Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Смешно, но трагично

Автор: Красен Станчев* / 03.02.2012
Оцени тази статия:

(Нова страница в дебата за АЕЦ „Белене”)[1]

 

По времето, когато обяви, че решение за проекта АЕЦ „Белене” ще има „до около три седмици”, премиерът би трябвало да е получил писмо (без дата) в подкрепа на възобновяването на строежа.  То е подписано от кмета на гр. Белене, Българския атомен форум - "БУЛАТОМ", Българското ядрено дружество и Гражданския комитет за изграждане на АЕЦ "Белене"и за развитието на ядрената енергетика в България.[2]

 

Скъпите работни места

Основният аргумент на авторите в полза на „Белене” е, че по тяхна предварителна оценка в строителството щели да бъдат ангажирани пряко или непряко около 40 хиляди души за период от 6-8 години. Този довод се повтаря вече четири-пет години, но никой не е обяснил как е направена сметката. Приемам обаче за момент, че тя е вярна. Тогава излиза, че прекият разход на българските потребители на електроенергия и данъкоплатци е 0,56 милиона лева на едно работно място. Това е сумата, която се получава, ако се раздели стойността на проекта на предполагаемите работни места. Със системните връзки, които се изискват и според технологията на атомните централи, и по закон, ИПИ изчисли цената на АЕЦ „Белене” на 11,6 милиарда евро.[3]

Ако се вземе само приносът на НЕК и държавния бюджет (за прилежащата инфраструктура и системни връзки), цената е 219 000 на работно място, лелеяно от поддръжниците на АЕЦ „Белене”. Средната цена на такова работно място би била 73 пъти по-голяма от типичните 3 000 лева на един работник, нает по финансираните от бюджета програми за заетост.  След споменатите 6-8 години пълната цена на уж ангажираните в „Белене” ще се плаща от потребителите през цената на електроенергията от новата централа.

 

Строиш-разрушаваш

Разумните хора предприемат стопански начинания не за да създават работни места, а за да печелят. Работните места и доходите са следствие. Така, както и безработицата е следствие от обстоятелството, че работодателите остават без работа.

Ако целта на АЕЦ „Белене” е просто създаването на работни места, може непрекъснато да се строи и разрушава площадката на централата. Но тогава възниква въпроса кой плаща сметката и при какви условия плащащите няма да губят.

За „Белене” реалистична перспектива да се откупи и печели има при цена на електричеството ѝ от над 10 евроцента на КВч, по-точно при цена между 10,4 и 11,3 евроцента.[4]  Тази цена бе получена по две различни методики и от Института за пазарна икономика, и от Института по енергиен мениджмънт.[5]  Нито вътрешният, нито външният пазар имат нужда от реакторите на „Белене”. А 10 евроцента цена на тяхната електроенергия (според стойността на еврото от 2009 г.) е просто непостижима.[6]

АЕЦ „Белене” обаче ще има разрушителен ефект върху другите предприятия от енергетиката на България.[7] Както през април миналата година обяснихме в писмо до същия премиер, освен до увеличаване на разходите за електроенергия и загуби за бюджета (за плащащите данъци), АЕЦ „Белене” ще доведе вероятно и до намаляването на дохода и на 115 хиляди души, заети в и свързани с другите енергийни предприятия.[8] Макар авторите от БУЛАТОМ и т.н. да искат да покажат, че АЕЦ „Белене” е хуманен проект, той всъщност е по-скоро човекоядски.

 

Кой би спечелил?

Все пак някой е спечелил и ще спечели. Авторите на писмото в защита на проекта „Белене” казват, че с него ще се развие българската ядрена енергетика. Тя, разбира се, може да се развие и без него. 

