Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Следват ли България и Румъния общ модел на развитие?

Автор: Велико Димитров / 30.03.2007
Оцени тази статия:

Интересно е да се погледне дали през последното десетилетие двете най-нови страни членки на ЕС следват подобен модел на развитие и ако има различия и разнопосочна динамика, те от какво са предизвикани.

Дори с приемането на голям брой условности е много трудно една страна да се сравни с която и да било друга, когато сравнението трябва да обхване не ефекти от рода на БВП, инфлация, заетост, безработица и т.н., а факторите, които неизменно влияят върху тях. Или с други думи, да бъдат съпоставени институции и институционално развитие в най-широкия смисъл на думата, като, разбира се, което е и неизбежно, се изключат тези, които не могат или е много трудно да бъдат квантифицирани и проверени емпирично.

Един от малкото съществуващи към днешна дата инструменти, който позволява по-детайлно и в същото време относително цялостно сравнение е Индексът на икономическата свобода на фондация "Херитидж" и вестник "Уол Стрийт Джърнъл"[1]. Десетте съставни индикатора, които формират крайната оценка, до голяма степен обхващат състоянието на страните към определения момент, към който данните са съотносими, както и динамиката на развитие през отделните години. Най-накратко биват оценявани възможностите за започване на бизнес, тарифните и нетарифните бариери в митническата политика на страната, данъчните ставки, бюджетните приходи и разходи, инфлацията и ценовият контрол, свободата в движението на капитали, банковият сектор, правата на собственост, усещането за корупция и гъвкавостта на пазара на труда.

Без да изпреварвам събитията, бих искал да представя следната графика, която ще е в основата на последващите заключения и аргументация.

Графика 1 - България и Румъния през периода 1996-2007г.

Източник: Презентация на автора в академия Theodor-Heuss, Гумерсбах, Германия, март 2007г. Цялата презентация е достъпна на адрес: http://ime.bg/bg/categories/balkani-i-cie/

 

Оценката на индекса за 1998г. за България е базирана на данни от предходната година - годината, в която правителството на Жан Виденов е заменено от това на Иван Костов или обратният път към централно планирана икономика е сменен с реформаторство и пазарен подход (макар и не напълно решителен). Оценката за тази и следващата година е на най-ниското си ниво от създаването на индекса (1995г.), което предвид оставените в наследство нерешени проблеми, въобще не е учудващо. Някои от тях:

Таблица 1 - Наследството, оставено от правителството на Жан Виденов

  • Приватизирани около 24% държавни активи;
  • Само 40% заети в частния сектор;
  • В същото време частният сектор създава повече от 56% от добавената стойност в икономиката;
  • 88% от банковите активи са собственост на държавата;
  • Бюджетен дефицит от около 10% от БВП, финансиран предимно с печатане на пари;
  • Валутен контрол върху международните разплащания;
  • Контрол върху повече от 52% от цените на включените в потребителската кошница стоки;
  • Държавните компании генерират загуби, равняващи се на повече от 8% от БВП.

Източник: "Анатомия на прехода", Институт за пазарна икономика, София, 2004г.[2]

По същото време в Румъния, след седемгодишно управление на социалистически партии и лидери (до 1996 г.), изпълнителната власт преминава в ръцете на ориентираната център-дясно опозиция, начело с Емил Константинеску. В края на неговото управление, оценката на индекса за Румъния, отразяваща до голяма степен проведените реформи, е на най-високото си ниво, което е достигнато отново чак през 2006 г. (както си спомняме, през същата година Румъния проведе успешна, сравнена с България, кампания срещу корупция по висшите етажи на властта, в най-голяма степен благодарение на министър Моника Маковей).

Година след това (от 1999) реформите в България започват да дават резултат - оценката, която получаваме се повишава постоянно, вкл. и по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, като за целия период 2000-2006г. ИИС, както и други индекси и международни организации, сочи по-добри показатели за България в сравнение с Румъния (управлявана от 2000 до 2004 от социалисти).

През 2005 г., новата изпълнителна власт (център-дясно) в северната ни съседка, начело, на която застава Траян Бъсеску, елиминира прогресивността в облагането на доходите и въвежда 16% плосък данък, едновременно с което е намален и корпоративният данък, който е оплоскостен дори преди това [3]. В същото време в България се случва точно обратното - социалистическата партия печели най-много места в парламента, не предприема стъпки за реформа на образованието, здравеопазването и пенсионната система, не намалява изземването на средства като процент от БВП, както и не премахва съществуващите пречки пред започването на бизнес (както се оказа преди около два месеца според изследване на Българската стопанска камара, много от тях са на всичкото отгоре и нелегитимни). Като резултат, оценката на фондация "Херитидж" и "Уол Стрийт Джърнал" за България започна да намалява за първи път от 1998-1999 г. и продължава да нараства за Румъния.

В заключение, може да се каже, че наистина има общ модел на развитие за двете балкански държави (като е твърде вероятно да съответства на действителността и в много други) и той е следният: когато на власт са ляво-ориентирани правителства, показателите и на двете държави се влошават, което намира съответно отражение и в по-ниска оценка на индекса; и обратното, когато управляват центристки или дясно ориентирани правителства (и президент за Румъния, тъй като тя е полу-президентска република), реформите в правилната посока се случват по-бързо (ако въобще преди това са се случвали), съответно се повишава и оценката и мястото на страните в класацията.

Единствената разлика е най-общо в поредността:

  • За Румъния: център (дясно) - ляво - център (дясно);
  • За България: ляво - център (дясно) - ляво.

По отношение развитието на оценката на ИИС, за бъдещите 2 години, всеки би трябвало да може да предположи какво най-вероятно ще се случи.



[1] Повече информация за индекса може да се получи на адреси: http://ime.bg/bg/articles/ikonomicheskata-swoboda-predpolaga-prawitelstweno-wyzdyrvanie/ ; http://www.ime.bg/economicfreedom.html

[2] Книгата все още може да бъде намерена на книжния пазар, в т.ч. и поръчана през Интернет на адреси: http://www.books.bg/book.php3?ISBN=9546496901&aid=milenski ; http://www.mobilis.bg/shop/ciela/v2DETAILS.ASP?ItmID=25802 ; http://www.helikon.bg/book.php?book_id=34703 ; http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=11154

[3] Повече информация за данъчното облагане в Румъния може да се прочете на адрес: http://ime.bg/bg/articles/ploskiqt-danyk-w-rumyniq/