще има дългосрочен ангажимент към провеждането на фискална политика, насочена към осигуряване на дългосрочна стабилност на пенсионната система. Наличието на ясни, ex ante правила за какво да се използват бюджетните излишъци през годината увеличава стимулите да не се подценяват приходите в бюджета. В същото време, обаче, сребърният фонд крие и опасности. Например могат да нараснат стимулите да се увеличат пенсиите на сегашните пенсионери, да се обещаят по-щедри пенсии в бъдеще, да се предприемат популистки мерки. Всичко това, без наличието на реформа, би имало отрицателен ефект върху осигурителната система в дългосрочен план. В същото време управлението на сребърния фонд трябва да бъде максимално прозрачно, с ясни правила и отговорности, за да не се допуснат злоупотреби и натиск от политически силни групи.