Социалната политика – традицията продължава

През седмицата министърът на труда и социалната политика Христина Христовабеше особено активна в своите изяви. Първо в обширно свое интервю тязаяви, че планира увеличение на минималната работна заплата с около20-30% през 2005 г. и ще достигне 150 лв. на месец, а след това по медиитебеше публикувана информация за поредната програма на социалното министерство,която ще струва на българския данъкоплатец над 2.7 млн. лв.

Ние нееднократно сме посочвали негативните ефекти от съществуванетона минимална работна заплата върху пазара на труда (1). Част от тяхса ненаемане на млади и неопитни работници поради по-ниската им квалификацияи производителност на труда и уволняване на някои от работниците приповишение на минималната заплата, поради нарасналите разходи за труд.Друг негативен ефект е увеличаването на сивата икономика, тъй катонякои от хората все пак са наемани на работа, но при по-ниска заплатаот минималната, което принуждава работодателите да не сключват договорисъс служителите си. Според скорошно изследване (2) увеличението наминималната заплата влияе неблагоприятно на хората, които са с близкидо нея заплати. Въпреки че заплатите им нарастват отработените часовеи заетостта им намаляват и общият ефект е понижение на доходите им.

Не трябва да забравяме, че преди два месеца министър Христова заяви:
“В началото на годината кабинетът определи минималното месечно възнаграждениеот 120 лева при средна заплата от 280 лева. В момента обаче това възнаграждениерязко се доближи до парите, които получават хората с квалификация иценз. Правителството не може да налага на частниците да плащат тезипари на хората със средно или основно образование и без професия. Акоекспертната група прецени, че няма нужда от определянето на най-нисъкдоход, той ще отпадне с решение на кабинета. Премахването на този прагще ни доближи максимално до практиката по доходите на страните от Евросъюза.”

Както виждаме обаче през това време г-жа Христова е променила своетомнение относно минималната заплата. Сега тя не само, че не говори заотмяна на това съществуващо в момента вредно ограничение, а дори предлаганеговото увеличение, с което негативният ефект още повече ще се засили.При минимална работна заплата от 150 лв. на месец разходите за единработник ще нараснат до 198.3 лв. спрямо сегашните около 158.6 лв. призаплата от 120 лв. Виждаме, че разходите на работодателя нарастват дориповече от минималната заплата. Това значително увеличаване на разходитеза труд на работодателите ще доведе единствено до съкращаване на частот работниците и съответно до нарастване на безработицата, намаляванетона която е една от задачите на социалното министерство.

Но министър Христова е помислила и за това – след като създаде допълнителнабезработица тя ще измисли програма, с която да облекчи последствиятаот своите действия, но естествено за сметка на данъкоплатците.

Едно такова ново начинание с парите от държавния бюджет (т.е. от данъкоплатците,тъй като чрез бюджета техните пари се изземват и пренасочват за неща,за които те иначе никога не биха ги изразходили), насочено срещу безработицатае програмата “Нова възможност за професионално развитие”. Тя е пореднатаинициатива на министерството, която продължава традицията поставенаот министър Шулева, за измисляне на всевъзможни програми, ползите откоито са неясни и не могат да бъдат проверени. Очакваните резултатиот програмата са обучение на 3300 безработни лица и осигуряване на заетостна 1000 лица. Обучението на тези хора е лесно проверяемо, но трудноможе да се докаже, че те ще бъдат наети по-бързо след това и дали щеизползват придобитите умения от тази програма. За това не са посоченинякакви обективни критерии за оценка и естествено след изпълнениетона тези предварително ясни задачи програмата ще бъде обявена за успешнаи това ще даде основание за още такива.

Освен това програмите от този тип са временни и при тях на работодателясе спестяват значителна част от разходите като например процент от заплататаи осигуровките, за да наемат определен работник. След като програматабъде приключена обаче е много вероятно работодателят да не може да сипозволи да задържи наетия работник.

Новото при тази програма е, че тя е насочена и към работници от приватизиранивече предприятия. Такива са например “Кремиковци” АД и донякъде БТК(за съжаление тя официално все още не е приватизирана въпреки усилиятана бъдещите собственици в тази посока). Според приватизационния договорв сделката за БТК са 45 млн. евро са предназначени за социални програмина съкратените работници и участието им в новата програма на социалнотоминистерство изглежда ненужно – по-скоро като оказване на специалновнимание към определени хора отколкото реална необходимост. Разбирасе, съществува и вариантът БТК да не бъде приватизирана поради действиятана правителството и тогава става ясно защо бившите служители на БТКса включени в програмата.

Не така стои въпросът с “Кремиковци”, която от достатъчно време е частнакомпания. Работниците в нея са запознати със състоянието на фирматаи са имали достатъчно време да докажат способностите си, за да запазятработата си. Те ще получат обезщетение, че са съкратени от работа, ноосвен това ще използват и допълнителни средства от бюджета. Така заедна частна компания се създават привилегии спрямо останалите, коитоса абсолютно неоправдани и неприемливи.

Що се отнася до останалите държавни предприятия в списъка, наистинае по-добре ненужните работници в тях да бъдат съкратени вместо да бъдатдържани на работа. Все пак не е ясно защо за тях се създава специалнапрограма, която не се отнася за останалите все още държавни предприятия.Основанията изглежда са “масовите уволнения”, но такива са се случвалии преди и не са били оправдание за предприемане на подобни програмис неясен резултат. Изглежда, че целта е да се създаде временна заетостза голяма част от тези хора, така че те фактически да останат на бюджетнаиздръжка, въпреки че формално не работят вече в държавни предприятия.

Като заключение можем да кажем, че много по-успешни мерки за насърчаванена заетостта и съответно за понижаване на безработицата биха били създаванетона по-добри условия за водене на бизнес чрез ограничаване до минимумна регистрационните и лицензионните режими и значителното намаляванена данъците и осигуровките.

Таблица 1: Предприятия, подлежащи на преструктуриранепрез 2004 г.

Дружество

Бройсъкратени

Българскателекомуникационна компания

1000

Български държавни железници

994

Националнакомпания „Железопътна инфраструктура“

630

„Кремиковци“АД

1176

„ВМЗ“ЕАД Сопот

1000

„СтараЗагора – БТ „

200

„Слънце“ЕАД -Смолян

175

ОБЩО:

5175

* Източник: Национална програма “Новавъзможност за професионално развитие” на Министерството на труда и социалнатаполитика

Бележки:
1. Виж статията “Защо не трябва да има минимална заплата?” от бр. 159на Прегледа на стопанската политика на адрес: http://ime-bg.org/pr_bg/159-5.htm,където подробно са представени аргументите на ИПИ.
2. David Neumark, Mark Schweitzer, William Wascher, “The Effects ofMinimum Wages Throughout the Wage Distribution”, статията е достъпнана: http://papers.nber.org/papers/w7519

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.