Спешната помощ и планът за възстановяване: инструментариум, инвестиции, интеграция I август 2022
Системата за спешна помощ в България е от ключово значение за осигуряване на бърз и ефективен достъп до медицинска грижа за хора в животозастрашаващо състояние. В нея са налице редица дисбаланси, свързани както с обективни географски обстоятелства, които затрудняват достъпа, така и с други ограничения пред осигуряването на спешната грижа – намаляващ брой специалисти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик и други. В момента България има възможност да се възползва от допълнителен достъп до инвестиции за определени реформи чрез инструментите на механизма за възстановяване и устойчивост. Целта на настоящото изследване е да направи кратък преглед на функционирането и слабостите на системата на спешната помощ в България и предложените за изпълнение инвестиционни проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), за да се оценят възможностите за интегрирането им в системата, така че да бъде постигнат максимален резултат за обществото.
Оценка на младежите извън системите на заетост, образование или обучение и препоръки към политиките за интеграция I август 2022
Анализът на ИПИ от поредицата, посветена на социалната политика, си поставя за цел да изгради профила на младежите в България, които не работят и не учат (NEETs), като изведе основните им характеристики и разпределение според образованието, доходите, здравето, региона, семейната среда. Въз основа на тези изводи предлагаме основни насоки за реформа на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на повече младежи към образование и на пазара на труда.
България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях. Въпреки че в годините преди ковид кризата се наблюдаваше постепенно свиване на дела им, това е най-вече следствие от много бързото подобряване на условията на пазара на труда. Доколкото делът на NEETs нараства през кризисната 2020 г., той отново спада през 2021 г.
Сред важните изводи на анализа е ключовата роля на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.
Социални услуги в подкрепа на възрастните хора I юни 2022
Социалните услуги са дейности, подпомагащи хората с потребности от грижа да водят самостоятелен живот в общността или в специализирани институции. Основният фокус при предоставянето на социални услуги е подкрепа в ежедневието и постигане на социално включване.
Изследването представя актуален анализ на събрана от различни институции и други източници информация и широк кръг статистически данни за социалните услуги, които предоставя държавата чрез делегираните си дейности. Акцентът е върху грижата за възрастните и по-специално - социалните услуги за стари хора. Те включват услугите в домове, центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища, дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, приюти и асистентска подкрепа.
Анализът разглежда различни показатели относно предоставянето на социалните услуги като:
- капацитет (брой места и определени разходни стандарти);
- обхват (брой на ползвателите/потребителите);
- териториално разпределение (по области, общини и населени места);
- брой на чакащите лица за ползване на социалната услуга;
- недостиг на социални услуги.
В допълнение, докладът включва проследяване на промените вследствие на пандемията, сравнение с останалите страни в ЕС, както и изследване на значението на деинституционализацията и грижата в домашна среда.
Международен опит при сливания, придобивания, поглъщания и консолидация на висши училища I април 2022
Сто и двадесет обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави. Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също показват активност през последните 10 години.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия. Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите на ИПИ.
На 13 юни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Презентация на основните резултати от проучването - тук
Кратък преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването. Как работи здравната система на България за пациента I април 2022
Целта на документа е да направи кратък преглед на финансирането на системата, на ресурсите, с които тя разполага, включително на регионално ниво и да се опита да оцени достъпа до здравни грижи и ефективността на здравеопазването. Българската здравна система е разгледана и в контекста на системите на други европейски държави и техните резултати. Ефективността на системата е оценена от гледна точка на пациента – нейният основен потребител. Използвани са различни източници на информация – регионалните профили на ИПИ, НСИ, Евростат и други.
Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката | февруари 2022
Основната роля и предимство на професионалното образование е да бъде пряка връзка между учащите и пазара на труда. В момента у нас проблемите на професионалното образование не гарантират тази връзка и през последните години опитите за заздравяването ѝ продължават. Именно това е и една от реформите, заложени в Националния план за възстановяване и развитие на България.
Настоящият анализ и разработеният Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на българската икономика съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво, показва в конкретика къде подготовката на кадри среща реално търсенето на работодателите и възможностите за реализация на завършващите.
