Софийската община и преработването на отпадъците

Вече доста време столичната община изпитва проблеми с изхвърлянето на отпадъците. Изтичането на срока, в който може да се ползва сметището Суходол, извади на дневен ред въпроса с изграждане на завод за изгаряне или преработване на отпадъците. В общината вече има получени няколко предложения от български и международни компании за изграждане на такъв завод.

Изграждането на завод за преработка на отпадъците, обаче, изисква значителни разходи. Независимо дали заводът се владее и управлява от частна фирма или от общината, в крайна сметка общината ще трябва да изплати целият разход за изграждане и експлоатация. Има няколко начина за финансиране на завода:

1. Общината сключва дългосрочен договор с инвеститор, който от своя страна построява завода. Общината плаща на завода такса за всеки тон преработени отпадъци. Инвеститорът е избран чрез публичен конкурс или търг.

2. Общината построява завода със собствени средства, които плаща еднократно и след това не плаща такса за преработка на отпадъците.

3. Общината построява завода със заем, след което изплаща лихвите и главниците по заема.

4. Общината построява завода с пари, получени като дарение от правителството след това не плаща такса за преработка на отпадъците.

Първият и третият вариант предполагат значително увеличаване на такса смет /може да се стигне до двойно увеличение/. Вторият вариант предполага общината да се раздели с други активи, чрез което да финансира построяването на завод. Четвъртият вариант означава общината да поиска пари от държавния бюджет и да убеди правителството, че не може сама да финансира завода.

Неясно защо, вече двама от кандидат-кметовете /и то десни/ се насочиха към последния вариант, при който искат пари от държавата за построяването на завода за отпадъци. Трудно е да се приеме за дясна политика при всеки проблем да се търси помощта на държавата. В допълнение, има няколко допълнителни причини, поради които този вариант не звучи убедително:

• Ако община София, която има най-голям бюджет, твърди, че не може сама да се справи с отпадъците си, то това означава, че всички останали общини също ще поискат финансиране. В крайна сметка държавата ще трябва да осигури милиарди левове допълнителни средства.

• Ако държавата може да събере тези пари чрез данъци, същото може да се направи и от самите общини. Няма причина да смятаме, че държавно наложените данъци са по-малко вредни от местните такива.

• Ако общините не могат или отказват да се справят с отпадъците и прехвърлят всичко на държавата, това означава, че дефакто те отричат изцяло местното самоуправление. В крайна сметка защо издържаме хиляди кметове и общински съветници, ако те започнат да абдикират от задълженията си. По-принципната и дългосрочно издържана позиция на общините би била да се борят за повече финансова автономия /да могат да определят местните данъци и данъка върху доходите и съответно местните разходи/ вместо постоянно да искат пари от държавата и да не получават в повечето случаи.

• В случая на София общината може да си позволи да финансира завода за своя сметка. Причината е, че столичната местна управа притежава много активи, цената на част от които е много висока именно защото са в София.

При тази ситуация политиката по отношение на финансирането на завода за преработка на отпадъците на един кмет би трябвало първо да се опита да намери собствени източници за финансиране, едва след това да прибягва към увеличаване на такса смет и вземане на заеми. А община София има значителни възможности за осигуряване на собствено финансиране:

•  Приватизация на “Общинска банка” – общината трябва да се обслужва от банка, избрана на пазарен принцип след търг

•  Приватизация на “Общинска застрахователна компания” – общината трябва да се обслужва от застрахователна компания, избрана на пазарен принцип след търг

•  Оптимизиране на администрацията – малко съкращаване на бюрокрацията винаги може да спести средства

•  Продажба на “Софийски имоти”, както и на сгради, офиси, земи, които са собственост на общината – кметът трябва да реши дали притежаването на имоти е важно за общината или пък е по-важно да се построи завод за отпадъци

•  Използване на средства от Софийската общинска агенция за приватизация

•  Премахване на разходите за Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия /при настоящата кредитна експанзия и наличието на възможности за финансиране такъв фонд е просто прахосване на средства/

•  Приватизация на топлофикацията, градския транспорт, “Егида”, болниците и здравните заведения – така едновременно тези дейности ще станат по-ефективни, което ще спести средства чрез намаление на субсидиите за тях, а от друга страна ще се увеличи и качеството на предлаганите услуги за гражданите

•  Използване на конкурентни търгови процедури при харчене на средства на общината, при които да се избира най-изгодното предложение от гледна точка на предложеното качество и цена

•  Пълна прозрачност на всеки лев, похарчен от общината – публикуване на резултатите от всички търгове, на сключените договори и офертите на загубилите кандидати ; информация и мотиви за всеки един разход, независимо дали е извършен от външни изпълнители или от общински фирми /общински служители/

•  Приватизация и на останалите общински обекти и фирми, особено на тези, които успешно могат и се извършват от конкурентни частни фирми. Прекратяване на практиката общинските фирми да получават финансиране без да се явяват на търг или конкурс и без да са доказали, че най-ефективно ще извършат съответната дейност.

Изпълнението на горепосочените мерки ще позволи на Софийската община да осигури значителни средства, които вероятно ще са достатъчни за построяване на завод за преработка на отпадъци. По този начин ще има преработване на отпадъците без да се налага да се увеличава значително такса смет и без да се иска финансиране от правителството /т.е. от данъкоплатците/.