Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

След изборния ден: реалността на належащите решения

Автор: ИПИ / 02.04.2021
Оцени тази статия:

Предизборната кампания свърши и гражданите ще направят своя избор в неделя. Независимо от резултатите и извън амбициите за нови политики, новоизбраното народно представителство и излъченото управление ще се сблъскат с реалността на належащите през идните месеци решения. Публикуваме този текст днес, но той е предназначен за четене в утрото след изборната нощ.

Икономиката: Картината към момента

Сривът през 2020 г. През 2020 г. БВП се свива с 4,2% спрямо предходната година, инвестициите в основен капитал спадат с 5,1%, докато потреблението отбелязва минимален ръст от 1,8%. Износът на стоки и услуги намалява в реално изражение с 11,3%, а вносът – с 6,6%. Ефектът върху пазара на труда до момента е по-слаб от очаквания срив, до известна степен и заради субсидиите за запазване на заетостта. Приходите от международен туризъм се свиват с над 2,4 млрд. евро, или 63%, а преките чужди инвестиции надхвърлят 2,1 млрд. евро, или с 30% над нивата от 2019 г.

Външната среда. В еврозоната спадът на БВП през 2020 г. е 6,6%, а в целия ЕС – 6,2%. Ако изключим по-специфичните като структура на икономиката Ирландия и Люксембург, най-слабо засегнати от кризата са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа. От „ядрото“ на еврозоната относително по-малък спад се отчита в Нидерландия и Германия, а най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и силно зависимите от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.

Прогнозите за 2021-2022 г. Макар още през третото тримесечие на 2020 г. да започна възстановяване, икономиките в Европа са далеч от достигане на предкризисните нива. Това се обуславя и от ниските темпове на растеж още преди пандемията в някои от големите членки на еврозоната. Прогнозата на Европейската комисия е за ръст на БВП в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г.; Европейската централна банка дава ръст от съответно 4% и 4,1%. При тези темпове БВП в ЕС като цяло и в поне половината икономики, включително Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 г. ще е все още под нивата от 2019 г. В същото време Китай отчита растеж за цялата 2020 г. въпреки стриктните мерки в първите месеци, а през последните месеци индустриалното производство и износът вече значително надхвърлят предкризисните нива. В САЩ бързата ваксинация и огромните фискални стимули също предполагат бърз растеж. Ръстът на световната икономика според ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г. За България прогнозите на ЕК са за съответно 2,7% и 4,9% - при всички случаи, недостатъчен за преодоляване на ефекта от кризата в рамките на тази година.

Икономиката в зимния локдаун. През март 2021 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 2,1 пункта спрямо февруари. Този колеблив оптимизъм се потвърждава от част от текущите стопански индикатори. От септември насам спадът на индустриалното производство на годишна основа е ограничен до под 5%, за януари 2021 г. е 3,4%. През декември и януари има леко подобрение на месечна основа. След ръста през декември, износът на стоки отново спада през януари, частично и заради ефекта на Брекзит. Очаквано след затварянето на търговските центрове, продажбите в търговията на дребно отново се свиват през декември и остават на тези нива през януари - основно заради покупките на облекла и обувки. Зимният туристически сезон е сериозният губещ от третата вълна в Европа - спадът на чуждите туристи е 84%, или  600 хил. почиващи по-малко.

Пазарът на труда. Безработицата гравитира около 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 г., а кризата сви заетостта с 2 пункта спрямо 2019 г. Средногодишно през 2020 г. наетите са с около 70 хиляди по-малко от 2019 г. Неизбежното спирането на мерките за запазване на заетостта заплашват с нов наплив към бюрата по труда, и този път системата трябва да е подготвена да поеме голям брой нови безработни. Заради характера на ограниченията, трябва да се има предвид и профилът на новите безработни - преимуществено по-млади, без високи умения и квалификации, което поставя допълнителни пречки пред връщането им към заетост. В общините с доминирана от туризма местна икономика - в морските, планинските и спа курортите - ударът върху пазара на труда е чувствително по-сериозен, с ръст на безработицата от порядъка на 7-10 пункта на годишна база в много от тях. С оглед на прогнозите за трайно свиване на международния туристически поток през следващите години политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху квалификацията и уменията на работната сила в тези райони, което да позволи наемането им и извън сектора на хотелите и ресторантите.

