Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Социалните помощи – колко дълго?

16.12.2006
Оцени тази статия:
 

Социалните помощи се разглеждат от държавата като начин да се подпомогнат хората, които не могат да задоволят основните си жизнени потребности чрез труда си или притежаваното от тях имущество. За съжаление от години има групи в обществото, които открито злоупотребяват с тази възможност. В сега действащия закон за социално подпомагане и правилника за прилагането му има редица изисквания и условия кой може да получава социални помощи. Има специална агенция за социално подпомагане, която да решава, администрира и изплаща социалните помощи. В закона обаче не се посочва колко време може да се получават социални помощи.

Какво се получава? Докато при обезщетенията за безработица има определен критерий за време на получаване, фиксирано според трудовия стаж, то при социалните помощи такова не е посочено. Предложената промяна от министерството на труда и социалната политика за въвеждане на срок за получаване на помощи е прекрасна инициатива. Замислената промяна обаче има два съществени недостатъка.

На първо място, предвижда се максималния срок за получаване на социална помощ да бъде фиксиран на 18 месеца. Това означава, че трудоспособните, които получават подобна помощ ще получават плащания по-дълго време от безработните с най-голям трудов стаж – над 25 години, защото последните имат право на обезщетение за безработица за 12 месеца според кодекса за социално осигуряване.

От друга страна, се оказва, че всъщност 1 година след като е прекратено изплащането на помощи, това право ще се възстанови. С други думи, в действителност промяната ще се състои в прекъсване от 1 година от участие в системата. Разбира се това със сигурност ще откаже част от хората, които в момента се възползват с години от системата, но няма да реши проблема дългосрочно. Защото в повечето случаи тези, които използват недобросъвестно системата имат допълнителни приходи и в момента и нищо не им пречи след 1 година отново да го направят. Също така, знанието, че достъпът до помощи ще бъде възстановен след определен период не може да се сравни с варианта, когато знаеш, че повече няма да получаваш помощи и трябва да се оправяш сам.

За да бъдем максимално обективни трябва да кажем, че все пак има предвидени възможности за прекратяване получаването на помощи – например отказ за участие на безработни в програми за заетост, но тези мерки са еднократни и след известно време правото за получаване на социални помощи се възстановява отново. С други думи, при добро познаване на системата човек относително лесно може с продължение на години да се възползва от щедростта на държавата.

Едно от обясненията за нарастване на извършените социални разходи през годините е преструктурирането на икономиката, което оставя без работа хора, които в много случаи нямат квалификация, която да им позволи бързо да си намерят друга работа. Мобилността на работната сила в България е много малка и в определени региони в страната лесно могат да бъдат изпълнени някои от условията, заложени в закона за социално подпомагане за получаване на помощи.

 

Какво трябва да се промени?

1/ Реално въвеждане на принципа, залегнал в закона за социалното подпомагане, а именно „Получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд” като тази формулировка очевидно трябва да се промени.

2/ Премахване на възможността за възстановяване на правото за получаване на социални помощи след изтичане на определен срок, или ако има такова възстановяване, то да бъде поне след 5 години.

3/ Ускоряване на процеса на прехвърляне на отговорностите за социално подпомагане от централно ниво към общините. Наблюдението и контрола на местно ниво може да има поразителни ефекти.

4/ Въвеждане на максимален срок за получаване на социални помощи за един човек през целия му живот. В САЩ е въведено ограничение от общо 60 месеца на получаване на социални помощи на човек и като резултат на национално ниво исканията за получаване на всякакъв вид социални помощи намалява с 65% и се стабилизира на ниско ниво въпреки нарастване на нивото на безработица в последните години

 

Като обобщение можем да посочим няколко основни принципа, които трябва да се следват при една бърза цялостна реформа на социалното подпомагане, която според нас ще оптимизира максимално разходите, ще върне много от сегашните многогодишни „клиенти” на пазара на труд и ще осигури достойна помощ за тези , които обективно не могат сами да задоволят основните си жизнени потребности.

•  За тези, които могат да работят – помощи единствено срещу работа – мотивите са както икономически, така и практически;

•  Всички, които кандидатстват за социални помощи трябва да бъдат разглеждани като трудоспособни до изчерпване на всички възможности за каквато и да е работа;

•  Оценка на ефектите от така реформираната система чрез сравнение на състоянието на всички трудещи се. Противниците на предложените реформи обикновено посочват аргумента, че при тази система придобивките и плащанията може да бъдат по-малки от сегашните. Нашият отговор е, че социалните помощи трябва да се сравняват с доходите, които получава едно нормално работещо семейство, а не със старата система на социално подпомагане. Очакваният отлив от системата на много недобросъвестни ползватели и връщането на пазара на труда е от полза за всички.