Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Случаят ЕФТА*

16.12.2006
Оцени тази статия:

“Разбира се, Великобритания може да оцелее извън ЕС. Ние вероятно можем да получим достъп до единния пазар така, както Норвегия и Швейцария го правят...”

Тони Блеър, 23 февруари 2000 г.

 

Въпреки че вие може да сте имали съмнение по отношение на необходимостта от създаване на Европейска зона за свободна търговия (ЕФТА), преди всичко искам да подчертая, че четирите страни, членуващи в ЕФТА – Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария, са сравнително по-добре от 25-те страни-членки на ЕС. Просто погледнете към статистиката:

 

Страна

БВП наглава от населението (USD)

Норвегия

48 400

Швейцария

43 900

Исландия

36 300

Лихтенщайн

30 000

EС 15 (предиразширението)

27 500

EС 25

21 800

Източник: ОИСР

Хората в страните от ЕФТА са поне два пъти по-богати от хората в ЕС. Освен това, те се радват на по-ниска инфлация, по-висока заетост, по-големи бюджетни излишъци и по-ниски реални лихвени проценти. Интересно е, че износът им на глава от населението е по-голям от този на ЕС. Те продават на чуждите пазари стоки и услуги за 16 498 щ. д. на глава от населението – най-високият показател в света.

Тъй като британските еврофили винаги са позовавали аргументите си на икономическата необходимост, ЕФТА по блестящ начин опровергава тяхната теза. Имаме емпирично доказателство, че страните, които участват в европейския пазар, но не поемат негативите, свързани с членството в Евросъюза, са по-богати от страните-членки на ЕС. И това не е съвпадение.

Страните от ЕФТА са намерили начин да вземат своето парче от тортата. Държавите не са идентични, разбира се; всяка една от тях дърпа своята струна в Брюксел. И по специално, има важни различия между Швейцария, чиито връзки с ЕС са канализирани по силата на шестнадесет секторни споразумения и останалите три страни, които са членки на Европейската икономическа зона . Но някои общи заключения могат да се направят и за четирите от тях.

Страните от ЕФТА участват напълно в така наречения единен пазар на четирите свободи – свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. Но те не са част от общата селскостопанска политика. Те контролират свои собствени териториални ресурси, включително риболовни басейни и енергийни източници. Администрират свои собствени граници и сами решават кой ще допуснат на територията си. Решават свои въпроси, свързани с човешките права. Те не прилагат голяма част от европейското социално право и регламентите, свързани с пазара на труда. В същото време имат право да преговарят условия за свободна търговия с трети страни. Вноските им в бюджета на ЕС са символични. И да, всички те са суверенни демокрации.

Основната разлика между ЕС и ЕФТА е, че първият е митнически съюз, докато вторият е зона за свободна търговия. С други думи, ЕФТА се занимава със стоките и услугите, които се търгуват от нейните членове, а не само в рамките на тези членове. Страни, членуващи в ЕФТА, могат да подписват търговски споразумения и с неевропейски страни и да договарят условия, които се различават от позицията на ЕС. На практика, ЕФТА и ЕС често биват разглеждани от трети страни като единен пазар. Но в случаите, при които страните от ЕФТА смятат, че ЕС прилага твърде протекционистична политика, винаги могат да се договорят с търговските партньори индивидуално. Например, те са подписали собствени търговски споразумения със Сингапур, Южна Африка и Южна Корея и в момента се водят преговори с Канада. С други думи, търговските споразумения на ЕС са само минимум, на чиято основа ЕФТА може да изгражда допълнителни споразумения за по-свободна търговия.

Разликата между двете организации си проличава и при действието на институциите им. ЕС, който се опитва да регулира икономическата активност на цялата си територия, се нуждае от гигантска бюрократична машина. ЕФТА, в ролята си на асоциация за търговия, не се нуждае от подобна машина. Нейните регулаторни органи са Надзорният съвет на ЕФТА, който е еквивалентен на Европейската Комисия и Съдът на ЕФТА, който е аналог на Европейския съд. И двете институции се намират наблизо до европейските си аналози – съответно в Брюксел и в Люксембург. Но те действително изпълняват само ролята на агенции с ограничени правомощия и това ги прави ефективни. В надзорния съвет на ЕФТА работят около 50 души - в сравнение с 18 000 служители в ЕК. Съответно в Съда на ЕФТА работят 15 служители срещу 1 800 в Европейския съд.

ЕФТА се придържа към принципа, който винаги е бил приветстван от британците: свободна търговия без ненужни регулации или политическо обединяване. Еврократите от своя страна имат серия от аргументи срещу ЕФТА. Тъй като се очертава появата на разгорещен дебат по този повод във Великобритания, ще се спра на всеки един аргумент по отделно.

1. Страните от ЕФТА трябва да прилагат хиляди закони на ЕС, върху чието съдържание те са нямали думата.

