Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Скъсяването на ваканциите не е панацея за по-качествено образование

Автор: Адриан Николов / 18.03.2022
Оцени тази статия:

В началото на седмицата беше публикувано предложение на Министерство на образованието и науката за ревизиране на учебното време с цел изтегляне на началото на учебната година с една (или две) седмици напред за сметка на леко удължаване на останалите ваканции, с което и  да се добавят допълнителни учебни дни. Въпреки че предложената промяна определено е в правилната посока, нямаме основания да очакваме, че взета сама по себе си тя ще доведе до значителни подобрения в качеството на училищното образование.

На първо място, редно е да похвалим образователното ведомство за подхода към идентифицирането на проблема през обективното сравнение с дължината и разпределението на ваканциите в другите страни в ЕС през последната учебна година. От МОН посочват, че средната продължителност (за различните групи ученици по възраст) на лятната ваканция у нас е най-голяма в ЕС – 13,5 седмици, докато за сметка на това останалите са сред най-късите – едва 16 учебни дни. Същевременно, средната обща продължителност на ваканциите е сред най-големите в Европа – цели 91 учебни дни, и цели 108 за най-малките ученици.

Редно е да погледнем и от другата страна, а именно времето, прекарано в училище. Според последния доклад на Eurydice за учебното време през учебната 2020/21, българчетата са сред учениците, които прекарват по-малко дни в училище, но далеч не са на дъното на класацията в ЕС. Това важи с особена тежест за гимназиалния етап на училищното образование, където страната е дори над средното ако не отчитаме по-късата учебна година в 12 клас. От значение са не само дните, но и учебните часове, където България отново се класира със значително по-малък брой (средно 7040 за година до 10 клас в сравнение с между 8 и 9 хиляди в повечето европейски страни).

На този фон предложението за скъсяване на лятната ваканция и добавянето на 5-10 допълнителни учебни дни (и съответно приблизително 700 учебни часа за целия курс на обучение) изглежда повече от резонно. Важно е обаче да се оцени влиянието на предложената реформа върху постиженията на учениците и качеството на учебния процес – в противен случай можем да очакваме неоправдано високи резултати само от увеличаването на учебното време.

Влиянието на различните фактори върху образователните постижения е сред добре проучваните теми. Относително ново проучване сред основните училища в Калифорния установява, че добавянето на една допълнителна учебна седмица води до подобрение на резултатите на учениците с едва 1% (и 1,5% при тези с по-нисък социален статут). Сравнение в рамките на страните от ОИСР достига до по-окуражителен извод, според който по-дългото време, прекарано в структурирано образование води до значителни подобрения в постиженията. Тези резултати се потвърждават и сред изследвания на факторите които предопределят академичните резултати сред чартърните училища, и обратно – проучвания на влиянието на скъсяването на учебните години върху резултатите на стандартизирани тестове.

С други думи, имаме всички основания да очакваме, че удължаването на учебната година би имала положително влияние върху резултатите от образованието, особено що се отнася до децата от бедни и малцинствени семейства (които, както сме посочвали преди, срещат особено големи трудности в рамките на системата на училищно образование). То обаче в никакъв случай не е достатъчно, за да стопи големите разлики между класирането на България и останалите европейски държави в PISA, или пък големите неравенства между отделните ученици и училища в рамките на страната.

По тази причина е необходимо удължаването на учебната година да е само първа стъпка в посока на много по-комплексна реформа в училищното образование, ако искаме то да повлияе положително. Ключова тук е ревизията и осъвременяването на учебните програми, съчетано с повишаване на автономността на учителите по отношение на структурирането на учебното съдържание, както и мерките за по-пълно интегриране на децата от малцинствата и бедните семейства в образователния процес. Не бива да се забравя и въвеждането на реална оценка на добавената стойност на училищното образование и интегрирането ѝ в модела на финансиране на училищата.

В заключение, за пореден път новият състав на МОН демонстрира, че има желание да се заеме с реални реформи. Да се надяваме волята и енергията да не се изчерпа само до по-лесните проблеми, чието решаване съответно би довело и до най-козметична промяна в резултатите от образователния процес и знанията и уменията, с които учениците преминават в следващите етапи на своето образование и пазара на труда.