Слаб ток, слаба конкуренция и силна държава

През изминалата седмица стана ясно, че 139 села във Варна са завели иск срещу „Електроразпределение Варна" АД за причинени колективни вреди поради несъответствие на подаваната електроенергия на стандартите за качество. Според молбата, напрежението варира от 150 до 180 волта, вместо стандартните 220 волта, което води до щети за потребителите. Мнението на наблюдатели е, че първо делото ще трае поне една година, и второ, че изходът от него ще положи основата на нови отношения между потребителите и компаниите от сектора на комуналните услуги.
Разглеждайки конкретната случка можем да направим коментари в две посоки.

Приватизация и конкуренция в енергетиката
Въпреки че приватизацията несъмнено е добро нещо за икономиката, сама по себе си тя не може да се разглежда като панацея за проблемите в икономиката. Приватизацията е най-ефективна най-вече когато се комбинира едновременно с дерегулиране и провеждане на политика за насърчаване на конкуренцията. Не на такова разбиране сме свидетели в България. Точно обратното, преди време председателят на държавната комисия за енергийно и водно регулиране изказа опасенията си, че след 2007 година когато се очаква пазарът да бъде напълно либерализиран, българските потребители всъщност ще бъдат ощетени в посока нарастване на цената. Тази логика е отразена и в закона за енергетиката, в който е посочено, че се определят цени между отделните участници на пазара като е предвидена свобода на договарянето в строго определени случаи и то след одобрение на комисията. По този начин, държавата въпреки, че говори за либерализиране на пазара, прилага логиката, че тя в лицето на комисията ще помага на конкуренцията, вместо да я насърчава и приветства.
Тук явно се пропускат останалите положителни ефекти от либерализиране на пазара, а именно:
– възможност на крайните потребители на електроенергия да избират доставчика си – колкото по-свободен е изборът на крайните потребители и възможността да сменят доставчика си, толкова повече са стимулите за ЕРП-тата за подобряване на качеството. Във Великобритания след въвеждането премахването на ценовия контрол през 1999 година е отчетено, че всеки месец приблизително 100 000 домакинства сменят доставчика си на енергия, почти 40% от всички потребители са сменили доставчика си поне веднъж като профила на хората, избрали да направят това отговаря на профила на обществото. С други думи, преминаването към друг доставчик не се извършва от определени групи в обществото главно по ценови критерии, но качеството на услугата и гъвкавостта на компаниите оказва влияние върху всички потребители.
– създаване на условия за истинска конкуренция на пазара, което ще повиши качеството на услугите – този ефект е пряко свързан с цитираното дело, което е предизвикано именно от ниско качество на услугата за крайните потребители в лицето на българските домакинства. Ако имаше реална конкуренция, то можехме да очакваме новите собственици да прилагат всякакви маркетингови стратегии за да задържат и привлекат клиенти. Вместо това, те се опитват от една страна да оцелеят на пазара на „едро", където са големите компании в конкуренция с държавния монополист НЕК, а от друга да инвестират в подобряване и изграждане на нови мощности. Ще цитираме отново Великобритания, където след либерализирането на пазара се появяват множество иновативни продукти и пакети за потребителите – тарифа за лоялни клиенти, оферти за домакинства на пенсионери, специални предложения за студенти, комбинирани сметки за електричество, газ и телефон и др. Доставчиците стават по-гъвкави в стремежа си да отговорят на търсенето, наблюдават се сливания и придобивания, както и навлизане на нови участници.
От всичко това печелят и двете страни – потребителите и доставчиците на електроенергия, но задължителните предпоставки са ясни – липса на регулиране на цените, свободен достъп до пазара и липса на държавна компания.
В момента, потребителите в България нямат избор на доставчик на електроенергия. Единствената възможност за реакция е да търсят правата си в съда, надявайки се правораздавателните органи да са бърз и ефективни. Друго изказване на председателят на ДКЕР обаче показва, че дори записаните в закона разпоредби могат да се тълкуват според ситуацията. Той обяви, че „Енергодружествата, които пускат по мрежата за бита ток с по-ниско напрежение от 220 волта, няма да бъдат глобявани до 2007 г., за да им се даде възможност да се преборят с проблемите." Така порочният кръг се затваря – имаме
– държавен монопол, който прави планове да отнеме част от най-платежоспособните клиенти от ЕРП-тата, и
– приватизирани ЕРП-та, които трябва бързо да извършат огромни инвестиции за да могат да отговорят на нарасналото търсене в определени райони и да направят подобрения в други, и това при одобрявани от ДКЕР цени.
В картинката липсват потребителите, които се опитват да намерят своето място. Това ще зависи от съда и готовността на гражданското общество да отстоява правата си.

Инфраструктурата в България
Проблемите с инфраструктурата в България са много и отдавна. Преди години причината беше липсата на средства. След това, се заговори за приватизация, но тя се бави; когато има единични сделки, те се извършват непрозрачно и с условия, които често звучат нелогично. Въпреки всичко, дори и приватизирана, инфраструктурата продължава да е под силен държавен контрол и несигурността, породена от непредвимостта на държавната политика създава трудности на новите собственици при провеждането на определена политика спрямо клиентите.
В областта на енергетиката най-скорошният пример е обявеното намерение на НЕК да вложи около 30 млн. евро през тази и следващата година по програма за ускорено изграждане на подстанции по Черноморието. Предвидено е до пролетта на 2007 г. да се реконструират и изградят напълно нови няколко подстанции предимно в курортни места със засилен инвеститорски интерес и значително нарастване на търсенето на електроенергия. Къде е уловката?
Основният проблем е, че НЕК е държавна компания. В закона за енергетика е записано, че НЕК може по искане на електроразпределителни дружества да изгражда подстанции за собствена сметка, които в последствие самите дружества са задължени да изкупят. Особеното в случая е, че НЕК също така има право да се договаря с определени клиенти директно като по този начин „прескача" електроразпределителните дружества и ги лишава от най-апетитните им клиенти. Това май ще се окаже истинската причина за „загрижеността" на НЕК. Причината за подобни действия е много проста – имаме държавна компания, която не се очаква скоро да се приватизира, и която се възползва от моментното си монополно положение за да печели.
На второ място, както споменахме – НЕК в качеството си на държавна компания ще инвестира 30 млн. евро държавни пари за изграждане на станции. С други думи, неспособността на държавата да прилага на практика законовите изисквания според които „инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени […] "предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, както и че не се съгласуват и не се одобряват инвестиционни проекти, в които не са предвидени необходимите: мероприятия за благоустрояване и озеленяване на урегулирани поземлени имоти за сгради и съоръжения на техническата инфраструктура" ще ни струват доста скъпо. Казано по друг начин, има регулации, които да предотвратяват случаи на недостиг на ток, но тъй като те не се спазват по ред причини, държавата решава да инвестира допълнително средства и то по начин, който се очаква да повлияе на новите играчи на пазара в отрицателна посока.
Единственото правилно решение на проблема е да се прилагат стриктно изискванията за изграждане на инфраструктура, когато наличната няма достатъчен капацитет. Това към момента обаче е много трудно, защото всеки знае, че има корупцията при издаването на строителни разрешения. Затова е необходимо да има достъп до всички издадени разрешения и документите, въз основа на които е станало това. Най-лесно и ефективно това може да стане като се публикуват всички разрешителни на Интернет страниците на общините и да се ползват безплатно от гражданите. Въвеждането на прозрачност в процеса на издаване на строителни разрешения, спазването на закона и отдръпването на държавата са стъпките в правилна посока.