Това е така-нареченият аргумент за “факс дипломацията”: тъй като страните от ЕФТА са задължени да приемат различни пазарни мерки, техните юристи биват образно описвани като хора, които седят до факс-машините и чакат да им бъдат изпратени директиви от Брюксел. Вярно е, че някои страни от ЕФТА – Норвегия, Исландия, Лихтенщайн - трябва да приемат различни пазарни регулации. Но те са по-скоро технически и засягат само определена част от икономиката. От създаването на Европейската икономическа зона през 1992 г., Норвегия и Исландия са приели около 3 000 европейски юридически акта (цифрата е по-малка за Лихтенщайн, която се присъедини по-късно). Но малка част от новите правила са били толкова важни, че да има нужда от нови закони: 3 000 юридически акта са довели до по-малко от 50 законодателни акта от парламента. И те се отнасят до такива въпроси като правилния начин на изписване на съдържанието на етикета на бутилка кетчуп. Юридическите норми не казват на норвежците и исландците с колко да се облагат гражданите, къде да ходят на риболов, какви бюджетни излишъци да поддържат, кого да взимат на работа.

Швейцария, която е извън Европейската икономическа зона , разчита главно на двустранни договорни споразумения с ЕС, като синхронизира регулациите си само с тези страни, които са й търговски партньори.

И една последна точка, която често бива пренебрегвана. Основополагащият документ на Европейската икономическа зона – Лисабонската стратегия и съпътстващите я регламенти, не предвиждат механизъм, чрез който юрисдикцията на ЕС да се налага върху Норвегия, Лихтенщайн, Исландия в области като социална политика и справедливост, вътрешни работи, политика на опазване на околната среда. Решението принадлежи изцяло на тези страни дали искат да променят политиката си и да я хармонизират с тази на ЕС или не.

2. Милиони работни места зависят от търговията с ЕС.

Тони Блеър обича да цитира цифрата от 3 милиона работни места, които са изложени на риск. Но точно около 3 милиона работни места бяха загубени през 70-те години веднага след присъединяването на Британия към ЕС, въпреки че бяха открити и нови позиции. Директното корелиране на членството в ЕС с достъпа до европейските пазари е погрешно. Много държави, не само членуващите в ЕФТА, се радват на свободна търговия с ЕС: Гренландия, Румъния, България, Турция и други. На министър-председателя може да се даде следният отговор: във всяка една страна от ЕФТА износът на глава от населението към ЕС и по-голям от този на Великобритания . И наистина, Норвегия и Швейцария продават на ЕС над два пъти повече отколкото Великобритания. Разбира се, продаваните стоки към ЕС трябва да отговарят на изискванията на ЕС – това се отнася и за всички други износители по света. Но те не са длъжни да прилагат същите стандарти и на тяхната територия. Всъщност, единствената работа, която определено ще изчезне, ако Великобритания се оттегли от Европейски съюз, е – оопс! – моята.

3. Великобритания не е като страните от ЕФТА: те са малки и богати.

Да, такива са. Доколкото си спомням, един от аргументите Британия да се присъедини към ЕС е бил следният: “че сме твърде малки, за да оцелеем сами”. И сега, без капка срам, евроентусиастите преобръщат този аргумент с главата надолу. Изведнъж ние се оказваме твърде големи, за да се справим толкова добре, колкото настоящите членки на ЕФТА. Този аргумент просто не важи. Вярно е, че в Исландия има риба, както щеше да има и във Великобритания, ако не беше екологичната катастрофа, причинена от общата политика на Европейската Комисията по отношение на рибовъдството. Вярно е, че Норвегия има петрол – и ние сме единствените нетни износители на петрол в ЕС и затова трябва да бъдем наистина разтревожени от опитите да се определят енергийните резерви като “общи европейки ресурси”. Вярно е, Швейцария си има банки – и Великобритания в Ситито на Лондон има световен финансов център (въпреки че няма да остане същия, ако европейските финансови регулации продължат да го контролират все повече и повече). След като 7.4 милиона шведи, 4.6 милиона норвежци, 280 хиляди исландци и 18 хиляди лихтенщайнци могат да постигнат най-добрия стандарт на живот извън ЕС, помислете колко могат да постигнат 60 милиона британци?

4. Извън ЕС ние няма да имаме влияние над света.

Като рискувам да кажа нещо очевидно, една държава има повече влияние, ако преди всичко има външна политика. Норвегия, например, има едни от най-активните дипломатически органи в света. Нейни представители играят решаваща роля и в места като Средния Изток, Шри Ланка, Судан, Югоизточна Азия. Норвегия може да използва дори международната помощ като инструмент за политика, защото тя не е част от програмите на ЕС за развитие. Норвежците се считат за достоверни и неутрални арбитри при спорове между трети страни. Колко от тези постижения щяха да са факт, ако Норвегия беше само една от малките страни-членки на ЕС?

Както обяснява и един от посланиците:

“Най-лошо беше времето преди референдума за членство в ЕС през 1994 г. Тъй като всеки вярваше, че и ние ще се присъединим, винаги ме каниха на събрания заедно с моите 15 европейски колеги. Често дори нямах възможност да се изказвам. Но в момента, в който гласувахме “не”, хората трябваше да започнат да се занимават с мен по отделно.”

5. Извън ЕС ние ще имаме по-малко влияние в Европа.