Преглед и анализ на неравенството във възможностите в България | декември 2021
Анализът на неравенствата често се съсредоточава върху разпределението и на доходите и богатството в обществото – с други думи, върху резултатите от икономическата дейност. Това обаче далеч не е единственият начин за разбиране и разглеждане на неравенството. През последните години все повече популярност набира анализирането не на резултатите, а на възможностите; така фокусът се поставя не на изхода, а на входа на икономическите процеси. Използвайки този подход целите на социалната политика може да се дефинират различно – докато съсредоточаването върху резултатите означава търсене на механизми за преразпределянето на доходи и блага през държавата, то открояването и анализът на фундаменталните причини и фактори зад неравенството насочва политиките върху премахването им. Настоящият анализ разглежда измеренията на неравенството във възможностите в няколко ключови направления – в образованието, в бедността сред семействата и децата, в жилищните условия и в достъпа до здравеопазване.
Изследване на ИПИ: Здравеопазването на местно ниво: ресурси, резултати, ефекти | декември 2021
Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми. Настоящият анализ стъпва върху индикаторите в категория „Здравеопазване“ от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“. Прегледът на редица други данни относно ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването допълва тази база и очертава някои основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година. Проследяването на случващото се на местно ниво откроява различията и спецификите на здравеопазването във всяка една българска област. Последните сравними данни на областно ниво са за 2020 г.
Предизвикателствата пред социалната защита след пандемията | юли 2021
В навечерието на пандемията родната икономика вървеше на бързи обороти, заетостта достигна рекордно високи нива, а безработицата се приближи до „санитарния“ си минимум. С ръста на доходите обаче индикаторите за неравенство останаха високи, като коефициентът на Джини надхвърли 40%, отношението между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата достигна 8 пъти, а България оглави европейските класации по тези показатели. Високото неравенство в добрите години демонстрира неефективността на социалните трансфери у нас спрямо уязвимите групи.
Оценка на потребностите от социални услуги на местно ниво | март 2021
Оценката на потребностите е ключов фактор за определянето на вида, капацитета и териториалното разпределение на различните социални услуги. Разглеждането на нуждите от грижа, подкрепа и социално включване показва, че потребностите по своята същност се различават изключително силно според особеностите на отделните рискови групи. Нещо повече, потребностите зависят и от фактори със силно изразен регионален характер. В някои райони застаряването на населението е по-бързо и има нужда от повече социални услуги за възрастни хора; в други райони икономическите особености предопределят необходимостта от социални услуги за намаляване на неравенството и подкрепящи социалното включване. Здравословните проблеми са фактор, увеличаващ потребностите от социалните услуги, предназначени за хора с увреждания. Семейните особености от своя страна предполагат основната подкрепа да е насочена към отделните членове и домакинства. Разположението на населените места и географските характеристики на териториите създават специфична нужда от подкрепа в ежедневната грижа заради трудния достъп до стоки и услуги.
Изследването разглежда различните потребности и рискови групи в съчетание с обхвата на предоставяните социални услуги по делегираните от държавата дейности.
Анализ на основните програми за социално подпомагане | януари 2021
В настоящия анализ на ИПИ са разгледани избрани програми за социално подпомагане и обезщетения, изплащани през осигурителната система. Основният критерий за подбор е степента, в която програмите са насочени към намаляване на бедността повишаване на доходите, интеграцията на хората с увреждания и насърчаване на социалното включване. Представена е динамиката на основните параметри на избраните програми в периода 2015- 2019 г., а при налични данни са добавени и най-новите развития през 2020 г. За България това е период на устойчив икономически растеж, през който постепенно заетостта нараства и достига исторически най-високите си стойност, безработицата спада, а работните заплати нарастват с бързи темпове. В доклада е включен и кратък първоначален преглед на промените в бюджетните разходи за социално подпомагане след началото на кризата, причинена от пандемията от новия короновирус.
Макроикономически сравнителен анализ на ефективността и ефикасността на социалното подпомагане в България | декември 2020
Настоящият анализ разглежда ефектите от пропорционалното подоходно облагане в България и провежданата социална политика на макро ниво, вкл. в сравнение с останалите страни членки на Европейския съюз по отношение на тяхната ефективност и ефикасност за намаляване на неравенствата.
Модели на финансиране на здравеопазването: Възможности за България | декември 2018
Целта на настоящия анализ на ИПИ е да подпомогне усилията на българската държава за провеждане на реформи чрез сравнително изследване на добрите практики за финансиране на здравната система. Анализът обхваща четирите основни модела на финансиране – бюджетно, здравноосигурително, здравнозастрахователно и чрез система от лични сметки, като представя силните и слабите им страни и прави предложения за реформи в България.
