Социалната политика и необходими решения

• Прекратяване на правителствените програми за временна заетост и въвеждане на принципа – “работи за да получаваш помощ от държавата”. Наличието на стимул за получаване на минималната помощ от страна на държавата (след изтичане на законовия срок за получаване на обезщетение според трудовия стаж) ще намали значително стимулите на голяма част от ползвателите на системата в момента и ще ги накара да потърсят по-добре платена работа в частния сектор за същия труд.

• Премахване на регулирането на работното време – ограничаването на работното време пречи на тези, които искат да работят повече и съответно да печелят повече. То дава възможност на синдикатите да имат по-голямо влияние при договаряне на условията, а това не винаги е давало добри резултати.

• Опростяване на процедурите по наемане и уволнение на работници и служители – така пазарът на труд ще е по-гъвкав, по-лесно ще се адаптира на икономическата ситуация и ще позволи по-голяма мобилност на работната сила.

• Премахване на минималната работна заплата – негативните ефекти от нея са както за работниците, така и за работодателите.

• Намаляване на осигуровките до възможните 10% – разходите за труд на работодателите ще намалеят; стимулът за плащане ще се увеличи; ще намалее делът на сивата икономика.

• Въвеждане по-скоро на частна пенсионна система.