Синдикатите отново показват икономическо невежество и желание за власт

Тази седмица КНСБ организира пореден “протест”, на който ръководствотона синдиката изложиха исканията си за промяна в политиката на правителството.Накратко, те се изразяват в желание за повече власт, пожелания завсеобщо благоденствие и откровена икономическа неграмотност.

1. Държавата да взима по-малко и да дава повече. Ниски данъциза бедните, но за сметка на това – повече социални помощи и субсидииот бюджета. Това няма как да стане, или най-много – може да станеведнъж, докато се изхарчи фискалния резерв. После се повтаря сценарият“Виденов” от 1996 г.

2. По-високи заплати. Явно синдикатите не могат да проумеят,че правителството осигурява работа на 15% от заетите. За останалитеважи логиката, че заплатата зависи от производителността, т.е. доходитеще растат заедно и с просперитета на предприемачите. Освен това, нее ясно дали експертите на КНСБ изобщо са сметнали какво означава 20процентен ръст на бюджетните заплати. При разходи за труд от около3 млрд. лв. на година, 20% правят около 600 млн. лв. Разликата с 6-7%-нитеувеличения е около 400 млн. лв. допълнителен разход за бюджета.

3. Намеса на пазара на труда. Очевиден е стремежът за връщанена пълен социализъм и административна намеса при отношенията работник-работодател.Всъщност, за КНСБ отношенията би трябвало да са правителство-КНСБ,а работниците и предприемачите след това само да изпълняват постигнатитедоговорености. По друг начин не може да се изтълкува например идеятаосигурителните прагове да се превърнат в минимални заплати, или “гарантирането”на вземанията на работещите при несъстоятелност. Намалената работнаседмица ще създаде единствено хиляди нарушители; ако работниците искатда работят повече, а работодателите имат възможност да им предлагатзаетост и заплащане, всички са доволни. Активистите на КНСБ е най-добреда се осведомят какъв дял от хората работят на две или повече места,включително нощем, събота и неделя, в желанието си за повече доходи благосъстояние.

4. Синдикатите като постоянен коалиционен партньор. Другитепредложения на КНСБ не могат да се разглеждат като нещо различно отжелание за повече власт. В рамките на представителната демокрация,правителствата се избират от гражданите, за да решават проблемите,оставени за “политическо” (или колективно, общо) решаване; когатосбъркат, гражданите избират други. Синдикатите не се вписват в тазипроцедура, те претендират за представителност, но на кого? Очевидноне на всички граждани в републиката, така че какво отношение могатда имат например към управлението на предприсъединителните фондовена ЕС? Ако желаят да имат легитимност за участие в политиката, включителноприватизацията, трудовия пазар, определянето на данъците и съставянетона държавния бюджет, логично и почтено би било да се регистрират катовтора социалистическа партия.

 


Свързани публикации.