Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

„Симеон” не е виновен*

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:
В управлението на Симеон Сакскобурготски бе винаги ясно и кой яде тиквеника, и кой му го дава и кой е самият тиквеник. Днес изглежда непорядъчно да се твърди на всеослушание „аз ви предупреждавах”, а всички коментатори май само това и правят. На това отгоре по традиция общественото мнение вади нож на бивш премиер, който няма шанс да повтори публичното си присъствие нито като премиер, нито като президент, нито като цар. Това четвъртият премиер – след Беров, Виденов и Костов, чиито политически кокали се дъвчат с удоволствие от общественото мнение след като от тях нищо не зависи. Самият Сакскобурготски спечели изборите с подобно дъвчене стореното на най-малко заслужаващия такова отношение Костов. Резултатът е и ще бъде, че в управлението на страната се завърнаха хората от партията на Виденов, чийто престой в сградата на Дондуков имаше повече от плачевни резултати.

Общественият избор

От гледище на теорията на този избор, в условията на представителната демокрация избирателите никога не са виновни за безобразията на своите избраници, а тези всъщност се стремят и съревновават да ползват парите на избирателите, затова безобразията на правителството са винаги за чужда сметка.

Българските избиратели имаха прекалено много поводи да се убедят в правилността на тези постановки на икономическата теория. За тях впрочем един човек е получил Нобелова награда. Но по нищо не личи, че някой си е взел поука от опита от началото на 90-те години на миналия век, пък и от опита на последните години.

Впрочем защитните механизми на обществото срещу неговите избраници са прости и ясни, и също са описани в литературата. Става дума за следното:

  1. Правителството не следва да се възприема нито като баща, нито като майка;

  2. То има смисъл само ако защитава отделния човек, неговото право на живот, собственост и стремеж към щастие от самото себе си и от нарушителите на тези три основни права;

  3. Други действия – например „грижи” за тялото, децата, заниманията, доходите, жилищата, свободното време и т.н. на гражданите, отвъд изискването да не пречи - са нетипични за правителството и са изблик на патернализъм;

  4. Затова, предполага се, на гражданите им е разрешено всичко, което не е забранено, а на правителството му е забранено всичко, което не му е изрично разрешено;

  5. Щом правителството няма собствени средства, всички негови начинания подлежат на преглед според презумпцията за необоснованост;

  6. За да се осъществява този преглед, действията и намереният за действия на правителството са безусловно публични;

  7. За да отворят на презумпцията за необоснованост, членовете на правителството трябва да кажат кой печели, кой губи и кой плаща сметката за техните начинания (политики, законодателство и пр.);

  8. Гражданите имат право знаят, коментират и виждат коментарите на другите по повод начинанията на правителството, а то има задължението да отговори на коментарите и обясни решенията си;

  9. Ограниченията на тази публичност са изключение от правилото и са описани в закон;

  10. Публичността на действията се отнася и за записите от вземането на решения, мотивите за тези решения, срещите на народните избраници един с друг и с хора извън правителството;

  11. Тъй като парите, които харчат, не са на членове на правителството и изобщо на народните избраници, техните лични и на роднините им средства, имоти и сделки са също публично достояние.

 

Опитът на управлението „Сакскобурготски”

 Тези правила могат да бъдат както писани, така и неписани. В България те не са написани черно на бяло като основания на работата на народните избраници и правителството. Но те са в основата на онова, което се нарича „порядъчност”. Тя пък бе част от основния лозунг на Симеон от предизборната кампания на 2001 г. Онова, което се случи, бе очевидно от първия до последния ден на неговото правителството. Ето един крайно непълен списък.

На първото си заседание това правителство обсъди как да не приложи изискването за търг по закона за обществените поръчки по договор за услуга, с което – предполага се - увеличи цената на тази услуга. След това то процедираше по същия начин и в много други случаи. И избирателите, и опозицията, и „борците с корупцията” по занятие най-често не обръщаха внимание на този маниер на работа. На първите такова отношение им е простено, на вторите – не, а за третите - буди подозрение, че всъщност се занимават с нещо друго. В резултат мнозинството две-три години обсъжда промени в съответния и други закони, които да не прилагат изискванията за прозрачност, да насърчават борбата за привилегии и да позволяват действия по усмотрение. Едва през „борците с корупцията” се сетиха, че процедурите по закупуване на стоки и услуги от правителството са крайно незадоволителни и че с тях се злоупотребява.

