Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Шведският модел *

Автор: Ричард Ран ** / 21.08.2009
Оцени тази статия:
 

Мислите ли, че Америка ще е по-добре, ако приложи шведския социален модел? Този въпрос предизвиква бурни реакции едновременно вляво и вдясно и въпреки това малко хора разбират шведската икономическа история и промените, които страната прави на този социален модел в последните няколко години. Швеция е била много бедна страна през по-голямата част от XIX век.

Бедността през този период кара много хора да емигрират от страната, предимно в Средния Запад на САЩ. От 1870 г. Швеция започва да създава условия за висок икономически растеж, пазарна икономика с бавно растящ публичен сектор. В резултат на това в продължение на много години Швеция е най-бързо растящата икономика в света, което в крайна сметка я прави трета в света по доходи на глава от населението, почти изравнявайки тези на САЩ от края на 60-те години на XX век. Швеция става богата държава преди да стане
социална.

Швеция започва да става социална държава през 60-те години, когато държавният сектор е почти равен на този на САЩ. До края на 80-те години обаче, държавното харчене нараства от 30 на 60 процента от БВП.

Повечето работници се облагат между 65 и 75%, което е в контраст с 30% през 60-те. Въведени са регулации за пазара на труда, които правят по-трудно на работодателите да уволняват. Печалбите от бизнес се облагат, а финансовите пазари се регулират строго. До 1993 г. бюджетният дефицит е 13% от БВП, а държавният дълг е 71% от БВП, което води до драстично обезценяване на валутата и скок на инфлацията.

Тези политики и ефекти съществено намаляват стимулите за работа, спестяване и инвестиране. Икономическият ръст се забавя и почти спира. Други страни, които не харчат излишно много, не облагат с високи данъци и не прилагат регулации, растат много по-бързо от Швеция. Швеция все още е просперираща страна, но далече от върха, а доходите на глава от населението в момента са на 80% от тези на САЩ.

В края на 80-те и 90-те години Швеция поема курс да промени отрицателната тенденция. Данъчните нива са намалени за по-голямата част от населението и тази тенденция се очаква да продължи.

Данъците за богатство и за наследство са премахнати. Финансови пазари, телекомуникации, електричество, пътен транспорт, таксита и други дейности са дерегулирани. Започва приватизация на индустрията и сегашното правителство продължава процеса. Щедростта на социалните и други помощи е намалена с цел да направи работата по-привлекателна. Освен това търговията е значително либерализирана. Резултатът е покачване на икономическия растеж.

Един забележителен успех е пенсионната реформа. Швеция е първата страна, която прилага задължителна държавна пенсионна система на поданиците си. Швеция както САЩ и повечето други страни, се изправя пред социални пасиви в резултат на ниските нива на раждаемостта и удължената продължителност на живота. След като проучва проблема в ранните 90 години, през 1998 г. Швеция прилага чилийската частна пенсионна система, която е първо развита от Министъра на труда на Чили Хосе Пинера. (17 страни прилагат различни форми на системата на Пинера, която е много успешна в Чили).

Новата шведска пенсионна система има четири ключови характеристики, включително частична приватизация, индивидуални сметки, "спасителна мрежа" за най-бедните и преход, за да се защитят вече пенсионерите и възрастните работници. Ползите от това са значителни бюджетни спестявания, по-високи пенсии и по-бърз икономически растеж.

Хората, които искат да преследваме шведския модел първо трябва да решат кой модел търсят: този с бърз растеж преди 1960 г., този с бавен между 1970 и 1980 г., или реформаторския социален модел от последните години. Иронията е, че сегашния демократичен Конгрес и администрация на САЩ бързо влагат части от шведския модел, който се оказва разрушителен, и отхвърлят тези части, които са се доказали като успешни.

Повечето шведи разбират, че имат още много, за да засилят пазарната си икономика и да осигурят продължителен растеж. Затова те продължават да намаляват размера на държавата, вместо да го увеличават.

Ако демократите на Обама бяха достатъчно мъдри, за да се учат от шведите, щяха да вървят към либерализация на търговията, вместо обратно. Щяха да вървят към поне донякъде частни социални осигуровки. Нямаше да опитват да предотвратят премахването на смъртния данък. Щяха да намаляват, вместо да увеличават регулациите. Щяха да намаляват, вместо да увеличават данъчните нива върху труда, спестяването и инвестирането. Щяха да намаляват корпоративния данък, както беше направено в Швеция.

И накрая, демократите на Обама щяха да намаляват държавното харчене, вместо да го увеличават, и нямаше да докарват бюджетни дефицити големи колкото тези, които потопиха Швеция преди 16 години.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 18 август 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.