Спешната помощ и планът за възстановяване: инструментариум, инвестиции, интеграция

Системата за спешна помощ в България е от ключово значение за осигуряване на бърз и ефективен достъп до медицинска грижа за хора в животозастрашаващо състояние. В нея са налице редица дисбаланси, свързани както с обективни географски обстоятелства, които затрудняват достъпа, така и с други ограничения пред осигуряването на спешната грижа – намаляващ брой специалисти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик и други.

В момента системата на спешната помощ функционира в относителна стабилност при постоянен ръст на разходите и слабо намаляване и на натовареността, и на персонала, зает в нея. Липсват ясно изразени индикатори, които да говорят за криза, като това ясно си личи покрай обслужването на пандемията от Ковид-19 през последните 2 години.

Данните за обслужени и хоспитализирани пациенти показват сериозен спад на обслужените пациенти през 2019 г. (с над 30%) и слаб ръст през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията. Нараства делът на необслужените повиквания, вероятно поради стесняване и изясняване на обхвата на услугите в спешната помощ.

Спешната помощ е натоварена и с извършване на нетипични дейности като взимане на кръвни проби на водачи на МПС и превозване на трупове, подлежащи на съдебно-медицинска експертиза, като възлагането на подобни дейности на спешните медицински екипи е спорно.

През последните пет години спешна помощ по въздуха у нас не се предоставя, освен в няколко изолирани случая – основно за транспортиране на органи по донорски програми. Това вероятно е най-съществената причина в Националния план за възстановяване и устойчивост на България да се включат два проекта, имащи пряко отношение към реализацията на реформа в областта на спешната медицина – проект  Н9 „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“ и проект П48 „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“.

И двата проекта по плана за възстановяване са свързани с инвестиции – в дейности, които не се извършват в момента (Н9) и в изграждане на нова система на мястото на сегашната (П48). И двата проекта са сравнително добре мотивирани и описани, но и на двата им липсват качествени индикатори за оценка на ефекта и ясна идея как ще се интегрират в системата на спешната помощ на България. Липсва оценка и за изменение на разходите от заместването на „по-евтината“ услуга с по-скъпата, особено в дългосрочен план.

Съществен проблем пред осъществяването на двата проекта ще бъде липсата на ясна визия за интеграцията на двата проекта от НПВУ в системата на спешната помощ, като следва предварително да се изясни ще има ли допълнителни реформи в този подсектор на здравеопазването и как проектите ще ги обслужат. От критична важност е да се вземе решение как ще функционира спешната помощ по въздуха на регионално ниво – кой и как ще обслужва болните, за какви състояния и при какви условия ще има достъп до тази помощ, кой и как ще координира наземната и въздушната спешна помощ в синхрон. Във връзка с това ИПИ изпрати свое становище до министъра на здравеопазването, налично [ТУК].

Пълният текст на анализа може да намерите [ТУК].

***

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).