Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Синдикалната“цена” на БТК

15.12.2006
Оцени тази статия:

В края на миналата седмица КНСБ и КТ “Подкрепа” разпространиха декларацияс искания и коментари към вероятния нов собственик на БТК – “Вива венчърс”.Това остана “встрани” от общественото внимание, въпреки че освен къмкомпанията, изявленията на синдикатите, са също така насочени към широкатаобщественост. В синтезиран вид става въпрос за следното:

1/ На първо място се казва, че синдикалистите оценяват сделката катонеизгодна не само за работещите в държавния телеком, но и за българскатадържава.

2/ Искане да се признае и изпълнява досегашния колективен договор надържавата с БТК.

3/ Искане към Агенцията за приватизация да се запише в приватизационниядоговор запазването на следните работни места: за 2004 г. – най-малко24 010, през 2005 г.- 22 300 и през 2006 г.-20 530.

4/ Да се осигурят най-малко 45 млн. евро за реализиране на социалнипрограми и още през тази година да се увеличат замразените през последнитепет години заплати.

Освен това се казва, че е потърсена помощ от международните синдикатии, че ще се използват включително протестни действия за постигане нагореспоменатите цели.

Коментар:

1/ На първо място е важно тълкуването на изявлението на синдикатите,че продажбата на БТК не е изгодна за българската държава. За какво всъщностстава въпрос. Дали под държава се има предвид българския народ или можеби административните структури, които изграждат държавното устройство.Ако се придава първият смисъл, подобно изявление би прилягало значителнопо-добре на политическа партия, която представя електорат. В миналотосиндикатите в редица случаи са заемали подобни позиции, може би товае още един такъв случай.

Ако се е имало предвид второто, то твърдението е тавтологично, но всепак вярно, защото всяка приватизация намалява контрола, а също и работатана администрацията (едно предприятие за управление по-малко), така чев този смисъл всяка приватизационна сделка е “неизгодна”, но не е яснозащо синдикатите биха направили изявление в тази посока.

2/ Всички започнахме да забравяме, че всъщност синдикатите би трябвалода представляват и защитават интересите на своите членове, а не народа,данъкоплатците или гласоподавателите. В исканията към все още потенциалниякупувач на БТК, не се казва какъв процент от работниците са представляваниот КНСБ и КТ “Подкрепа”. Това важи и за всички останали случаи на синдикалнидействия. Възможно е част от работниците да не желаят да бъдат представляваниот синдикат или да са избрали друга синдикална организация, така чее коректно винаги да се посочва представителността на дадено искане.

3/ Също така, тъй като тези искания се представят пред широката общественост,ако е ясно колко работника се представляват от синдикатите, биха моглида се направят някои приблизителни изчисления, като например какво означават45 млн. евро за социални програми спрямо броя на служителите.

4/ След като синдикатите представляват конкретни работници, би следвалоконцепциите за изгодност или неизгодност да се отнасят до изпълнениеили неизпълнение на искания в полза на тези хора. В случая обаче, синдикатитеобявяват сделката за неизгодна за “служителите и държавата” преди дае станало ясно дали от “Вива венчърс” ще се съгласят да изпълнят технитеискания.