На едно от първите си заседания народните представители намалиха акциза на един стопански отрасъл, а на всички останали или го увеличиха, или го оставиха непроменен. Аз познавам само един човек, който коментира този скандален факт публично.

Вместо да намаляват действията на държавата (както впрочем бяха обещали), новите тогава управляващи, те увелича нейния, т.е. своя, активизъм и го обосноваха с програма за управление, в която приоритетните отрасли бяха 85 на сто от икономиката, а в резултат на въпросния активизъм държавните разходи ставаха най-високите от страните в нова Европа. На всичко това и бизнесът, и социалистите, и демократите (включително мозъчните тръстове, което правеха програмите и на едната, и на другата партия) отговориха с оглушителната критика, че «правителството няма политика», т.е. поканиха го към по-голям активизъм, повече патернализъм и майчински грижи да инфантилното - по предложение - гражданство. На това гражданство не му направи впечатление, че в началото на 2002 г. правителството подписа унизителен меморандум за съвместна работа с Русия и че след това срещите на четири очи между президента, премиера и ключови министри с Путин и други важни клечки от Кремъл станаха практика.

Ако приоритет е нещо, което се прави първо, новите народни избраници и техния „патрон” преди четири години имаха един очевиден приоритет: те се постараха да блокират достъпа до архивите на т.нар. тайни служби, да възстановят техни служители и роднини на важни постове в правосъдната система и в самите органи на МВР. По повод приоритетите на г-н Сакскобурготски това не бе новост. Неговата предизборна кампания бе пълна с подозрителни типове. Но като поведение на мнозинството, промяната в съответното законовото положение стресна опозицията. Но не чак дотам, че да я държи нащрек дълго време.

Пътьом, по средата на мандата, премиерът пое едностранен ангажимент страната да затвори двата последни стари реактора на АЕЦ Козлодуй през тази година, с явния замисъл да пусне по каналния ред проект за втора атомна централа. В този канален ред отново не бяха спазени нито писаните, нито неписаните изисквания за порядъчност, обоснованост на разходите, яснота на решения и съревнователност на изпълнителите на поръчки. Онова, което стана ясно е единствено, че „без Русия не може”. Опозицията по неизвестни причини си затрая, пресата чакаше да и се плати, за да напише или публикува различно мнение, а специалистите, с малки изключения, си затраяха.

Неотдавна стана ясно, че сънното състояние на обществено мнение, избиратели и опозиция е довело до това, че е бил изпуснат срока за протест срещу договора за магистрала „Тракия” пред върховния административен съд. Той самият ще вземе след време подобно отношение и по повод „Белене”.

Финалният акорд в деянията на правителството Сакскобурготски бе за търси независима експертиза за „Тракия” и „Краун Ейджентс”, като междувременно продава за без пари имоти на отделни министерства в центъра на София, чийто списък преди това само е засекретило заедно с целия регистър на държавните имоти.

Основният проблем

Горният списък хем може да бъде продължен, хем за съответните развития от времето на Симеон може да се установи на кой от изброените по-горе принципи те не съответстват. Основният проблем на това управление е в бъдещето.

Миналото правителство би с тежка артилерия като главния прокурор по управлението, което изведе страната от кризата от 1996-1997 г. и фактически разглеждаше годините след 1989 г. като неприятно прекъсване на управлението на Отечествения фронт и комунистическата партия. То доведе руснаците обратно в България. То създаде по-голямо правителство и възстанови елементи на централното планиране. И то пусна в действие сегашното правителство. Новото правителство ще се възползва изцяло от „достиженията” на правителството на Сакскобурготски. И най-вероятно няма да приложи нито един от механизмите на защита на обществото от неговите управници.

 

 

------------------------------

*Статията е публикувана за първи път във вестник “Дневник “ на 27.06.2006г. в рубриката на ИПИ “Видимото и недивимото”.