Бюлетин за ниски данъци ISSN 1313 - 0544

Сравнение между облагането на труда през 2005 и 2006 г.

Автор: Димитър Чобанов / 05.02.2007
Оцени тази статия:

Облагането на труда е много съществено както за цялостното стопанско развитие, така и по-конкретно за равнището на заетостта и доходите на гражданите. Високото облагане намалява стимулите на хората да се трудят, като увеличава полезността на свободното време. Освен това се повишават разходите на работодателите за наемане на труд и се намалява търсенето му. Следователно високото облагане действа негативно и в двете направления и в резултат от това се увеличава безработицата и зависимостта на хората от социалните програми на правителството.

По тази причина страна като България, която е най-бедната страна от новите членове на Европейския съюз и от кандидатите за това и където само половината работоспособно население е заето според официалната статистика, има нужда от ниско облагане на труда. За тази цел ще се направи сравнение между данъците върху труда през 2005 и 2006 г.

Под облагане на труда разбираме общата сума, която се плаща като осигуровка от работодателя и работника и данъка върху личния доход на работника. Въпреки че формално в България задължителните осигуровки не се считат за данъци, тяхната роля е аналогична. Освен това осигуровките увеличават данъчния клин – разликата между това, което работникът струва на работодателя, и това, което получава като чист доход самият работник. При по-голям размер на данъчния клин се получава и по-голяма неефективност, свързана със свръхданъчното бреме.

При анализа на облагането разглеждаме две ставки – ефективна, която е отношение между общия платен данък и разходите за труд на работодателя, и пределна, която представлява облагането на всеки допълнителен лев. Трябва да отбележим, че поради наличието на осигуровки на практика няма необлагаеми доходи. Тоест дори за доходите под необлагаемия минимум, който се прилага при облагането на физическите лица, те са длъжни да плащат осигуровки.

Облагането през 2005 г. е следното: общият размер на социалната осигуровка е над 42% от осигурителния доход, за който максимумът е 1300 лв. Осигуровката се плаща в съотношение 70:30% съответно от работодател и работник. Облагането на личните доходи е представено в таблица 1.

През 2006 г. общият размер на осигуровките е намален с 6 процентни пункта до около 36% от осигурителния доход, чиято максимална стойност е 1400 лв. Променя се съотношението, в което работодател и работник плащат, и то вече е съответно 65:35%. При данъка върху личните доходи се намалява броят на етажите с един, като се премахва ставката от 22%.

Какъв е резултатът от промените?

Ефективната ставка през 2005 г. варира от 32.9% за най-ниските доходи до 46.3% при месечен доход от 1300 лв. и след това започва да спада. Облагането от 32.9% се достига отново при брутна заплата от 3850 лв. На практика за доходи от 0 до 1300 лв. облагането е прогресивно, а след това е регресивно и това се дължи на наличието на горен праг за осигуровките. Следователно в най-голяма степен се облагат доходите на хората, които бихме могли да обозначим като средна класа, като данъкът за тях е около и над 45 ст. от всеки лев.

Ситуацията през 2006 г. не се променя значително въпреки намалението на данъка и осигуровките. Ефективната ставка се движи в интервала от 29.6% за хората с най-ниски доходи до 43.4% за хората с месечен доход от 1400 лв. и след това започва да намалява. Ставката от 29.6% се достига отново при месечни доходи от около 5700 лв.

Пределната ставка през 2005 г. от 39.5% при ниските доходи до 48.9% при брутни доходи в диапазона от около 700 до 1300 лв. и след това намалява до 24%. Следователно по такъв начин се дестимулират да работят по-предприемчивите или по-образованите хора със средни доходи, тъй като от всеки допълнително изработен от тях лев им се отнемат почти 49 ст. – тоест половината.

През 2006 г. пределната ставка е от 29.6% при най-ниските доходи, до 46.5% за доходи от около 700 до 1400 лв. Следователно отново същата група се облага най-тежко като все пак се отнема по-малко от предходната година.

Как се отразява понижението на отделните групи?

Тук разглеждаме повишението в нетните доходи поради промяната в данъка – тоест поради намаляването на общото данъчно задължение, но не отчитаме ефектите от евентуалното допълнително нарастване на заплатите в следствие от по-ниските разходи за труд за работодателя, както и инфлацията. За хората с минимална работна заплата това означава повишение на разполагаемия доход с около 1 лв. месечно. При заплатите от 170 лв. нарастването е с около 2 лв. месечно, при тези от 180 лв. – около 3.5 лв., при 190 лв. – около 5 лв., при 200 лв. – около 7 лв. месечно, и при по-високите доходи от 200 до 1300 лв. – 8 лв. месечно. За хората с доходи над 1400 лв. промяната в облагането означава намаляване на дохода около 1.5 лв. на месец.

Какво се случва с облагането на средната брутна работна заплата. (1) През 2005 г. тя е около 325 лв. месечно. Номиналното и нарастване от 2000 до 2005 г. е около 7.7% средногодишно. Следователно ако допуснем, че този темп ще се запази и през 2006 г. това означава средната заплата да бъде около 350 лв. През 2005 г. средната заплата се е облагала с ефективна ставка от около 40%, докато през 2006 г. тя се облага с около 36%. Нетният доход след облагане се повишава от около 255 лв. през 2005 до около 280 лв. през 2006 г. или с около 9.8%. При отчитане на очакваната инфлация обаче, която според данните за бюджет 2006 ще бъде 5.8% средногодишно, но вероятно ще надхвърли тази стойност и ще достигне поне 7%, може да се очаква реалното нарастване на нетната заплата да бъде около 2.6%.

Като цяло промяната ще окаже положително въздействие върху заплатите и заетостта, като основно тя ще се отрази на работодателите. Все пак трябваше да се анализират по-внимателно възможностите за по-значително намаление на данъците без да се застраши бюджетният баланс, което е напълно реалистично за момента. Тогава и позитивните ефекти върху бизнеса и хората би бил по-голям и това щеше да се отрази върху възможностите за реализиране на по-висок и траен стопански растеж.

Таблица 1: Данък върху доходите на физическите лица през 2005 г.
месечен доходданък
0 - 130 лв.необлагаеми
130 - 150 лв.10% за горницата над 130 лв.
150 - 250 лв.2 лв. + 20% за горницата над 150 лв.
250 - 600 лв.22 лв. + 22% за горницата над 250 лв.
над 600 лв.99 лв. + 24% за горницата над 600 лв.
 Таблица 2: Данък върху доходите на физическите лица през 2006 г.
месечен доходданък
0 - 180 лв.необлагаеми
180 - 250 лв.20% за горницата над 180 лв.
250 - 600 лв.14 лв. + 22% за горницата над 250 лв.
над 600 лв.91 лв. + 24% за горницата над 600 лв.
 
 

Графика 1: Ефективно облагане на труда през 2005 и 2006 г.

Графика 2: Пределна ставка върху труда през 2005 и 2006 г.

Графика 3: Промяна в нетните доходи през 2006 спрямо 2005 г. в проценти

Графика 4: Промяна в нетните доходи през 2006 спрямо 2005 г. в левове

---------------------

(1) Тук не отчитаме възможното нарастване на средната заплата поради намаляването на облагането, тъй като ефектът за цялата икономика е трудно да се предвиди. Промяната ще зависи от еластичността на търсене и предлагане на труд.