Сигурността на републиката като нов аргумент в икономиката
Word Format
(Word Format)
В приетият на първо четене проект за изменение на закона за приватизацията и следприватизационен контрол се включва глава осма „Приватизация на търговски дружества от значение за сигурността на Република България“. Почти всички в момента се питаме какво, за бога, означава това.
Вариант 1. Сигурност на републиката = национална сигурност
В официални документи към момента съществуват две правни дефиниции на „национална сигурност“.
Закон за защита на класифицираната информация (2002): „Национална сигурност“ е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.
Концепция за националната сигурност на Република България (1998): Национална сигурност има, когато са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват.
Конституционният съд има 12 решения, в които се споменава „национална сигурност“; нито едно от тях няма дори далечна връзка със стопанството.
Въпросът е какво общо би могло да се намери между съществуващите определения на „национална сигурност“ и приватизацията на едно държавно предприятие. Единствената връзка изглежда е в последната съставна част на сигурността, а именно: „…нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива“. Тогава хипотезата е, че приватизацията на някои предприятия (като процедура и резултат) може да пречи на увеличаването на благосъстоянието и развитието. Ако народните представители смятат така, добре е да го декларират открито.
Ограничаването на индивидуалните права и стопанската инициатива с аргумент „национална сигурност“ не би било толкова опасно, ако поне дефиницията на сигурността беше по-ясна и конкретна. Съществуващото определение предполага, че „сигурност“ е синоним на представата за „щастие“. Според здравия житейски разум (виж също и „Български тълковен речник“, Наука и изкуство, 1997) сигурността е отсъствие, липса на опасност. Предвиденото в закона определение обаче сигурността би трябвало да означава стопански растеж и развитие за „нацията“. Тълкувайки по-нататък, всеки спад на БВП, или обедняване дори на част от „нацията“ би трябвало да се разглежда като заплаха за националната сигурност. Може ли тогава при спад на БВП например да се ограничат свободите, гарантирани от Конституцията, заради заплахата срещу „националната сигурност“? Може ли да бъдат тогава предприемани наказателни мерки срещу собственик на предприятие, което прекратява дейността (и следователно – намалява възможността за растеж на благосъстоянието)?
Вариант 2. Сигурност на републиката = нещо различно?
В този случай народните представители дължат обяснение.
И в двата случая обаче се злоупотребява с възможните ограничения на правата и свободите на българските граждани, включително на принципа на разделение на властите. Всяко изключение от принципа на върховенство на закона в дългосрочен план намалява именно „сигурността“ и предвидимостта на страната през погледа на всеки инвеститор – местен или чуждестранен. А когато изключенията са необясними, неконкретни и не могат да бъдат защитени с рационален аргумент за причина и следствие, тогава всяко изключение става възможно.
