Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Спасяването на болниците

15.12.2006
Оцени тази статия:


През седмицата стана ясно, че болниците са натрупали значителни по размерзадължения към доставчиците на лекарства, някои от които поставиха ултиматум,че ще спрат да извършват доставки ако не започне изплащане на тези суми.

Напълно нормално е когато не ти плащат да спреш да доставяш дадената стока,дори и тя да е лекарство. В условията на пазарна икономика (или поне близкадо нея) това е едно от правилата, което трябва да се спазва от всеки – аименно – когато получаваш нещо да си го плащаш. Ти трябва да изпълнявашдоговора, който си подписал, иначе не можеш да очакваш от другата странада направи същото за теб. Естествено е при неизпълнение от една от странитедругата да си потърси правата и ако системата работи правилно да получизащита – т.е. първата страна да бъде принудена да изпълни дължимото.

Причината за неплащането на задълженията на болниците към доставчицитена лекарства е сегашната социалистическа система за здравеопазване. Тя сеосновава изцяло на държавата, която първо определя размера на здравноосигурителнитевноски, събира ги в един общ фонд, наречен здравно осигурителна каса, иги разпределя по преценка на държавните чиновници за услуги и лекарства,които те смятат, че са необходими за хората.

Социализмът показа, че такава оценка не може да бъде направена от единцентрален орган за планиране и че подобна практика непременно води до големинесъответствия между търсените от хората и предлаганите от държавата услуги.Затова и при някои услуги има свръхпредлагане, докато при други има дефицит.На практика едва ли има услуги, чието количество да е преценено точно итова по-скоро би било случайно отколкото закономерно.

Системата за финансиране на държавните болници е така изградена, че теса обречени на дефицити. Съществуват болници, които предлагат изключителнониско качество на обслужване. В тях има много свободни легла, защото хоратапредпочитат ако има възможност изобщо да не влязат в такава болница илипък отиват в някоя друга, която смятат, че е по-добра. В самата болницапациентите често си плащат лекарствата и останалите консумативи, така чеза тях на практика няма полза от това, че правят вноски в здравната каса– те допълнително от здравната “осигуровка” си плащат много голям процентот разходите за лечението.

Системата е изградена на егалитарен принцип – пациентите са третирани еднакво,независимо, че един може да плаща осигуровка върху 1200 лв., а друг върху150 лв.

Освен това някои групи потребяват много повече от тези услуги, отколкотоплащат, което подсказва за явно преразпределителния характер на системата.Това доказва, че т.нар. “здравно осигуряване” не е нищо друго освен ощеедин данък, наложен от държавата. Още повече, че държавното здравно осигуряванеправи големи групи хора изцяло зависими от държавата и от нейните чиновници.

Друга характеристика на сегашната система е, че тя е много скъпа и разходитеза нея постоянно нарастват. Доказателство за това са както постоянните дефицитив болниците, така и увеличаването на здравните осигуровки през следващатагодина, за което настояват и от министерството на здравеопазването. Мотивът,че по-големите осигуровки и следователно повечето пари ще направят здравеопазванетопо-качествено не е убедителен. По този начин просто ще се забави необходиматареформа като временно се прикрият някои от недостатъците, но проблемитеняма да се решат. Така ще се продължи съществуването на губещите болници,които няма да имат стимул да подобрят ефективността си чрез намаляване наброя на персонала и на болничните легла, които не се използват. Това е засметка на по-добрите болници, които са по-предпочитани от хората и зарадитова имат повече пациенти и повече разходи.

Нашето предложение за изход от тази ситуация е да се премине към частноздравно осигуряване. За социално слабите и в момента здравното осигуряванее за сметка на държавния бюджет и това може да се запази. За останалитехора обаче, които имат възможност да си позволят и по-високо качество науслугите и го правят и сега, не е нужно да внасят здравни осигуровки в държавенфонд, а е достатъчно да си направят задължителна застраховка в частен здравенфонд, която да покрива болничното лечение. За останалите услуги осигуряванетоще бъде доброволно. Така всеки ще плаща застрахователни премии по пазарницени в зависимост от риска за здравето си и ще получава необходимата мумедицинска помощ. Тогава и болниците, които са по-ефективни и предлагатпо-качествено лечение на хората ще бъдат предпочитани от тях и за това естественоще получават достатъчно пари, с които да изплащат лекарствата и консумативитеси.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).