Това е неопровержимо вярно. Ние няма да имаме думата върху лихвения процент в Белгия, селскостопанската политика в Словакия и образованието във Финландия. Но и обратното важи – ние ще имаме правото сами да определяме нашата собствена политика в области, които сега са под ръководството на ЕС. Всяка страна би била по-свободна да прилага този подход, който най-много й приляга – и това ми се струва добра сделка.

6. За да “тежиш” при търговски преговори, трябва да си част от голям блок.

Европейският съюз със сигурност има глас при преговорите на Световната търговска организация. Но твърдението, че Британия максимизира влиянието си чрез обединяването на търговската си политика с тази на другите страни, е вярно само дотолкова, доколкото интересите на британците съвпадат с интересите на страните-членки на ЕС. Ако Британия се разминава от средата, тя понася загуби. На практика Британия има много по-различен икономически профил от страните на континента. Голяма част от търговията й се осъществява със страни, които не са членки на ЕС, така че тя има подчертано силен интерес към глобалната либерализация. И все пак често се случва така, че Британия се явява поддръжник на обща европейска позиция, въпреки че тя директно вреди на интересите й. Най-поразителният пример затова е земеделието. Британските ферми са по-големи и по-ефективни от тези на континента и Британия – необичайно за ЕС – е нетен износител на хранителни продукти. Нашите земеделски производители и потребители биха спечелили от свободната търговия, но при условията на общата търговска политика, ние сме принудени да се противопоставяме на тази цел в името на протекционистичните интереси на Франция, Италия, Бавария и т.н. Същото важи и по отношение на текстила, въглищата, стоманата – във всички тези сектори ЕС поддържа високи тарифи, което директно вреди на Британия в името на континенталните производители.

7. Ако ЕС е толкова лош, защо страните от ЕФТА продължават да разискват присъединяването си?

Политиците и дипломатите винаги са по-склонни да участват в мулти-национални организации отколкото самите хора, които те представляват. Но последното решение за членство в ЕС зависи от гражданите – и те мъдро са решили да гласуват не веднъж с “Не”. Референдумите в страните от ЕФТА са неминуемо съпътствани с неясни, но потресаващи заплахи за икономически колапс, ако членството в ЕС бъде отхвърлено.

8. ЕС никога няма да ни даде същите условия, които е предоставил на настоящите страни в ЕФТА.

Защо не? Британия всъщност се намира в по-силна позиция от страните от ЕФТА. Ние стартираме от позицията на напълно хармонизирано законодателство. Вместо да се налага да преговаряме за неща, които ни харесват, ние ще имаме възможността да се оттеглим от нещата, които не ни харесват. Нашата икономика е далече по-голяма от тази на страните в ЕФТА. В деня, в който напуснем ЕС, ние ще станем несъмнено най-големият експортен пазар към ЕС. Често се споменава, че половината от търговията ни е с ЕС, но почти никога не се показва балансът на тази търговия. След присъединяването на Британия към ЕС през 1973 г., ние поддържаме търговски излишък с всеки континент на света с изключение на Европа. През последните 32 години ние имаме търговски дефицит с останалите страни-членки, който се равнява на 30 милиона паунда на ден .

По този повод моите про-европейски настроени приятели привеждат следния изненадващ аргумент. “ Не става въпрос за рационално пресмятане на икономическо предимство ”, казват те. “ Ако ние напуснем, останалите ще ни се противопоставят и никога няма да ни предоставят благоприятни условия за търговия .” Аз не го вярвам. Страните от ЕС са в по-голямата си част дългогодишни приятели и партньори на Обединеното кралство. Техните интереси в преговорите ще бъдат като нашите: да максимизират броя на работните места и просперитета си по пътя на свободната търговия. Във всеки случай, дори ако искаха да ни накажат, протекционизмът е почти невъзможен при правилата на СТО. Но както вече казах, не мисля, че ще го искат. Разделянето може да бъде приятелско, ако се изпълни по правилния начин. Британия ще се отцепи от институциите на ЕС и с това ще се сбогуваме с враждебното настроение, което често е съпътствало членството ни. Вместо това, ние ще стоим рамо до рамо с ЕС като приятел и спонсор – роля, която винаги ни е била отреждана от Уинстън Чърчил. ЕС ще загуби лош наемател, но ще спечели добър съсед.

Разбира се, може да се окаже, че греша. Може приятелите ми еврофили да са прави, че другите ще бъдат толкова отмъстителни към нас, че ще бъдат готови да загубят, но да ни навредят. Но ако е така, защо изобщо се занимаваме с тях?

--------------------------------

*Преводът е със съкращения и е направен от Адриана Младенова. Оригиналът на статията е достъпен на следния адрес: http://www.brugesgroup.com/mediacentre/index.live?article=10488

**Даниел Ханан бе избран за член - консерватор на Европейския парламент през 1999 г. и през 2004 г. е преизбран на същата позиция. Той е журналист в The Daily Telegraph и колумнист в The Sunday Telegraph и в немския вестник Die Welt . Той е член в Комитета по конституционни въпроси към Европейския парламент и беше първият човек в Британия, който поиска референдум за приемане на конституцията на ЕС.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).