Но те твърдят още и че проектът бил „европейски, а не руски”, защото в него имат намерение да участват като подизпълнители на „Атомстройекспорт” „Арева” и „Сименс”.  Това обаче не променя факта, че проектът е на РОСАТОМ, че това е прототип, че финансирането е руско и че Руската федерация с АЕЦ „Белене” ще постави в зависимост поне 85% от българската енергетика.[9]  Това е наистина съществено развитие: в момента зависимостта е „само” 71%, а вече няколко правителства прокарват интересите на Русия.  Това, което посочват авторите на писмото, е кой всъщност ще печели от изграждането на АЕЦ „Белене”.  Проектът е европейски, само защото България е в Европа. Но разходите по него и по съхранението на ядреното гориво са на сегашните и бъдещите поколения български граждани.[10]

Централата ще е руска, с руско управление и технолози, но на българска територия.  От това не следва, че с АЕЦ „Белене” „ще съхраним и доразвием научно-техническия персонал, който сега страната ни има в Козлодуй”.  Такъв е следващият аргумент в защита на завършването на проекта. Вероятно само около дванадесет души ще придобият относително подробна представа за новата технология на прототипните реактори.  За наука мисля, че няма да става и дума. Дори и да не съм прав, ясно е, че тези хора, няколко местни строителни и консултантски компании и такива с лиценз за износ на електроенергия ще са също сред печелившите. Възнаграждение за успех ще получи и HSBC.  Както е известно, договорът с този консултант е съставен така, че да има интерес да даде положително становище за проекта.

 

Как ще реагира премиерът?

Той е получил становището на ИПИ от 28 март 2011 и писмото на „Гражданския Комитет против АЕЦ „Белене” от 16 април 2011 г. Тези документи са по-добре аргументирани от писмото на поддръжниците на АЕЦ „Белене” от миналата седмица. Но на тях отговор засега няма.

Премиерът може пак да си затрае, но може и да се опита да избяга от отговорност, използвайки това писмо, ако я прехвърли на Народното събрание, на консултанта HSBC и ли на някой друг форум. Аргументите в писмото са смешни. И ако последиците не биха били фатални, би било смешно премиерът да постъпи така по този повод. 

 

---

* Авторът е председател на управителния съвет на ИПИ, ръководител на екипа на ИПИ за оценка на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене” и учредител на Гражданския комитет против АЕЦ „Белене”.


[1] По-кратък вариант на статията е публикуван за първи път под друго заглавие във в-к 24 часа на 29 януари т.г. (вж.: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1207702 ).

[2] Виж приложения документ, който засега, доколкото мога да преценя, само е преразказван в пресата.

[3] Вж.: Съответния доклад на ИПИ на: http://ime.bg/var/images/NPS_Belene_Assesment_WTD.pdf

[4] Вж.: Пак там, с. 51-58.

[5] По веригата на цените

[6] Вж. ИПИ, пак там, с. 35-37. Във връзка с очакваната оценка на HSBC ИПИ ще направи допълнителна оценка на външното търсене.

[7] Част от причините за такова въздействие е обстоятелството, че дори най-чистата и най-скъпа електроенергия от местен енергоизточник лигнитни въглища (ТЕЦ AES-Гълъбово, в миналото известен като „ТЕЦ Марица-Изток 1”) ще е с около 30% по-ниска от цената на електроенергията от АЕЦ „Белене” – вж.: ИЕМ, По веригата на цените: топ ТЕЦ AES Гълъбово, на: http://www.emi-bg.com/index.php?id=836 . Иначе казано, за да може да се продава електроенергията от „Белене”, ще трябва да се ограничава производството от местни и по-евтини електроцентрали.

[8] Вж. за подробности по метода на тази оценка: „Атом за народа” (Писмо на Комитета против АЕЦ Белене до министър-председателя Бойко Борисов), София, 16 април 2011 г.  (В пресата са публикувани различни варианти на това писмо, този е оригиналният текст.)

[9] Вж. подробности за енергийната зависимост и за качеството на технологията: ИПИ, пак там, с. 40-50.

[10] За неикономическите рискове от проекта „Белене” вж.: ИПИ, пак там, с.: 37-48.