Социалното предприятие „БДЖ Пътнически превози”

Пътническите железници се очаква да имат като основна дейност возенето. Логично.

„БДЖ Пътнически превози“ обаче има друга основна дейност – създаване на заетост и социално подпомагане под формата на некачествен, нередовен и евтин транспорт. Не много логично.

Всъщност, това е проблемът, когато става въпрос за ефективност, качество и държавни субсидии за БДЖ.

 

Няколко данни за пътническия жп транспорт в България 

(данните са от НСИ, сайта на БДЖ и Министерство на финансите – бюджетна статистика)

  1. Около 5% от превозените пътници със сухопътен транспорт[1] са ползвали „БДЖ Пътнически превози“. Средно за последните 4 години това прави по около 26 млн. пътници за БДЖ годишно и над 500 млн. превозени хора от автобусен транспорт годишно.
  2. Данъкоплатците плащат над 190 млн.лв. годишно директно за работата на „БДЖ Пътнически превози“, независимо дали го ползват или не.

Конкретно, за 2013 г. субсидията от бюджета (за обществената услуга и капиталови инвестиции) е в размер на 175 млн.лв., за 2014 г. беше предвидена да е 189 млн. лв., а за 2015 г. беше планирана да е 140 млн. лв., но вече има решение за увеличението и до 180 млн. лв.

  1. Средната цена на човек от населението, за да работи „БДЖ Пътнически превози“ е 38,5 лв. годишно за 2013 г., 38,3 лв. за 2014 г. и 40,5 лв. за 2015 г.
  2. Около 70% от приходите на „БДЖ Пътнически превози“ са формират от бюджетната субсидия и само около 30% са от превоз на пътници и продажба на активи.
  3. Заетите в „БДЖ Пътнически превози“ са средно около 6,000 души, като не се наблюдава промяна в последните години.

 

Цифрите са достатъчни, за да можем да коментираме двата основни аргумента в полза на запазване на сегашното състояние:

  • Твърди се, че без „БДЖ Пътнически превози“ редица хора ще останат без превоз – със сигурност ще има места, за които това ще е неудобство първоначално, но освен жп транспорта, има и друг, който дори и да се субсидира изцяло от държавата, пак ще излезе по-евтино.
  • Твърди се, че без „БДЖ Пътнически превози“ редица хора ще останат без работа – този аргумент е важен най-вече за самите работещи и семействата им, но не и за данъкоплатците. Проблемът е, че работещите в БДЖ са добре организирани, медиите често са невежи, политиците са страхливи и пресметливи, докато данъкоплатците не се организират лесно.

 

Общи насоки за реформа

  1. Спиране веднага на най-неефективните влакове – по различни данни има над 150 влака, които се движат с под средно 30 пътници – който каквито и истории да разказва, ясно е, че това не може да продължава; това ощетява и тези дестинации, за които има голям интерес, а „БДЖ Пътнически превози” не успява да отговори на него;
  2. Оценка на алтернативи на жп транспорта на общинско ниво – в рамките на 2 месеца всяка община може да представи оценка за необходимото заместване на неефективни влакове (вече спрени или с план за спиране) с алтернативен транспорт като посочи и разходите, необходими за заместване.
  3. Оптимизация веднага на „БДЖ Пътнически превози“ – това, обаче, ще стане трудно, защото има подписан колективен трудов договор и освобождаването на заети или е невъзможно, или е много скъпо.
  4. Продажба на активи, оценени като ненужни – по изказвания на представители на „БДЖ Пътнически превози“ такива има много и този процес не трябва да се отлага.

 

Това е планът само за първата година. Дългосрочно трябва да се мисли за промяна в начина на държавна помощ за получаване на транспортни услуги – само за хората с ниски доходи, под формата на ваучер, който може да се ползва за всякакъв вид транспорт и отваряне на пътническите жп превози за конкуренция от частни превозвачи.

 

Какъв е шансът да има реални промени?

Близо до нулата, защото:

  • Българските политици по принцип не харесват да правят структурни промени – нямат смелост, нито знание, нито слушат.
  • Българските политици не правят дори и спешните реформи – дори и когато няма как да се отлага, пак нямат смелост. Ако не можеше да се отлага, вече щеше да има някаква качествена промяна в здравеопазването, правораздаването, пенсионната система и енергетиката.
  • Българските политици никога не се обръщат назад – те не се интересуват какво е станало, след като са решили нещо или не са взели решение, пък дори и то да е пагубно.

 

Затова, затегнете коланите, защото ще трябва да напълните бюджета с минимум 190 млн. лв. за превоза на 5% от пътниците у нас. Но де да беше само това нелогичното в бюджета…

 


[1] Според НСИ сухопътният пътнически транспорт включва превоза на пътници с превозни средства на железопътния и автобусния транспорт с българска регистрация.


Свързани публикации.