Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Синдикатите отново против реформите

Автор: Димитър Попов* / 12.02.2010
Оцени тази статия:

Тези дни българските синдикални организации проведоха консултативен съвет и единодушно излязоха с позиция против главните реформи подготвяни от правителството. Освен че атакуваха политиката на балансиран бюджет, която е най-разумната мярка по време на криза, те се противопоставиха на реформата в пенсионната система и дори заплашиха, че ще изпробват дали се спазва новият Закон за митингите и шествията. Увеличаването на пенсионната възраст било неподходящо, а за реформа в пенсионната система не му било дошло времето. Остава загадка дали затова социалният министър даде пълен назад и обяви замразяване на реформата...

А кога все пак ще дойде времето за пенсионна реформа? Статистиката отчита, че постъпилите средства под формата на осигурителни вноски покриват все по-малък процент от разходите за пенсии - от над 90% през 2000 г. до под 60% през 2009 г. Недостигът на средства на година за първия стълб на пенсионно осигуряване е в размер от над 4% от БВП. С оглед застаряващото население в Европа мерки като повишаването на пенсионната възраст и преминаването към модел на индивидуални пенсионни сметки се възприемат от почти всички страни членки.

Наскоро в Испания социалистическото правителство на премиера Сапатеро предложи законопроект за вдигане на пенсионната възраст от 65 на 67 години. Аргументът е същият - влошаващата се демографска ситуация ще разруши държавната социално-осигурителна пенсионна система. Очаквано испанските синдикати заплашиха със стачни действия и изтъкнаха, че решение за промяна в пенсионната система трябва да се вземе чрез консенсус. Същото се случи в Холандия, когато правителството обяви плановете си за повишаване на пенсионната възраст от 65 на 67 до 2025г., а работниците от четири големи града предприеха стачни действия.

Във Великобритания всички партии в страната предлагат повишаване на пенсионната възраст. Консерваторите предложиха това да стане в най-кратки срокове - още през 2016 година. Тогава експертите в страната посъветваха хората просто да спестяват повече. Интересно е да се спомене една друга тенденция. Миналата година британски пенсионери заведоха иск пред Европейския съд за обявяването на задължителната пенсионна възраст (65 за мъжете, 60 за жените) за незаконна и дискриминативна. Техните работодатели ги освобождавали след достигане на възрастта въпреки тяхното желание да продължат да работят и да допринасят за себе си и семействата си. Макар че във Великобритания повечето от хората се пенсионират предварително, близо 1.3 млн. продължават да работят след пенсионна възраст. При повече от 12 млн. пенсионери се смята, че много повече биха го направили, ако работодателят им позволяваше. Тази година британското правителство обеща да предприеме мерки за премахването на задължителната пенсионна възраст.

Различните проблеми, възникващи поради държавното регулиране на пенсионната система, могат да се преодолеят чрез осигуряване в пенсионни фондове от индивидуални сметки. По този начин всеки работещ ще може да изрази предпочитанията си на каква възраст да се пенсионира и колко голяма пенсия да получава. Макар че крайната цел на пенсионната реформа е ясна, начинът по който ще се осъществи преходът, за да бъде той по-безболезнен за хората остава под въпрос. Каквото и решение да се предложи, то не може да не съдържа цената, която трябва да се плати, за да се финансира преходът. Сляпото противопоставяне на реформите няма да ни спаси от проблемите, а само ще ги отложи и утежни. Нека не изпадаме в положението на Гърция, когато отложени с години обществени реформи предизвикват тотална стагнация и конфронтация в обществото.

 

* Стажант в ИПИ