Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Смисълът на партньорската проверка на ЕС в областта на правосъдието и вътрешния ред

15.12.2006
Оцени тази статия:

Така нареченият “доклад на БайронДейвис[1] ” е в центъра на общественото внимание почти двеседмици. Той обаче е всъщност част от по-общ документ.

Малцина от коментиращите го са имали достъп до неговия пълен текст. Вероятно,също така, малцина от онези, които са имали достъп, са се постарали да гопрочетат внимателно.

Докладът е озаглавен “Първа мисия по наблюдението (партньорска проверка)след затварянето на глава 24 в областите Правосъдие и вътрешен ред”. Тезиобласти са пет: прилагането на Шенгенския план за действие (външни границина ЕС и визи); учредяване на независима, надеждна и ефикасна правосъднасистема; реформа на пред-съдебното производство; полиция и организиранапрестъпност (включително наркотици) и борба със стопанските и финансовитепрестъпления, измамите и корупцията.

С изключение на Шенгенския план за действие и работата на военните съдилища,в нито една област изводите на наблюдателите не са положителни. Свежданетона дебата само до констатациите на Байрон Дейвис е крайно опростяване. Съдържаниетои смисълът на доклада са много по-дълбоки отколкото обсъждащите предполагат.

Без да се спираме на подробностите, тук ще посочим източниците, общотомежду впечатленията на различните експерти и значението на техните констатации.

Източниците
Групата от шестима експерти на Европейската комисия е била в България четиридни (в началото на юни т.г.).

Всеки един преди това се е запознал със законодателството, официалнитедоклади на българското правителство за замисляните реформи, годишните оценкина ЕС за присъединяването на страната и правилата за извършване на партньорскипроверки.

След тази предварителна подготовка обикновено всеки си съставя списък свъпроси, на които да получи отговор и започват срещите на място. Това сасрещи с длъжностни лица, заети с реформите в съответните области, с неправителствениорганизации и независими наблюдатели.

От опит знаем, че четири дни са напълно достатъчни за съставяне на обективномнение.
Равнището на познаване на детайлите зависи от готовността да се предоставидопълнителна информация на разбираем език.

Докладът на експертите е пълен с оплаквания, че точно това не се е случило.Например:
· Не е била предоставена убедителна статистика за продължителността на досъдебнотои съдебното производство;
· Експертите не са разполагали с превод на промените в Наказателно-процесуалниякодекс;
· Статистиката, която е била предоставяна, е била без обяснение на източницитеи методологията, което прави практически невъзможна самостоятелната проверка;
· На въпросите за наличието (изработването) на интегрирана база данни заорганизираната престъпност се отговаря с мълчание;
· Когато е била нужна информация за разкритите фалшифицирани банкноти, такаване е предоставена, защото трябвало да се иска писмено;
· Отговорите на много въпроси са просто несвързани.

Изводите
Няма смисъл да се цитират отделните части на доклада.

Въпреки тези трудности всички експерти са категорично обективни в изводитеси и смятат, че събраната информация е достатъчна, за да ги подкрепи недвусмислено.

Общото между различните констатации се състои в следното:

1. повечето реформи засега са формулирани в бъдеще неопределено време;
2. когато има прогрес – като в споменатите две области – или финансирането,или обучението на съответните длъжностни лица (гранични полицаи, дознатели/следователи,магистрати и експерти) изостава;
3. в резултат повечето учреждения и служби са просто неадекватни, някоиот тях са особено неадекватни;
4. статистиката на престъпността е или неадекватна, или не съществува, акогато я има тя не се споделя между различните служби и институции с оправданието,че става дума за защита на лични данни;
5. конституционните и законодателните промени, когато за тях е възможнода се състави мнение, закъсняват; това отлага прокарването на реформитев някои области за период около две години;
6. в резултат цялата работа тъне в подробности, но не се задълбочава; същественитепроблеми (“високата” корупция, безнаказаността на организираната престъпности др.под) остават нерешени и неразрешими.

Какво значи всичко това?
Едва ли в констатациите на доклада има нещо, което да е ново за всеки българскиграждани, който се интересува от защитата на правата на собственост, предотвратяванетона престъпността и реформите на правоохранителните и правораздавателнитеинституции.

В същото време може да се предполага, че достъпът на гражданите до информация,позволяваща съставяне на собствено мнение, е по-ограничен отколкото тозина европейските експерти.

Вероятно действителното положение е по-плачевно от онова, което са забелязалиавторите на доклада. По всичко изглежда, че те са се отнесли безкритичнокъм онова, което се представя като напредък.

В препоръките една от често повтаряните думи е “незабавно” (употребенапо повод необходимостта да се пристъпи към действие и реформи). Това щерече, че авторите са добронамерени. Оценката на Европейската комисия щесе основава на този доклад. Констатациите ще бъдат повторени, но с по-дипломатичниизрази. Осъществяване на реформите в областта на правосъдието и вътрешнияред преди 2007 г. е почти невъзможно. Следователно членството на Българияв Съюза през 2007 г. ще бъде факт, само ако страните членки си затворяточите за явните несъвършенства на българската система.

------------------------------------------

[1]Споменатия доклад е чернови вариант на окончателнатаверсия.

 


 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).