Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Социално икономически анализ на проекти за добив на ценни метали в България

16.02.2007
Оцени тази статия:


Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в периода ноември 2006 г. – януари 2007 г. проведе изследване на тема “Социално-икономически анализ на проектите на “Дънди Прешъс Металс” за добив на ценни метали в България”.

Анализът представя икономическите, социалните и фискалните ефекти на регионално и национално ниво от настоящата добивна дейност на компанията в медно-златното находище в с. Челопеч и оценява бъдещите проекти на „Дънди” за: 1) разширяване на производството в Челопеч и внедряване на нова производствена технология и 2) разработване на находище за добив и преработка на златосъдържащи руди в Крумовград.

“Челопеч Майнинг”, дъщерна компания на “Дънди”, стана първата компания от България, удостоена с международната награда „Зелена ябълка” за най-добри практики в опазването на околната среда в Европа през 2006 г., която се връчва от британската екологична организация Green Organization.

Докладът, който представяме, заедно с резюмето към него, се фокусират върху социално-икономическите измерения на дейността на предприятието, като се прави опит да се измери стопанският принос от дейността на добивната компания. Заключенията и фактите от изследването дават ясни доказателства за връзката между корпоративната социална отговорност и печалбата на фирмите.

 

Основните изводи от направеното проучване са следните:

  • Дейността на „Дънди” в с. Челопеч допринася значително за социално-икономическото развитие на местната общност в община Челопеч и общините в непосредствена близост до находището – Чавдар, Пирдоп, Златица, Антон.
  • Доходите на глава от населението в Челопеч и съседните населените места са над два пъти по-високи от средните нива в областта и в страната, като социално-икономическите индикатори на местната икономика са значително по-високи от средните равнища на националната икономика.
  • Инвестиционните капиталовложения в Челопеч представляват 0,33% от общия размер на инвестициите в страната през 2005 г. и 0,58% от общия размер на инвестициите през първите три тримесечия на 2006 г. Инвестираните до момента средства от компанията в находището в Челопеч са повече от 50 милиона лева.
  • От 2004 г., когато „Дънди” купува “Челопеч Майнинг”, до началото на 2007 г. има увеличение на броя на заетите в компанията с над 25% . Предвижда се наемането на допълнителна работна ръка през следващите години, свързано с разширяването на дейността на дружеството.
  • Добавената стойност, създадена в българската икономика през периода 2004 – септември 2006 г. в резултат на дейността на „Дънди” в Челопеч, се оценява на най-малко 360 милиона лева, което се равнява на повече от 0,7% от БДС в икономиката.
  • Общите постъпления в бюджета от дейността на „Дънди” в Челопеч и свързаните производства на местните доставчици за периода 1999-2006 г. възлизат на 104 млн. лв.
  • „Дънди” предвижда инвестирането на още 175 милиона щатски долара за разширяване на производството и внедряване на нови технологии за производство на злато и мед в находището в Челопеч.
  • Прогнозните постъпления в бюджета от дейността на “Челопеч Майнинг” и свързаните производства за периода 2007-2020 г. възлизат на 302 млн. лв.
  • Повече от 2,3 милиона щатски долара са депозирани на доверителна сметка, която служи за финансиране на дейности, свързани с намаляване на екологичния риск в региона.
  • „Дънди” планира да инвестира повече от 75 милиона щатски долара за 6 години за изграждане и пускане в експлоатация на находище в Крумовград. Инвестираните до момента средства за предварителни и проучвателни дейности са около 18 милиона щатски долара.
  • Нетните ефекти върху страната и региона от дейността на „Дънди” в Челопеч са силно положителни и очакванията за въздействието на проекта в Крумовград са следните: подобряване на жизнения стандарт на местното население, намаляване на линията на бедността, нови възможности за заетост, подобряване на физическата инфраструктура и на социалните услуги в региона и повишаване на нивата на здравно обслужване и образование на местните жители.

 

Цялото изследване (на български и английски език) може да намерите на страницата на ИПИ: