Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Спешно харчене

Автор: Димитър Чобанов / 30.11.2007
Оцени тази статия:

Няколко години поред периодът към края на годината поставя един „сериозен" въпрос пред управляващите - как да изразходят натрупаните през годината средства? През миналата година дебатите по тази тема доведоха до промени в законодателството, които ограничиха правомощията на правителството да се разпорежда с превишението на приходите над разходите и през 2007 г. се наложи да се вземе разрешение от Народното събрание. Резултатът обаче се оказа по-различен от очаквания - вместо депутатите да се опитат да обуздаят желанието на министрите за харчене, те се постараха допълнително и увеличиха сумата на одобрените бюджетни кредити. В крайна сметка отделените от излишъка средства ще са общо 1.2 млрд. лв. (над 2% от очаквания брутен вътрешен продукт за годината) вместо първоначално предвидените около 870 млн. лв.

Ефектите от подобно решение в макроикономически аспект трябва да се търсят в посока засилване на вътрешното търсене. Краят на годината е свързан с множество празници - Коледа и Нова година, именни дни - и традиционно това води до покачване на потреблението. То допълнително се подсилва от бюджетната политика в случая, тъй като в икономиката се изливат още пари, които стимулират допълнително покупките на стоки и услуги. Ефектът от това е повишаване на ценовото равнище и нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Именно това са явленията, на които се опитва да противодейства фискалната политика през останалата част от годината. Тоест тя е непоследователна и вместо да подпомага по-равномерното потребление, тя води до по-големи разлики между отделните месеци.

Що се отнася до дефицита по текущата сметка - според очакванията на правителството той ще достигне над 21% от БВП до края на годината. Това означава, че през следващата година отново ще се наложи постигането на излишък в бюджета, който трябва да компенсира отрицателното салдо по текущата сметка. Управляващите са наясно, че действията, които предприемат, ще доведат до посочените резултати и по тази причина залагат по-високо превишение на приходите над разходите през 2008 г. Въпреки това те предприемат мерки за краткосрочно стимулиране на икономиката, което в по-продължителен период няма да повлияят на стопанския растеж, а само на цените.

Естествено е в подобен случай да се отчетат и преразпределителните ефекти от допълнителните разходи. Първоначално тези пари са били събрани от нетните данъкоплатци и ще бъдат насочени към близки до властта фирми за различни обществени поръчки. Това от една страна лишава продуктивния сектор на икономиката от ресурси, а от друга - създава предпоставки за корупционни практики. Като цяло ефектът за икономиката е силно негативен, тъй като се понижава ефикасността й, което ограничава дългосрочния растеж.

Прави впечатление, че някои от разходите са за дейности, които вече са извършени, но не са били заплатени. Освен това те би трябвало да са извън предвидените за годината, тъй като за тях са необходими допълнителни кредити от бюджета. Такава практика не би трябвало да се използва, тъй като насърчава моралния риск. По този начин е възможно да се извърши дейност, която не е целесъобразна, но въпреки това също ще бъде заплатена.

Поведението на опозицията в случая - да не се подкрепят допълнителните средства - е логично. Това обаче може би не е продиктувано от желанието тези пари да се спестят, а за начина на изразходване. От ДСБ предлагат те да се насочат към 13 заплата на бюджетните служители и допълнителна пенсия. Първата част от предложението изобщо не подхожда на партия, която претендира, че е дясно-центристка. То не защитава интересите на данъкоплатците и представлява политика, насочена към по-голям процент на преразпределение на доходите през бюджета. Освен това такава заплата ще бъде дадена, както се случва през последните години, и това ще бъде за сметка на „икономии", направени от съответните ведомства.

Като цяло отново се потвърждава тезата, че независимо дали решението ще се вземе от Народното събрание или от Министерския съвет, наличието на излишък в бюджета представлява сериозно изкушение за управляващите. За тях логиката е проста - съставя се бюджет, при който се подценяват приходите и се надценяват разходите. Натрупаната сума в края на годината се харчи за кратко време. По-справедливият вариант би бил тези пари изобщо да не се отнемат от хората, а процентът на преразпределение да се понижи с поне 4-5 процентни пункта. Това би означавало по-ефикасно използване на ресурсите и по-висок стопански растеж. За управляващите обаче цената ще е да се разпореждат с по-малко средства и да имат по-малко лостове за влияние върху бизнеса.