Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Спад на доверието в демократичните и пазарни структури

Автор: Боряна Даскалова* / 18.11.2011
Оцени тази статия:

Тази седмица Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) публикува годишния доклад за 2011 г. „Кризата и преходът през погледа на хората”, в който отново акцентът пада върху глобалната икономическа криза и последиците сред държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Общността на независимите държави (ОНД).

В доклада се посочва, че в по-голямата част от страните в преход икономиката е започнала да се съживява през първата половина на 2011 г, въпреки че не е достигнала темповете на растеж, които са имали останалите развиващи се пазари. През вторaтa половина на 2011 г. средният ръст на БВП на страните от региона е достигнал нива като тези на Латинска Америка и Азия. Въпреки това реалният БВП се е покачил относително малко в сравнение с нивата му преди началото на кризата за разлика от Азия и Латинска Америка, където той е задминал значително нивата от 2008 г. Отчетеният ръст се дължи най-вече на възстановяване на икономиките в някои от западноевропейските държави, които се явяват основен търговски партньор за региона, както и на бързото покачване на цените на суровините.

Отбелязва се, че все още има какво да се желае по отношение нивото на безработица. Въпреки че през първата половина на 2010 година безработицата е започнала да намалява и е достигнала до нивата от преди началото на кризата или леко ги е подобрила, в държави като България, Хърватска или Словения през първото тримесечие на 2011 г. нивото на безработица е продължило да се увеличава.

ЕБВР отчита, че основната опасност за бъдещото икономическо възстановяване на региона идва от зависимостта му от западноевропейските икономики, предвид факта, че държавите от еврозоната са основните пазари за износ и основните източници на чуждестранни инвестиции в „икономиките в преход”. Отчитайки тези фактори, в доклада се посочва, че България, заедно с Румъния, Полша, Словения и Хърватска, са икономиките, изложени на най-голяма зависимост от „оздравяването” на западните пазари.

Резултатите от изследването на държавите в преход показват, че домакинствата там са изпитали в много по-силна степен последствията от кризата, отколкото западните им съседки. Като причина за това се изтъкват няколко основни фактора: по-голямо покачване нивото на безработица; по-голямо намаление в нивото на заплащане; нискоефективна социална политика за безработните, както и по-голяма задлъжнялост на домакинствата, предхождаща периода преди началото на кризата. Според доклада семействата в България, Сърбия и Унгария са усетили най-силно тежестта на кризата, изразена в драстичен спад на потреблението на базови храни и продукти.

Освен отрицателното влияние върху икономическия ръст и домакинствата, кризата е оказала влияние и върху нагласата на обществото спрямо демокрацията и свободните пазари. Отчита се тенденция на „обръщане срещу това, с което се е разполагало” – в държави с традиционно по-демократични структури, в които обществото е живяло в условия на по-слаба регулация, процентът на хората, обърнали се срещу демократичния режим на управление, се е покачил с 10%  от началото на кризата. Обратна тенденция се забелязва при държавите от ОНД. При тях подкрепата за демократичните структури и свободни пазарни отношения се е увеличила с 6% от началото на изследвания период. За пример се дава Армения, която в новото проучване от двадесет и шесто място се покачва на второ.

 При всички новоприсъединили се страни към ЕС се отчита по-слаба подкрепа за демокрацията през 2010, отколкото през 2006, с изключение на България, където са се отчели подобни тенденции още в проведеното изследване през 2006 г. Също така между 30% и 70% от домакинствата в държавите в преход обвиняват Западна Европа за състоянието, в което се намират.

Тъй като предприемачеството е сред основните двигатели на икономиката, последната глава от доклада изследва възможностите за започване на бизнес в държавите в преход, успешните опити и пречките, с които хората се сблъскват. Според данните едва 13% от населението на групата изследвани държави е направило опит за започване на собствен бизнес. 65% от хората, започнали частна инициатива, са успели, което е с близо 20 пр.п. по-малко от средното европейско ниво. Отличава се Монголия, която е единствената държава с нива на успешен бизнес над средноевропейските – приблизително 18% спрямо цялото население в сравнение с около 16% в Западна Европа. Като основна пречка пред предприемачите се   явява затрудненият достъп до финансиране, било то поради липсата на първоначални спестявания или заради неразвита финансова система и слабо кредитиране. Бюрократичните пречки са втората причина, която забавя темпа на предприемачество.

Къде се намира България?

В доклада се отбелязва, че след положителния икономически ръст през 2010 г, макар и доста ограничен – 0,2%, изгледите за 2011 са по-добри заради редуцираните разходи в публичния сектор и въвеждането на нови правила, ограничаващи харчовете и дефицита в бъдеще. За 2010 г. износът се е увеличил с повече от 30% на годишна база, за разлика от вноса, който е претърпял леко покачване. Последното отразява заниженото ниво на потребление на домакинтвата. Преките чуждестранни инвестиции също не достигат удовлетворителни нива – едва 4,1% от БВП.

Като положителни тенденции се отбелязват подобрение в качеството на администрацията, както и в усвояването на европейските фондове. Отчита се отдаването на концесии на инфраструктурни обекти, летища и пристанища в частност, като се отбелязва, че бъдещото развитие на сектора ще зависи от привличането на висококвалифицирани концесионери. Увеличаването на банковите депозити за изследвания период говори за стабилност на банките и доверие от страна на обществото в банковия сектор.

Сред основните приоритети за 2012 г. се отчита поддържането политиката на фискална дисциплина, започната от правителството. Като сфера за подобряване се отбелязват бавните процедури за получаване на разрешително за строеж и при външната търговия, където българското законодателство ще трябва да бъде синхронизирано с това на ЕС. Критика е направена и към безрезултатните действия на властта в борбата с корупцията и недостатъчните реформи в съдебната система.

 

* Боряна Даскалова е стажант в ИПИ.