Икономика на публичната и частната сигурност | август 2018
Този анализ цели да даде детайлна картина на сигурността в страната, в нейното частно и публично измерение, разбирани съответно като дейността на частните охранителни фирми и работата на полицията.
Доколко професионалното образование отговаря на реалностите в икономиката | април 2018
Изследването е фокусирано върху съответствието между професионалното образование и профила на икономиката в различните райони в България в посока отговаря ли то на търсенето на бизнеса.
Финансиране на училищата | април 2017
Настоящото изследване се фокусира върху ефективното прилагане на принципите за публичност и прозрачност на всеки етап на процедурите за обществени поръчки: планиране, обявяване, поставяне на изисквания, възлагане, изпълнение, обжалване и отчитане.
Отстъплението на демокрацията в България | март 2017
В настоящото изследване ИПИ анализира състоянието на демокрацията и свободната инициатива в България, проучвайки отстъплението на демокрацията през последните години и посочвайки основните предизвикателства, пред които са изправени българските граждани по отношение на демократичните и пазарните ценности.
Динамика на бедността | април 2016
Анализ, който проследява в динамика доходите на домакинствата в България и изследва движението между отделните доходни групи през годините. За целта са използвани персоналните данни от изследването на НСИ за доходите и условията на живот (EU-SILC). Изследвани са основните фактори, които са предопределили изкачването им по стълбата на доходите в обществото.
Бедността в България: Образованието и заетостта като фактори за доходите и неравенството | февруари 2016
В рамките на две години екипът на ИПИ постави във фокуса на своите усилия изследването на проблемите на бедността и неравенството в България, пречупени през призмата на образованието и заетостта.
Динамика на бедността: Анализ на социално-икономическата мобилност и трайната бедност в България | април 2016
Анализът на ИПИ разкрива, че движението на домакинствата между доходните групи в България е значително. Бедността е в немалка степен динамична. Нейният състав се мени през годините, като около 40% от домакинствата се изкачват по стълбата на доходите и не се връщат обратно в бедност в средносрочен план. Водещият фактор е заетостта.
Изследване на ИПИ: Професионално образование и заетост | септември 2015
Целта на изследването е да проследи връзката между професионалното образование и пазара на труда в България.
Особености на здравеопазването по региони | март 2015
Тематичен анализ за състоянието на някои аспекти от здравноосигурителната система в страната, както и оценките за удовлетвореността на населението за предоставяните здравни услуги.
Анализ на ИПИ: Бедност и рискови групи | март 2015
Анализът "Бедност и рискови групи" се фокусира върху обхвата и различни разрези на бедността в страната, като целта му е да открои рисковите групи или тези, които са най-силно застрашени от попадане в риск от бедност.
Изследване на ИПИ: „Предизвикателства пред социалното подпомагане в България“ | януари 2015
Анализът се опитва да насочи вниманието към някои от недостатъците на водещите програми в сферата на социалното подпомагане. Основната цел на изследването е да обособи източниците на неефективно разпределение на социални помощи по някои от програмите и да предложи възможни решения, които да доведат до по-ефективно и целенасочено подпомагане на най-нуждаещите се.
Бедност и неравенство в страната | септември 2014
Измерване на бедността, което поставя някои ключови въпроси от методологически характер, които са важни както за разбирането на данните, така и за провеждането на адекватни политики за борба с бедността в България. Част от проектът на ИПИ: Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
Финансиране на висшето образование | април 2013
Проучването на настоящия модел на финансиране на висшето образование в България - изводи и препоръки.
Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България | април 2012
Анализ, посветен на реформата на системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания.
Хората в зависимост от държавата | август 2011
Целта на това изследване е да проследи динамиката на броя на хората в зависимост от държавата и динамиката на средствата, които са отпуснати за тяхното подпомагане в периода от 2007 до 2010 г.
Оценка на въздействието на Национална цел 5 - анализ на поставените цели в стратегията спрямо постигнатите резултати от политиките за намаляване на броя на живеещите в бедност в България.
Минимум информация, Високи разходи, Рекордна численост (МВР) | ноември 2009
Този анализ представлява кратък преглед на дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР) като ключова институция, отговорна за опазването на реда и осигуряването на сигурност за гражданите.
Приватизация на Тотото. Защо и как? | септември 2009
Представяне на икономиката на хазартните игри в България, препоръки защо и как трябва да се приватизира БСТ.
Българските емигранти – повече ползи, отколкото загуби за България | февруари 2007
Миграцията като процес има важен социален, икономически и политически ефект във всяка страна.
