Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

„Сиви” реалности*

Автор: Петър Ганев / 09.03.2012
Оцени тази статия:

Българската икономика е най-сива в цяла Европа и няма никаква връзка между размера на данъците от една страна, и укриването или неплащането им от друга. Тази новина плъзна из родните медии и бе представена като неопровержима истина, която произлиза от някакво сериозно европейско изследване. Че ни е голяма сивата икономика, общо взето си го знаем, но “откритието” за липсата на връзка между данъчната тежест и укриването на данъци привлече внимание. Какво ли е това изследване, което е открило, че хората са по-склонни да си плащат данъците, когато те са по-високи?

Въпросното изследване е по поръчка на европейските социалисти и е изготвено от един единствен човек – Ричард Мърфи. Г-н Мърфи се вживява (ако съдим по това, което е написал на сайта си) като един от най-влиятелните леви икономисти на Острова и част от финансирането му (пак според неговите собствени думи) идва от британските синдикати. Един кратък преглед на творчеството на г-н Мърфи ни дава ясна представа за идеите му – той е открито против ограничаването на държавните разходи, против по-ниските данъци, „за” по-високо облагане на богатите, „за” мащабни правителствени програми и съответно харчове,  и твърдо „за” всичко, което съдържа думата „зелен”, включително и държавно субсидирани “зелени” работни места. Общо взето г-н Мърфи споделя идеите на всеки модерен социалист, което пък дава ясен контекст на въпросното изследване – повече идеология и по-малко икономика.

Най-важното за това изследване е, че то не мери сивата икономика, а просто цитира резултатите от един работен документ на Световната банка, който оценява сивата икономика в 162 страни за периода 1999 – 2007 г. Едва ли ще се изненадате, че нито цитираните данни, нито направените изводи в родната преса отговарят на написаното в този документ. В изследването на Световната банка ясно се казва, че има директна връзка между данъчната тежест и сивата икономика. Не просто теоретично обоснована, а емпирично доказана връзка. Ще цитирам: „...всички посочени изследвания (Schneider; Johnson; Kaufmann; Zoido-Lobat) откриват статистически значими доказателства за въздействието на данъчната политика върху сивата икономика”. Същият документ в прав текст казва, че „...намалението на данъчната тежест е най-добрата политика за намаление на сивата икономика”. Това е точно обратният извод на “цитатите”, които се появиха в родните медии. Първият извод обаче намираме в сериозно изследване на Световната банка, а втория - в едно съобщение за пресата на европейските социалисти.

Нещо повече, цитираните данни за сивата икономика в България идват именно от това изследване на Световната банка. В доклада на европейските социалисти обаче се цитират средните данни за България за периода 1999 – 2007 г., които показват дял на сивата икономика от 35,3% средно за целия период. В повечето уредени страни промените в сивия сектор не са големи и има някаква логика  да се използват средните стойности за един по-дълъг период. За България това съвсем не е така. Данните на Световната банка показват, че сивата икономика в България спада постоянно – от 37,3% през 1999 г. до 32,7% през 2007 г. Ето го и доказателството – данъците в този период бяха сериозно намалени и сивата икономика е спаднала с почти 5% от БВП. И още нещо, специално за всички леви икономисти и интелектуалци, които се зарадваха, че плоският данък бил увеличил сивата икономика: другари, всичко изследвано и написано за сивата икономика в посочените документи касае годините преди въвеждането на плоския данък в България.

Оставяйки това настрана, няма спор, че сивата икономика в България продължава да е на високи нива. Но сивата икономика не се влияе само от равнището на данъците, а и от редица други фактори, свързани с управлението в една страна. Да, в България си имаме няколко ниски данъка и те частично свиха дела на сивата икономика, но сблъсъкът с администрацията продължава да бъде един малък ад. Срещите на българина с данъчна, митническа, трудова или каквато и да е било администрация, могат да направят и от най-моралните хора радетели за сивия сектор. Така че проблемът не е просто в данъците, а въобще в административната тежест, която вече обяснява изоставането ни спрямо развитите и уредени страни.

Всъщност, това също са част от изводите в посоченото изследване на Световната банка. В него се обръща сериозно внимание на административната тежест и регулациите като основен фактор за развитието на сив сектор. Посочено е, че наред с данъците, основна движеща сила на сивия сектор са регулациите на пазара на труда като минимална заплата, минимални осигурителни прагове и пречки пред освобождаването на работници. Забележете, че тези изводи са направени преди кризата, т.е. в годините на подем и ниска безработица. Сега, когато свитата заетост и липсата на нови работни места са водещ проблем пред страната ни, тези изводи звучат още по-императивно

Когато говорим за сива икономика обаче, често забравяме и едно друго следствие от административната тежест, а именно, липсата на каквато и да е било инициативност в едно общество. Да, единият начин да се скриеш от „системата” е да си в сивия сектор, а другият начин е просто да не правиш нищо – тоест да „бичиш айляк”. „Бича айляк” може да се преведе като „карам я спокойно” или „наслаждавам се на момента”, а донякъде и като „нямам нищо общо с администрацията” – тук авторството го приписвам на колегата Георги Стоев. В България просто няма начин да бъдеш инициативен, тоест да бъдеш предприемач, и да не преживееш някакъв отчайващ  административен фарс. Някои намират решението в сивия сектор, а други просто се отказват и „бичат айляк”. 

*Статията е писана за в-к Труд. Оригиналната публикация е достъпна тук.