Социалната закрила – най-голям разход и предизвикателство за ЕС

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”**

Най-голям дял от държавните разходи в целия Европейски съюз (ЕС) се отделя за осигуряването на социална закрила на гражданите. Това не е изненадващо, на фона на икономическите и социални промени, свързани със застаряването на населението в цяла Европа, и може да се очаква тяхното увеличение да продължи и в следващите години. Въпреки това предизвикателствата пред всички държави членки са свързани не само с обезпечаването на тези разходи, но по-важното – с ефективното преструктуриране на пазара на труда и осигуряването на работна сила.

Данните от Евростат показват, че публичните разходи в ЕС възлизат на 46,7% от БВП през 2018 г. Наблюдава се последователно намаляване на този дял във всички държави членки от 2012 г. насам. Най-голям дял е отбеляван през 2009 г. (50,6%), което отчасти е заради свиването на БВП в следствие на икономическата криза тогава и отчасти – заради ръста на публичните разходи, включително социалните разходи.

Най-голямото перо в публичните разходи в ЕС са именно социалните разходи – 19,2% от БВП през 2018 г. средно за ЕС. Заедно със здравеопазването, това са единствените две функции, чиито дялове се увеличават в общите държавни разходи в периода от 2007 г. до 2018 г на фона на общия на дела на публичните разходи от БВП. Освен на промени в БВП, това се дължи и на други динамични фактори, от които зависи разпределението на средства в двете функции, като нива на безработица, повишаващия се жизнен стандарт, дял на населението, живеещо под линията на бедността или в необходимост от социални помощи, дял на хората с увреждания и др. Демографските фактори също оказват силно влияние както върху социалната система, така и върху здравеопазването. Тенденциите на застаряване на населението и миграция водят до увеличаване на необходимите средствата за осигуряването на пенсии, социално подпамагане, медицински услуги и лекарства и др.

Демографските проблеми са сходни за почти всички държави членки. През 2018 г. 19,7% от населението на ЕС е на възраст над 65 години, като този дял е най-голям в Италия и Гърция, а най-нисък – в Ирландия. Хората в работоспособна възраст (15-64 години) представляват 54,6% от населението. Причина за застаряването на населението може да се търси не е само в ниската раждаемост, но и в подобряването на качеството на живота и неговата продължителност. Очакваната продължителност на живота средно за ЕС е 81 години – с 9 години повече от средната продължителност в света, което се дължи както на добрите условия на живот, така и на функционирането на социалните и здравните системи.

Според прогноза на Европейската комисия, до 2060 г. повече от 30% от населението в ЕС ще бъде на възраст над 65 години. В такъв случай на всеки 100 работещи ще има 114 възрастни лица, които зависят от тях. Към момента от 100 работещи зависят 108 други граждани.  

Всички тези обстоятелства неизбежно водят до увеличване на разходите за социални услуги и здравеопазване. Към момента най-големият разход е осигуряването на пенсии – средно 10,4% от БВП през 2018 г. за ЕС. Този дял е най-висок във Финландия (13,6%), следвана от Франция, Италия и Гърция, докато в България той е 8,9%  (близо 5 млрд. евро). По отношение на здравеопазването на първо място по държавни разходи се нареждат Дания, Автрия и Франция с малко над 8% от БВП. За България стойността е 5% ( малко под 3 млрд. евро), най-голяма част от които са за медицински услуги.

За да се избегнат неблагоприятни последствия от застаряването на населението и прекаленото обременяване на социалната и здравната система, оптимално решение би било промяна в пазара на труда и увеличаване на възможностите за включване на по-голяма част от населението. Вече се забелязва тенденция хората в работна възраст да са по-образовани и да имат повече различни умения, което им помага лесно да се адаптират към променящия се пазар на труда и да продължават да работят по-дълго. В бъдеще може да се очаква работната сила да намалее като брой, но да се подобрят нейните качества и продуктивност. Тъй като застаряването на населението на този етап е необратим процес за ЕС, би следвало да се помисли как това население да продължи да бъде активно, за да не се стига до претоварване на социалната и здравната система, което ще има ефект върху обществото като цяло.

*Авторът е стажант в ИПИ

**Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).