Образованието „от дистанция“. Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до образование, като по оценки на база на PISA и EU-SILC приблизително 1/10 от децата не могат да участват пълноценно в онлайн обучение заради дефицити в домашната среда, липса на техника и ресурси. Доколкото обучението от разстояние ще остане в някаква форма част от образователния процес (дори и само като резервен подход при следващата грипна епидемия), то следва да се потърси трайно решение за елиминиране на разликите в достъпа. Подготовката на преподавателите и училищата също трябва да е сред приоритетите, доколкото и там бяха идентифицирани дефицити.

Общинските финанси. В регионален план кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет, заради свиването на собствените им приходи от местни данъци и такси. Допълнителните трансфери към общините бяха ключови за възможността на местните власти да отговорят на предизвикателствата - например в сферата на социалните услуги. Огромният пакет за инвестиции в множество общини, отпуснат през декември 2020 г., затвърди модела на зависимост и ръчно управление в регионалното развитие.

Бюджетът. Консолидираните бюджетни приходи през първото тримесечие над 2021 г. са 11,2 млрд. лв. при 10 млрд. лв. за същия период на 2020 г. Консолидираните разходи са около 11,9 млрд. лв. в сравнение с 9,6 млрд. лв. през първите три месеца на предходната година, като това формира дефицит от над 650 млн. лева. Повод за плах оптимизъм е относително доброто изпълнение при основните данъци в последните месеци на 2020 г. За първите два месеца на 2021 г. спад на годишна основа има само при корпоративния данък и акцизите.

Важните предизвикателства пред икономическата политика

Бюджетният дефицит и държавния дълг. България приключи 2020 г. с бюджетен дефицит от 3% от БВП, което увеличи държавния дълг до 24,5% от БВП. Ако погледнем в европейска перспектива, България може да се радва на известно спокойствие в идните месеци; гледайки напред обаче бюджетната стабилност може бързо да бъде загубена.  Водещият фактор за очаквания касов дефицит от близо 4% от БВП безспорно е заложеното увеличение на разходите. Само до март те нарастват с над 24% спрямо същия период на 2020 г., а всички партии обещават още разходи в предизборните си програми. Буферът срещу допълнителни рискове, свързани с овладяване на последствията от продължаващата пандемия, е относително малък. 

Планът за възстановяване. До 30 април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години, но срещу реформи. Към момента в публикувания проект на документа липсват реформите и мерките, които трябва да адресират идентифицираните структурни проблеми и препоръките към страната в рамките на Европейския семестър.

Държавните помощи за бизнеса. Новото управление ще трябва да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. “60/40” и сходните за специфични сектори). Безспорно е, че тя поддържа по-висока заетост в предприятия с намалена стопанска активност. Същевременно, икономическата логика диктува постепенна адаптация на бизнеса към новата пазарна конюнктура. Продължаването на програмата ще означава и актуализиране на бюджета и предвиждане на допълнителни разходи.

Управлението на еврофондовете. Публичните инвестиции във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от проекти, финансирани от еврофондовете.  Последните данни сочат, че до февруари 2021 г. са разплатени около 57% от договорените европейски и националните средства по оперативните програми за периода 2014-2020 г. Фокусът следва да бъде максимално използване на тези средства и максимално рано, за да подпомогнат възстановяването на икономиката. Могат да се използват възможности за финансиране на някои държавни разходи по европейски програми - например за сметка на ReactEU, с което може да се намали бюджетният дефицит до края на годината. 

Належащите решения в правосъдието

Избор на главен съдебен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Процедурата трябваше да е приключила до 18 декември 2019 г. за 10-тимата инспектори и до 2 февруари 2020 г. за нов главен съдебен инспектор.

Избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание в Конституционния съд. През октомври 2021 г. изтича мандатът на Анастас Анастасов, а в началото на 2022 г. и на Гроздан Илиев.

Реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Висшият съдебен съвет трябва понесе своята отговорност за провала на реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Тези две отговорности бяха щедро финансирани с евросредства, но резултати и решения до момента няма. Каквито и да било промени да бъдат предложени, те трябва да бъдат установени със закон, тоест последната дума е именно на законодателната власт. Към настоящия момент съдиите са твърдо против предложения от ВСС модел и той не бива да им бъде налаган със сила.

Избор на председател на ВКС. На този състав на ВСС се пада отговорността да избере и следващия председател на Върховния касационен съд през есента на тази година.  Налице са основателни съмнения за политически зависимости на част от членовете на ВСС, а с действия и бездействия те видимо не изпълняват основните си задължения. Ето защо е вероятно следващото Народно събрание да упражни правомощието са за откриване на процедура за дисциплинарното  освобождаване на част от избраните от НС през 2017 г.  

Анализ и отчет на изтеклата през 2020 г. стратегия за съдебна реформа 2014-2020 и впоследствие приемане на нова. Това би дало тласък и основание за извършване на ключови реформи, свързани със съда, прокуратурата и статуса на главния прокурор.

Нов състав на Висшия съдебен съвет. Задължение на новоизбраното НС ще е да проведе избори за нов състав на ВСС през есента на 2022 г., ако не се стигне до прекратяване мандата на настоящия съдебен съвет.

Пазарът в енергетиката

Интеграцията на енергийната система. Предстои интегрирането на Пазарен сегмент „Ден напред“ с европейския пазар – първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което трябва да бъде максимално ускорено. Това е от изключително значение, за да осигури повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще създаде по-добри условия за индустрията, а и ще облекчи условията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече надзор върху пазарната търговия, тъй като тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни задължения да предоставя минимални количества на пазара.

Държавните помощи и механизмите за капацитет. Правителството е в процес на одобрение на държавна помощ за т.нар. механизми за капацитет, а срещу това трябва да поеме ангажименти за реформи. Този процес трябва да приключи в реалистични срокове, но без излишно протакане. Част от тези реформи включва изваждането на домакинствата на свободен пазар на електрическа енергия в следващите няколко години, но този процес трябва да започне максимално бързо. Заедно с това е необходимо изследване на това дали в България има енергийна бедност, какъв е нейният обхват и дълбочина, и изготвяне на мерки за справяне с проблема.

Газопроводите. Предстои приключването на проекта „Балкански поток“, както и газовия интерконектор между България и Гърция, срокът за който постоянно се отлага. Необходими са и допълнителни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.

Здравната система и кризата

Ваксини и нормализация на стопанския живот. След слабия напредък с ваксинациите през първото тримесечие на годината се очаква темпът да се увеличи през второто. Въпреки това голяма част от населението остава скептично, както се вижда от скоростта, с която вървят първите ваксинационни фази. Необходима е по-добра информационна кампания и по-ефективна организация на ваксинационния процес – както на ниво лични лекари, така и на общите ваксинационни пунктове, още известни като „зелени коридори“. Ако България (и Европа) изостанат с ваксинационното покритие, рискът от влошаване на епидемичната обстановка през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възстановяване.

Здравните грижи отвъд пандемията. През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му – както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през следващите месеци следва да са в посока овладяване на последствията от пандемията, връщане на нормалната работа на сектора, особено болничната помощ, намаляване на натоварването на медиците в спешна помощ и интензивните отделения и възстановяване на плановия прием в болниците.

Пътят напред

И накрая, да не забравяме, че в последните повече от 11 години с малко прекъсвания на власт е една партия. Това означава, че и на най-ниските нива в администрацията работещите са добили съответни навици, а тези които не са приели определен маниер на работа отдавна не са там, т.е. процесът на пречистване и изграждане на определен стил, нагласи и подход у професионалния чиновник отдавна се е случил. Той знае много добре как се правят големи реформи, знае и кога се започват - в първата година от мандата. Ако няма пълна изненада в изборните резултати, единствената надежда за реални структурни реформи е, колкото и парадоксално да звучи, в настоящата пандемична ситуация – тя може да служи за компас и двигател на промяната. Ако не стартират дълбоки смислени промени в здравеопазването, бизнес средата и образованието, ни очаква сигурно последно място в периферията на Европа.